|
|
В дискусията за
здравната каса и д-р Семерджиев и г-н Маринов се разпиляха да
сравняват българската действителност с тази в САЩ. Като идея няма
лошо, най-добрият модел за приравняване към демократично общество
е това на Америка. Не и когато говорим обаче за силно
специализирана материя, която зависи от куп неща и не на последно
място от прословутата народопсихология на посткомунистическия
българин.
Вярно, и на мен
не ми харесва принудата на НЗОК, идеята всеки да плаща еднакво и
на едно място. Същото не ми се нрави като плащам за топлоенергия
или на БТК, но го правя. Ненавиждам социалната държава, гнус ме е
от нея и май малко ме е страх. Но да помислим как можем да
накараме българина в зората на реформите (защото те започнаха едва
през 1997) да започне да избира някакви си имагинерни за него
здравни застрахователи, които от негово име да плащат пък на
някакви си лекари за някакви си евентуални здравни неблагополучия.
Всичко е някак си много евентуално за тоя същия
посткомомунистически българин. И той не само, че няма да плати на
никакви застрахователни дружества, системи и доброволни каси, а ще
го направи – неплащането - с изключително злорадство. После,
когато не дай си Боже му се наложи да ползва лекарска помощ, ще
ореве орталъка по повод лошата държава, шибаната демокрация,
корумпираните лекари и кой ли още не. В крайна сметка мижавата ни
социална държава ще плати лечението му от бюджета, от джоба на
всички ни. Ето защо, трябва да гледаме към съвременна Америка, ама
малко по-късно.
И към Западна
Европа и системата Бисмарк, пак трябваше да гледаме по-късно.
Първом се гледа филмче за това как се прави операция, тренира се
на трупове (прощавайте за откровенността) и едва накрая се впускаш
в истинска операция. Така и ние трябва, малко циничнио, да
погледнем към старата Америка, малко след акостирането на
Мейфлауър. Там здравната услуга е била като всяка друга, като
дърводелската, ковашката и прочие. Имаш нужди - отиваш, решават ти
проблема и заплащаш нуждата от джоба си, кеш. Минали са
десетилетия, преди хората да преминат към по-цивилизования и много
по-отговорен начин на здравно застраховане и плурализъм на
системите. Така трябваше да започнем и ние в медицината, защото в
стоматологията това някак естествено си започна и хората му
свикнаха. Никое правителство обаче нямаше и не можеше да има тая
смелост, защото вече нямаше да е правителство.
Затова, идеята
за една държавна здравна каса и задължително, макар и минимално
осигуряване, беше единствената възможност да се започне, не да се
извърши, да се започне лелеяната здравна реформа. И тя може
би имаше шанс, ако касата не беше яхната от самозванци и
гешефтари, от царски правителства и социалистически кадри. Ако тя
не беше натоварена с непосилни глупости за много пари. На повечето
места по света зъболечението е много скъпо и няма никакво място в
касата. А ние си позволихме нещо още по-страшно, позволихме си
дори щеревщина. Касата да заплаща
in vitro
оплождане! По-невероятно безумие никога никъде няма да срещнете.
Е, кажете ми,
при цялото това изнасилване на една и без това създадена с
нежелание и компромиси структура, как може да издържи и да не
„избуши”! А?! |
