|
Когато над Дунав
се мръкне
и сънен Балканът
заспи,
отново в
полетата бойни
пожара на бунта
гори.
Отново вървят
септемврийци...
За всеки загинал
герой
те мрачно
проклинат: "Убийци,
ний пак ви
зовеме на бой!"
Ний искаме пак
свободата,
земята и нашия
труд,
че ние твориме
благата
със сърпа и
тежкия чук.
А тихият вятър
отнася
гласа на
прикрития враг
и глуха закана
оглася
селото и димния
град.
Кълнем се в
смъртта ви, другари,
и в всеки
загинал герой,
че скоро часът
ще удари,
часът на
съветския строй!
Червеното слънце
ще грейне
във всички
бедняшки сърца
и в новия кървав
септември -
кълнем се - ще
бием врага! |
