|
|
В центъра,
недалече от мястото, където преди няколко дни беше извършен
терористичният акт, лежат свежи цветя. Много цветя. Но край тях
животът си тече: магазините и ресторантите са пълни с посетители,
не се чувства напрежение, истерия или поне страх.
Хората слушат
поредното съобщение за училището, завладяно от терористи, където
деца са взети за заложници. Московчани слушат тези съобщения с
някакво тъжно безразличие, като че ли са свикнали с мисълта, че
тероризмът е станал част от живота им. Станал е обикновено нещо.
Нещо подобно
неотдавна видях в Тел Авив и в Йерусалим.
Впечатленията се
променят, когато говориш с конкретни хора. Тук тоналността е
друга: раздразнение, фрустрация, жажда за отмъщение. От моите
руски приятели – учени, журналисти, юристи, художници – чух
изводи, поразителни с логиката си. “Цяло чудо е, че в Москва още
няма античеченски погроми” – казват те. И че всички чеченци от
цяла Русия трябва да бъдат изселени в Чечения; и че семействата на
терористите трябва да бъдат взимани за заложници; и че изборите в
Чечения са били напълно демократични, а тези терористични актове
са отмъщението на тези, които са загубили изборите; и че
чеченските партизани трябва да бъдат избити до един; и че
“глупавият Запад” не разбира Русия, а си позволява да я поучава; и
че Сталин е бил прав, “решавайки чеченския проблем за една нощ”,
защото “с тях само така може да се разговаря”.
Зад
тези думи се криеха силни преживявания и чувство за собствено
безсилие. Така говореше голямата част от моите московски
събеседници.
Но има и
по-малка част, която мисли другояче. Те казват, че терористичните
актове, започнали с убийството на Кадиров, са свидетелство за
поражението на чеченската политика на Путин. Това е доказателство,
че не е възможно конфликтът да бъде разрешен с бомбардировки и
екзекуции. Те, малцинството, казват, че трябва да се смени
стратегията, трябва да се използват политически методи, трябва да
се започне диалог с Аслан Масхадов.
Макар да се
опасяват, че е твърде късно, че конфликтът вече е излязъл от
границите на Чечения, че може да разтърси целия ислямски Кавказ:
Осетия, Ингушетия, Дагестан…
Казват, че
трябва да се вземе пример от политиката на Великобритания спрямо
ИРА. Всеки друг вариант ще бъде лош: да се правят отстъпки пред
терористите не бива, а спокойно да се чака поредното взимане на
заложници е невъзможно. Казват, че руската политика в Кавказ се е
озовала в трагичен капан.
Така мислят
много малко от моите познати. Може ли това малцинство да стане
мнозинство?
Вчера вечерта
въпросът как да бъдат освободени заложниците
не
предизвикваше в Москва голям интерес. Животът си течеше по своето
русло. И само малцина московски Касандри повтаряха, че е започнала
Третата Кавказка война.
Публикацията подготви Борислав Скочев |
