|
|
|
Йоханес Вайнрих, един от
най-близките съратници на терориста Карлос Чакала, изненадващо
бе обявен за невинен от областния съд в Берлин вчера, съобщиха
германските медии. Вайнрех бе обвинен в убийство на общо седем
души през 1982 и 1983.
Петдесет и шест годишният
германец, дясна ръка на Чакала през 80-те, бе осъден за пръв
път през 2000 на доживотен затвор заради атентата срещу
френския културен център "Мезон дьо Франс" през 1983. Срещу
него обаче бе възбуден втори процес заради серия атаки,
извършени от него и Илич Рамирес Санчес. Става дума за
атентата срещу еврейски ресторант в центъра на Париж през
1982, когато загива бременна минувачка, и бомбените атаки
срещу гарата в Марсилия и високоскоростния влак TGV на Нова
година 1983, при които загиват общо петима души, а десетки са
ранени. |
 |
|
Йоханес Вайнрих
|
Присъдата по второто дело трябваше
да бъде произнесена през юли, но процесуални пречки отложиха
решението с един месец. Съпътстващото обвинение, представящо
интересите на общо 13 жертви от терора на Чакала, се опита да
привлече като свидетел и самия Карлос, който излежава доживотна
присъда в строго охраняван затвор край Париж. Венецуелецът обаче
не даде съгласието си да свидетелства по видеоконферентна връзка,
а евентуалната му поява на живо в съда в Берлин бе отхвърлено от
германските органи по сигурността като твърде рисковано.
В хода на процеса Вайнрих призна, че
е участвал в извършването на атентатите в Париж и Марсилия заедно
с групата на Чакала. Заради особено тежките пръстепления, сред
които и 21 опита за убийство, германската прокуратура поиска
доживотен затвор, но защитата му пледира за освобождаване поради
недостатъчно доказателства.
Вайнрих, който в младежките си
години се увлича по леворадикалните движения в Западна Германия и
за кратко членува и в екстремистката група "Фракция Червена
армия", се свързва с Карлос през 70-те години в терористичните
лагери в Близкия изток. Първоначално той и Карлос работят за
палестинските екстремисти, като вършат мокри поръчки на Абу Нидал
и въоръженото крило на Организацията за освобождение на Палестина
"Ал фатах". В средата на 70-те Чакала и групата около него
започват да играят самостоятелно, а черната им слава идва през
1975, когато атакуват централата на ОПЕК във Виена и вземат за
заложници над 50 души, сред които петролните министри от
страните-членки на организацията.
В началото на 80-те Карлос и Вайнрих
сноват между Близкия изток и Източна Европа и предлагат
терористичните си услуги на правителствата. По това време те
обикновено ползват дипломатически паспорти от Йеменската
народнодемократична република, които им осигуряват безпроблемно
придвижване през границите и свободно пренасяне на оръжие между
Изтока и Запада. Германецът свързва Чакала и с бъдещата му съпруга
Магдалене Коп, също лява фанатичка, участвала в многобройни
атентати.
След атентатите във Франция, даже
ръководителите от Варшавския пакт започват да гледат на Чакала
като на неудобен гост, който само усложнява уж разведряващите се
отношения със западните държави. Карлос и Вайнрих често пътуват
между Източен Берлин, Будапеща, Прага, Букурещ, Белград, а също и
София, в опит да намерят подслон и закрила от властите.
Своенравният венецуелец и разпасаната му банда създават трудности
дори и на сатрапите от източногерамнското ЩАЗИ, които са принудени
постоянно да следят нощните похождения на Чакала в Източен Берлин,
както свидетелства в спомените си началникът на Главно
разузнавателно управление на Министерството на сигурността на ГДР,
ген. Маркус Волф. Властите в Берлин, също както и в останалите
източни столици, не посмяват директно да арестуват "героят на
световната революция", а само ограничават придвижванията му и си
го прехвърлят като горещ катроф.
Карлос няколко пъти посещава и
София, сочат разсекретени документи от МВР. Първата му визита в
България е на 17 декември 1983, когато Чакала пристига с йеменски
дипломатически паспорт на името на Сюлейман Ахмед Салем. Както и
мнозина от международните престъпници по онова време (напр. Али
Агджа), важният гост също е настанен в хотел "Витоша Ню Отани",
внимателно обгрижван от ДС. На другия ден Карлос напуска страната,
но се връща седмица по-късно. През март 1984 Чакала отново минава
транзитнво през София на път за Будапеща. При тези посещения той
неизменно е следен от агенти на Второ главно управление, а
операцията е под кодово наименование "Рисове". Според разработката
Карлос се опитвал да създаде ядро на своята група в София, както и
да внесе 30 хиляди долара в българска банка.
Карлос бе арестуван през 1994 при
операция на френските специални части в Судан, командвана от
известния антитеростичен съдия Жан-Луи Брюгиер. В момента излежава
доживотна присъда във френски затвор. |
