С някои неща толкова сме свикнали, че не им отдаваме значение. Един страничен наблюдател обаче, да речем марсиански културолог, би се впечатлил например от това, че:

а) българските правителства и политическият елит като цяло се мъчат да дърпат страната към членство в ЕС, но в най-гледаното телевизионно шоу водещият смята, че най-доброто в българския национален характер идва от неговите азиатски корени

б) главните редактори на най-популярните печатни медии обичат да се снимат с пури

в) според интелектуалците-народопсихолози българинът е трезв и трудолюбив; същият този българин обаче гледа с драматична сериозност на спорта и най-вече на победите и загубите в него.

Всяка вечер в “Шоуто на Слави” ни учат как да бъдем българи, т.е. как да бъдем горди победители, завоеватели, самураи, мъжкари с топки и прочие. И понеже реалните възможности за господство и превъзходство са ограничени и не за всеки, на пълни обороти работи индустрията за знаци, символизиращи господство и победи - пури, спортни драми, чалга, мощни джипове, ланци, “Ролекси” и какво ли не. Лошо няма, ще каже онзи, който мисли, че в България шоуто е само шоу. Евентуалният марсиански политолог обаче ще се запита как се съчетава този мачистко-бабаитски идентификационен модел с всеобщата вяра, надежда и любов, с които българинът гледа на туризма. Даже петролната криза, от която се тресе светът, не била страшна за нас, защото сме имали ръст на курортистите по морето. Туризмът е добър бизнес, който дава препитание на много хора, но все пак спада към т.нар. обслужваща сфера. Нищо срамно няма в това да обслужваш, проблемът е когато самурайско-бабаитският кодекс в тебе ти пречи да бъдеш любезен с чужденците.

Въпросът не е само във все още липсващата тук-там вежливост. И без да е марсиански културолог, човек може да забележи трайния резултат от съчетанието между бабаитски манталитет и туристическа индустрия по Черноморието. Нека да се инвестира, нека да се строи - но защо така бездарно, защо така алчно? Макар че има увеличаване на туристите, много от хотелите са полупразни. Просто защото легловата база се увеличава по-бързо от туристическия поток, защото се строи повече, отколкото английският пенсионер и българската природа могат да поемат. Култивираният от прима-патриотите нагон за доминиране се среща с реалността в лицето на немския туроператор и, ще не ще, подвива опашка. След което избива на друго място - в дребните измами и в съсипването на природата. Икономическият модел, който този манталитет възпроизвежда, е осребряването на природния ресурс - бряг, планина, пясък, плът, човешка глупост. Та не разправяше ли Любен Дилов-син, че основната перспектива пред София е да се развие като център на световния нощен живот заради изобилието от хубави момичета? Изживяваш се като самурай или римски император, а всъщност си сводник. На момичета или на морски бряг, все едно. С което пък се отваря мегдан за онези, които ще ни внушават, че сме не сводници, а императори.