27-08-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

27 август 2004, 11:20

Лято 2004: Кич и православие

Георги Господинов, "Литературен вестник"

 

Най-новият кич, който се продава по морето - миди от различен калибър, в чиято вътрешна част стои икона на Богородица, вероятно на водна лепенка, т.е. ваденка, както им казваха едно време. Въпросът защо Богородица, а не морският чудотворец св. Никола или някой Нептун, е безсмислен, безвкусицата ще е същата.

В личната ми класация на безвкусието това лято продължават да фигурират шофьорските кабини на автобуси. Преди доста години те можеха да бъдат описани така: изрязана бутилка от веро за ваза, пълна с изкуствени цветя, малко портретче на Сталин, под него плексигласова табелка със стиха от Пеньо Пенев "Човекът е човек тогава, когато е на път" и триъгълни флагчета, гъсто окичени със значки. Всичко това на едно място, виждал съм го с очите си. През август 2004 интериорът е доста по-изчистен. Палмата на първенството се държи от кабина, декорирана със следния благочестив триптих - в средата евтина евангелистка картичка на Исус с покровителствана длан (в съзнанието на шофьора - опазваща го от пътнотранспортни произшествия и КАТ), отляво на триптиха снимка на Азис, отдясно - на фолкзвездата Бони. Над тях - разноцветна коктейлна палмичка. Душата - спасена отвсякъде с такъв олтар.

Омесването на кич и християнство със сигурност има връзка с онова, което се случва (и което не се случва) с Българската православна църква. Нейното слабосилие и зависимост от държава и идеология, довело до грозните сцени отпреди месец, вероятно също подхранват превръщането на християнските символи в безвкусна кинкалерия и ширпотреба. Но едва ли само това е достатъчно оправдание за безстилието, в което пребиваваме.

Понеже светът още е олимпиада, можем да чуем колко пъти коментаторите призоват Бог и късмета (точно тази света двоица) да помогнат с няколко стотни от секундата или с няколко метра повече. Все още не е забравена "гениалната" фраза, изкована точно преди десет години, определяща народността на Господ. Разбира се, българска.

Да не говорим за телевизии като Канал 2001, които ретранслират божественото 24 часа в денонощието. За такава връзка и папата не може да мечтае. Ако пък се съди по огромните златни и сребърни кръстове върху гърдите на сенчести бизнесмени, ще се окаже, че сме държавата с най-богоугодните мутри. Подозирам, че при тях този символ има по-скоро бронезащитна функция.

Патосът на този текст не е да превърне всички в ревностни християни, а да се усъмни в декоративното православие, което се лее навсякъде. Не е достатъчно да имаш мидичка с лепенка на Богородица или да се молиш денонощно на Бог за джакпота от тотото, за да си добър християнин. Както и не е достатъчно да култивираш природата (респективно градината в Балчик), за да си част от културата на една страна. Но кой ти гледа такива дреболии. Лятото се издимява и есента ще удави и православие, и култура в бульона на политическото.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо