|
Политическата
реформа в България не е завършила. Най-сериозното и неоспоримо
доказателство за това е състоянието на съдебната власт у нас. Тя
не е в състояние да осигури върховенството на закона и да защити
ефикасно сигурността, личните права и свобода и частната
собственост на българските граждани. Причината не е в липсата на
подготвени магистрати, нито в качеството на българското
законодателство. Основната и най-важна причина е отсъствието на
достатъчно гаранции за независимост на магистратите вследствие на
нарушения баланс между съдебната и останалите две власти.
Независимо от постигнатия консенсус между парламентарно
представените политически сили и извършените промени в
Конституцията през есента на м.г., проблемът остава отворен.
Какви са
последиците от кризата в съдебната система?
Днес вече нямаме
право на партийни пристрастия, лобистки подходи или безогледна
защита на статуквото в системата. Държавата е трикрако столче и
отсъствието на една от властите, липсата на справедливо правосъдие
и ефикасно правораздаване е достатъчно условие да се озовем всички
на земята. Ето защо е необходим прагматичен подход към реформата,
отношение към съдебната власт и към съдебната система като към
институция, която произвежда най-важното – стабилност, сигурност и
предсказуемост. Както в личните, така и в обществените дела. Без
това невидимо „производство”, без правосъдие и без респект към
закона ние, българите, не можем да разчитаме на просперитет, не
можем да очакваме ограничаване на корупцията, предсказуема и
динамична пазарна среда, конкуренция между индивидите, контрол от
страна на гражданите върху тяхното политическо представителство.
Нещо повече, проблемът със съдебната власт у нас вече не е само
български. Вследствие на интеграционните процеси, либерализацията
на търговията и отварянето на границите, нашият проблем става
проблем на много от бъдещите ни партньори в Европейския съюз.
Как може да се
реши проблемът?
Структурни
промени в съдебната власт могат да бъдат извършени само и
единствено при наличието на съгласие сред политическото
представителство на българските граждани. Независимо от позициите,
които изразяват политическите партии, в основата на това съгласие
може и трябва да бъде ясното съзнание, че съдебната власт се
нуждае от ново качество на промените, от нова постановка за
нейното взаимодействие със законодателната и с изпълнителната
власт. Необходими са промени, които ще гарантират независимостта и
ефикасността на съдебната власт и съответно - на съдебната
система.
Основните
правила са ясни. В основата на съдебната власт е съдията, т.е.
онзи, който не е страна в процеса, който отсъжда в името на
народа, основавайки се на закона и на своята собствена съвест.
Овластяването на българските магистрати става по пътя на всеобщото
тайно гласоподаване на българските граждани, чрез вота на
народните представители или посредством волята на държавния глава.
Държавното обвинение преминава в изпълнителната власт
и има централна роля в досъдебната
фаза. Главният прокурор трябва да
бъде избиран от парламента и заедно с правителството да му бъде
подотчетен. Следствените действия, с изключение на тези, с които е
оправомощена прокуратурата, се извършват в рамките на
Министерството на вътрешните работи. За някои специфични
престъпления, за които се изисква висока квалификация от
следствените органи, като престъпленията, свързани с данъчното
законодателство, например, могат да се учредяват специализирани
следствени служби. Следствените действия, извършвани от
криминалната полиция, както и тези, които се осъществяват в
рамките на специализираните следствени служби, са под контрола на
прокуратурата. Висшият съдебен съвет се състои от председателите
на върховните съдилища, от магистрати, избрани от колегията, и от
магистрати, номинирани от държавния глава и от Народното събрание.
Най-важната функция на ВСС е свързана с подбора, квалификацията,
кариерата и спазването на професионалната етика от страна на
магистратите. Нов НК и НПК кодекс се приемат след извършване на
структурни промени в съдебната власт. Дотогава се осъществяват
само най-неотложните промени, свързани с присъединителния процес в
ЕС и необходимостта да се противодейства на престъпността.
Конституционният съд става част от съдебната власт, неговите
правомощия и практика се разширяват. Към КС може да се обърне
всеки български гражданин, когато са нарушени конституционните му
права. Същото право имат професионалните съюзи, сдруженията на
работодателите, Българската православна църква, както и останалите
регистрирани деноминации, местните органи на самоуправление,
омбудсманът, Съветът за електронни медии, Комисията за защита на
конкуренцията.
Не налагам
своята гледна точка. Смятам за свой дълг да имам позиция по този
важен за страната въпрос. Никоя политическа сила не би могла и не
би трябвало да предопределя промени, по които има думата цялото
общество. В търсенето на съгласие са необходими компромиси от
всички участници в дебата. Важни са обаче и принципите:
българските магистрати не трябва да се самоизбират. Тяхната власт
трябва да произтича или пряко от волята на гражданите, или да бъде
следствие от решението на тяхното политическо представителство в
лицето на президента или на Народното събрание. Трябва да бъде
прекратена безпрецедентната практика следователят, който не е
страна в съдебния процес, да бъде част от съдебната власт.
Какви ще са
ефектите от тази реформа?
Изборът от
българските граждани или от тяхното политическо представителство
ще укрепи независимостта на магистратите и ще повиши тяхната
отговорност пред закона и пред обществото.
Извеждането на
следствието и прокуратурата от съдебната власт ще сложи край на
постоянните конфликти между институциите и подхвърлянето на
отговорностите между съдебната и изпълнителната власт.
Правомощията в досъдебната фаза, разкриването и разследването на
престъпленията, борбата с корупцията и пр. ще имат ясен адресат и
ангажимент в лицето на изпълнителната власт. За изпълнението на
тези свои задачи българските правителства ще носят отговорност
пред парламента. Парламентарно представените политически партии ще
могат да поемат ясни предизборни ангажименти, да печелят доверие
при успех, а при неуспех - да понесат своята политическа
отговорност по време на парламентарните избори.
Разширяването на
правомощията на Конституционния съд, както и неговото включване в
съдебната власт, в условията на младата ни демокрация ще създаде
достатъчно възможности за българските граждани, техните сдружения
и за заинтересованите институции да защитят своите интереси и
интересите на обществото като цяло.
Конституционните
промени в тази посока ще укрепят връзката между магистратите и
другите участници в правораздаването с българските граждани.
Колкото по-близо е всяка власт до своите граждани, толкова
по-обосновани, категорични и ефективни са нейните решения.
Българските граждани дължат повече институционализирана подкрепа
на своите магистратите, а те на свой ред имат право на истинска
независимост и убеденост, когато отсъждат в името на народа.
- - - - - -
*
Бенчо Бенчев е агробизнесмен и съветник в Общинския съвет - Бургас |
