Най-новият кич, който се продава по морето - миди от
различен калибър, в чиято вътрешна част стои икона на
Богородица, вероятно на водна лепенка, т.е. ваденка, както
им казваха едно време. Въпросът защо Богородица, а не
морският чудотворец св. Никола или някой Нептун, е
безсмислен, безвкусицата ще е същата.
В личната ми класация на
безвкусието това лято продължават да фигурират шофьорските
кабини на автобуси. Преди доста години те можеха да бъдат
описани така: изрязана бутилка от веро за ваза, пълна с
изкуствени цветя, малко портретче на Сталин, под него
плексигласова табелка със стиха от Пеньо Пенев "Човекът е
човек тогава, когато е на път" и триъгълни флагчета, гъсто
окичени със значки. Всичко това на едно място, виждал съм
го с очите си. През август 2004 интериорът е доста
по-изчистен. Палмата на първенството се държи от кабина,
декорирана със следния благочестив триптих - в средата
евтина евангелистка картичка на Исус с покровителствана
длан (в съзнанието на шофьора - опазваща го от
пътнотранспортни произшествия и КАТ), отляво на триптиха
снимка на Азис, отдясно - на фолкзвездата Бони. Над тях -
разноцветна коктейлна палмичка. Душата - спасена отвсякъде
с такъв олтар.
Омесването на кич и
християнство със сигурност има връзка с онова, което се
случва (и което не се случва) с Българската православна
църква. Нейното слабосилие и зависимост от държава и
идеология, довело до грозните сцени отпреди месец,
вероятно също подхранват превръщането на християнските
символи в безвкусна кинкалерия и ширпотреба. Но едва ли
само това е достатъчно оправдание за безстилието, в което
пребиваваме.
Понеже светът още е
олимпиада, можем да чуем колко пъти коментаторите призоват
Бог и късмета (точно тази света двоица) да помогнат с
няколко стотни от секундата или с няколко метра повече.
Все още не е забравена "гениалната" фраза, изкована точно
преди десет години, определяща народността на Господ.
Разбира се, българска.
Да не говорим за телевизии
като Канал 2001, които ретранслират божественото 24 часа в
денонощието. За такава връзка и папата не може да мечтае.
Ако пък се съди по огромните златни и сребърни кръстове
върху гърдите на сенчести бизнесмени, ще се окаже, че сме
държавата с най-богоугодните мутри. Подозирам, че при тях
този символ има по-скоро бронезащитна функция.
Патосът на този текст не е
да превърне всички в ревностни християни, а да се усъмни в
декоративното православие, което се лее навсякъде. Не е
достатъчно да имаш мидичка с лепенка на Богородица или да
се молиш денонощно на Бог за джакпота от тотото, за да си
добър християнин. Както и не е достатъчно да култивираш
природата (респективно градината в Балчик), за да си част
от културата на една страна. Но кой ти гледа такива
дреболии. Лятото се издимява и есента ще удави и
православие, и култура в бульона на политическото.
|