03-09-2004

Тия дни един българин и един чужденец яко ритнаха кошера. Д-р Тренчев каза на глас това, заради което кръвното на българина вече e отвъд границата на нормалното, а независимият експерт Байрън Дейвис пък нарисува такава картина на нашата действителност, че на човек му иде да се гръмне.

Първият проговори, защото очевидно му е дошло вече до гуша, на втория пък няма защо да се сърдим, защото той просто си е свършил професионално работата, възложена му от Европейската комисия.

Така блаженството на ваканционния август за миг се изпари. И бръмченето отпъди новинарската дрямка. Разкрещяха се едни силно възмутени бранители на човешките права, по адрес на синдикалния лидер заваляха обвинения, че е "фашист" и "подстрекател към етнически конфликт". А за Дейвис пък реакцията се раздвои хем, от една страна, по линията на "то си е негово лично мнение" и "истината за отношението на Европа е друго", хем пък се развихри трескава активност за срещи с посланици, за да им бъдело "обяснено" истинското състояние на нещата.

Какво им е било обяснявано, не е сега наша работа. Просто защото всички си знаем какво е истинското състояние на нещата. И тъкмо защото си го знаем, никак не бива да ни учудва връзката между казаното от д-р Тренчев и констатациите на Дейвис. И единият, и другият слагат пръст в една и съща вече загноясала рана върху плътта на българската държавност - а именно факта, че правов ред в истинския смисъл на думата у нас просто няма. Престъпността, била тя дребна или едра, улична или организирана, циганска или българска, турска, еврейска или арменска, е само част от проблема. За да е у нас това карикатурно подобие на правов ред, причината не е само неозаптената престъпност. Причина са и

дивотиите в наказателните ни закони

останали там от комунистическо време, причина са отживелите структури на правоохранителните органи и произтичащата оттам неспособност да работят съгласувано. Затова е не само нечестно, но е и гадно думите на д-р Тренчев да се вкарват единствено в контекста на ролята, мястото и поведението на циганското малцинство в България. Тъй че нека назоваваме нещата с истинските им имена. И да не си кривим душата.

Кражби на жици от далекопроводи, на телефонни кабели, на скулптурни бюстове, на ръка от статуя или на опашка от лъв, поставен да украсява столичен мост, на метални решетки от подлези и канални шахти по улиците, така че невнимателен минувач да си счупи крака или моторист да загине, на цели колчета против паркиране или само на топките от върха им, на релси от действаща жп линия, така че влак да дерайлира, на дървесина с поголовна сеч из безценните борови и широколистни гори по планините... и т. н. и т. н. Типични ли са тези престъпления за циганите в България?
Разграбване на цели къщи от вилните зони, така че да останат само голи стени и покрив без керемиди, набези от по няколко каруци в зеленчукови и плодни градини и вандалско обиране на труда на стопанина, отмъкнати коне, крави и овце от дворовете на честни хорица по селата, за да бъдат продадени или на часа заклани и разфасовани на стотина метра от последната къща... и т. н. и т. н. Типични ли са за циганите в България тези престъпления?

А джебчийството по пазари, в тролеи и автобуси?

Защо пътищата са без упътващи знаци и табели, така че нито знаеш в кое населено място влизаш, нито накъде да тръгнеш, ако дойдеш до кръстопът? Защо се оскверняват гробища с кражби от паметниците, защо по паркингите в столицата и другаде мургави типове искат “левче”, за да ти пазят място, защо мърляви жени с бебе в ръце или дечурлига със шишета вода обсаждат спрелите на червено коли, за да им замажат предното стъкло и ако не им дадеш “левче”, ти чупят чистачката? Кой отсича 50-годишна липа, за да є обере по-лесно цвета, или пък бере кантарион, като го отскубва с корен? Защо са разграбени уличните лампи и навесите по спирките на транспорта... и т. н. и т. н. Ако в едно украсяващо кой и да е град в България езеро пуснете лебед или патица, за да им се радват децата, колко дни (по-скоро часа) ще изтраят, преди да бъдат изловени и изядени? Защо чужбината може да е чиста и красива, а у нас е мръсно и грозно?

Ако с ръка на сърцето си отговорим на тези въпроси, не е възможно да не признаем, че болшинството от българския народ се мъчи, търпи лишения и жертви да изгради държава - модерна и цивилизована, а едно малцинство (но размножаващо се стихийно) не признава и грубо нарушава правилата на културното съжителство. Терминът "циганска престъпност" може да е юридически невалиден, но житейски е верен.

Има обаче още нещо

и то е главната причина българинът да губи търпение. "Циганската престъпност" става с всеки изминал ден по-нагла, по-незачитаща правилата, по-безстрашна пред органите на закона. И по-често позволяваща си да пробва физическа сила, като напада със сопи, метални тръби или брадви. Напада стопанина на атакувания имот, напада служебни лица, нанася телесни повреди, а не рядко и убива. Това е най-тревожното. Ескалацията на самоувереността, че ще му се размине, че може да спечели от престъпление. Накъде отива по този път българското общество? Може ли брадвата да разсече? Може ли металната тръба да счупи череп? Ако някой те нападне с брадва или метална тръба, това е парексаланс опит за убийство, а при всеки такъв опит нападнатият се намира в положение на неизбежна отбрана. Защо, нападнати по този начин, наши въоръжени лесничеи са се оставили да ги пребият, а не са посегнали към пистолета? Защото знаят, че после ще обвинят тях, а не бандитите. Затова.

Позорно унижение на държавността, но дайте да го забравим. Прокуратурата се разсейва, институциите си траят, медиите си измиват ръцете със споменаване на събитието. Къде е вечният "защитник на човешките права", тъй нареченият кой знае защо Хелзинкски комитет, дето всеки път, когато някой призове да се спазва законността, надава вой, че се насаждали дискриминация, расизъм и фашизъм? Съзнателно или от невежество активистите му не правят разлика между човешките и гражданските права? Оня, който живее в едно организирано общество, има ли освен права и задължения? Опитът за убийство на служебен орган какво е, уважаеми г-н Кънев? Защо според вас въоръжените лесничеи са се оставили да им премажат пръстите, а не са стреляли, както на мига биха направили техни колеги където и да било другаде по света? Каква атестация дава този случай на правовия ред в Република България? Хайде, иди в Америка и тръгни да биеш по главата с метална тръба шериф, полицай, лесничей или някой от тяхната national guard, пък да видим какво ще ти се случи. Хванат си на местопрестъплението и нападаш закона! Ще застрелят моментално и теб, и всички около теб. И хем няма да има Хелзинкски комитет да обвини органите на реда в расизъм, хем и всички ще знаят, че сгазил ли си лука, трябва само кротко да си подадеш ръцете за белезници. Това е. Но да оставим Америка, да не би същото да не важи за Франция, Англия, Германия?

В заключение, понеже не остана място. Много е добра идеята и у нас да бъде създадена институция подобна на американската Национална гвардия. И, както изглежда, нещата вървят натам. Но не като инструмент против "циганската престъпност", а, от една страна, против закононарушенията въобще, и, от друга, да е в помощ при стихийни бедствия, аварии и катастрофи. Второ, време е да почнат да мислят с главите си и циганските барони (като "цар" Киро с неговия дворец и 20 телохранители, като ония, дето дигат четиридневни сватби за по един милион евро с облечена като кукла 13-годишна булка с четири тоалета от четири европейски топдизайнери), за да влязат в ролята си на племенни първенци и да въдворят ред. Защото точно в този етап не друго, а наистина "циганската престъпност" опъва най-силно нервите на българина, а от това по-опасно няма. Българинът знае, че сред циганите има глад, но знае и че не гладът е в основата на самозаблудата им да не дават пет пари за законите, да нападат и да си тръгват живи и здрави. И трето - дълг пък на властта е час по-скоро да предприеме реални, а не само на приказки мерки, за да бъде вкарано малцинството в пътя на законността. Ако е нужно със сила - със сила. Но да виждат пред себе си възможности да се трудят и да изучават децата си. Защото са тук и тук ще бъдат.