|
Днес основното е
животът на децата да бъде висш приоритет. За съжаление това винаги
е влизало в противоречие с нашата концепция. При това ние
обикновено се позоваваме на Израел – с никого и никога да не се
водят перговори. Сега преговорният процес все пак започва. Но ето
какво е отвратителното (това ще раздразни и другата страна,
увеличавайки съответно агресивността спрямо децата): всички
официални лица започват да говорят за международен тероризъм.
Тоест отново
пропаганда вместо сериозен анализ на ситуацията. Вместо признание,
че корените на събитията са в неразрешения чеченски въпрос. В
това, че терористите използват тази ситуация, прикривайки
всякакакви агресивни действия с политически лозунги.
Организаторите на терористичния кат могат и да получават
международни пари и даже да привличат наемници, но корените на
случилото се лежат вътре в страната.
Какво ще застави
народа да се събуди и да поиска оставка на властта? Не мисля, че
това ще се случи като резултат на терористичния акт. Защото
народът ни е сплотен в мъката, но не и в построяването на такава
страна, каквато желае. Сега е възможна сплотеност в мъката и тя
може да бъде насочена навсякъде, в това число и към построяването
на диктатура. Ако се случи още един терористичен акт в Москва, ще
има ограничаване на политическите свободи. А най-важното е, че
това до никъде няма да доведе.
Защото
ограничаването на гражданските права трябва да бъде доброволно.
Тоест трябва да се ограничава това, което хората са готови
доброволно да пожертват в замяна на сигурност.
Но
никой у нас не пита хората – ограничават медиите, ограничават
опозицията. Впрочем за три години я ограничиха напълно – и какво
се промени?
Терористичните
актове се увеличиха. Доброволността не се признава – не питат
обществото: какво сте готови да пожертвате. Не питат: съгластни ли
сте, ако внесем в закона поправки и спираме за проверка колите без
повод? Хората ще кажат: съгласни сме. Ще попитат: съгласни ли сте
повече да няма свободна информация и да остане само официалната
информация по всички канали? Хората ще кажат: не, не сме съгласни.
Но някой ще се вслуша ли? Не, никой няма да се вслуша.
А най-важното е,
че на улицата хората ги спират вече и без договор с обществото.
Най-важното е, че в замяна на тези права, дори на тези, които
хората биха се съгласили доброволно да пожертват, те няма да
получат сигурност. Защото властта е прогнила, тя е корумпирана и
безконтролна.
Медиите, научени
от минал опит, сега ще си
мълчат. Тишина,
спокойствие. Всичко е в ръцете на властта, каквото решите, това
правете. Опозицията почти не се чува. В оформянето на общественото
мнение властта получи карт бланш. Всеки изход от ситуацията с
помощта на пропагандната машина ще бъде представен за велика
победа.
Публикацията
подготви Борислав Скочев
- - - - - -
*
Заглавието е на "Още инфо" |
