В програмата на тазгодишната юбилейна двадесета Аполония ще бъде включена предпремиера на книгата „Либертарианството” на Дейвид Боаз. На 5 септември от 19:00 в литературното кафене „Хеликон” (улица „Милет” 50 – Южна стена и кула) преводачът Божидар Маринов и Калин Манолов (издателска къща „МаК”)ще представят изданието. Двамата са съпредседатели на първата либертарианска гражданска организация у нас – Българското общество за индивидуална свобода. Авторът Дейвид Боаз е вицепрезидент на авторитетния американски институт „Кейто”.

Издаването на книга за либертарианството в България е белег на две насърчителни събития: продължаващият процес на сближаване на хората по света, и световното разпространение на идеите на мира и свободата в края на едно столетие на войни и тотална държава.

Особено удоволствие е да наблюдаваме разпространението на свободата в България, страна, която така благоприятно започва своята съвременна независимост с Търновската конституция през 1879 г., но след това страда така ужасно от прищевките и обратите на съперничеството между великите сили – Турция, Франция, Великобритания, Русия, Австро-Унгария, Германия и Съветският съюз, националистическото съперничество с нейните съседи, две световни войни и колективизма. През двадесети век българите понасят почти всякакъв вид колективизъм, включително национализъм, фашизъм и комунизъм. Със заглъхването на съперничеството между великите сили и падането на комунизма България най-после има възможност да се върне в европейското течение на конституционализма и либерализма. Българите имат голямата възможност да възстановят своето наследство на свобода и независимост.

Тази книга, която първоначално беше написана за американските читатели, разглежда историята на либерализма и ограничената държава. След това тя изследва ценностите на индивидуализма, плурализма, търпимостта, правата на човека, властта на закона, гражданското общество и свободния пазар. Това са ценностите, които поддържат свободата. Но тази книга е само ограничено въведение към идеите, от които българите се нуждаят, за да създадат свободно общество.

Конкретно, тя казва твърде малко за това как да направим прехода от хаоса на централното планиране към подреденото сътрудничество на свободния пазар. Макар че този преход се предприема с различен успех в много страни от Централна и Източна Европа, както и в Китай и Виетнам, все още има много да се учи. Всъщност, вероятно икономистът, който напълно обясни този проблем, ще получи Нобелова награда по икономика, а политикът, който намери правилния път, ще получи наградата Милтън Фридман за заслуги към свободата.

Аз се надявам, че българското издание ще даде визия за целта, описание на свободното общество, което, надявам се, много българи ще приемат и ще работят за неговото постигане.

Либертарианството понякога е смятано за радикална философия, дори в неговата родина Америка. Разбира се, това е вярно, тъй като думата “радикален” идва от латинската дума radix, което означава “корен” или “основа.” И действително, либертарианските идеи са основополагащата философия на съвременния свят: равноправна свобода, предприемачество, власт на закона, търпимост, плурализъм, конституционно управление. Тези идеи сега са толкова обичайни, че ние забравяме колко поразителни са изглеждали едно време. Либертарианците искат да приложат тези принципи по-последователно от привържениците на другите идеологии. Но и сред тях са малко хората, които напълно отхвърлят либертарианските идеи.

Преобладаващите тенденции в света отразяват либертарианските идеи. Комунизмът на практика изчезна, и малко хора все още защитават държавния социализъм. Източна Европа се бори да изгради общества, основани върху права на собственост, пазари и власт на закона. Честните наблюдатели в целия развит свят разбират, че социалните държави не могат да бъдат поддържани и трябва да бъдат радикално реформирани. Информационната революция дава големи възможности на отделните хора и на малки групи, и подкопава авторитета на централизираната власт.

Може би най-важното - нарастващата глобализация на световната икономика означава, че страните, които искат да преуспяват, ще трябва да възприемат децентрализиран, дерегулиран, пазарно-ориентиран икономически модел. През 21 век не можете да избягвате пазарите, или по-точно, ако ги избягвате, ще останете извън феноменалния икономически растеж, който глобалните пазари и технологичният напредък ще създадат.

Така че първата причина българските читатели да се интересуват от либертарианството е много проста и практична: това са идеите, които движат съвременния свят, и съвременните хора трябва да ги познават. Другата причина е, че либертарианството дава на всяка страна обещание за мир, икономически растеж и обществена хармония. Надявам се, че българите ще се присъединят към американците, руснаците, корейците, чилийците, южноафриканците, индийците и всички други, които желаят свобода, в тяхната работа за възпиране на държавната власт и освобождаване на индивидите, семействата, сдруженията и предприятията.