|
На
29
октомври
1968
са арестувани трима студенти
второкурсници
от Историческия факултет на СУ „Климент Охридски":
Едуард
Генов,
22-годишен,
Александър Димитров, 21-годишен, и Валентин Радев, 20-годишен.
За процеса срещу тях в пресата се появява кратко съобщение
-
осъдени били членовете на нелегална конспиративна група.
Току-що
е отшумял световният младежки фестивал в София. На
21
август съветски войски нахлуват в Чехословакия. В агресията
участват и български армейски части. През
септември Едуард, Александър и Валентин се събират и
установяват, че и тримата |
 |
|
Валентин Радев |
оценяват по еднакъв начин „акта на международна солидарност".
Като
най-подходящ
начин да изразят протеста си срещу съветската инвазия и участието
на българи в нея избрали разпространяването на позиви в София и в
страната. Първият: „Вън войските на марионетката Живков от
ЧССР!".
От пресата узнават, че петима руски интелектуалци били осъдени от
3
до
5
години.
Тогава решават да разпространят още два позива.
Единият
-
„Петима съветски комунисти направиха демонстрация на Червения
площад, какво правиш ти?".
Вторият
-
„Петима съветски граждани изразиха солидарност с ЧССР, получиха
тежки присъди. Хора, бдете!".
Наивно? Може би. Валентин Радев, с когото
разговарям, размишлява върху истински съществените неща. ДС
направи така, че никой не научи за реакцията срещу агресията на
тримата студенти. Обществото беше съзнателно държано в неведение
за съществуването на истински
дисиденти.
До него достигаше само
отгласът
от вътрешнопартийните борби за власт. А светът узна за протеста на
Литвинов, Богораз, Бабицки, Дремлюга
и
Делоне
в Москва, за осъдените за същото в Полша Адам
Михник
и
Яцек Курон.
Към края на октомври Държавна сигурност влиза по
дирите на българските студенти.
Едуард
Генов е арестуван в Градската градина. Там имал среща с мъж, на
когото да предаде от вторите позиви. Валентин Радев е арестуван
пред ЦКС на
ул.
„Раковски". Същата вечер е задържан и Александър Димитров. В
следствения отдел ги държат
40
дни. На
8
декември влезли в предварителния арест. Тогава ги извеждат за пръв
път на разходка в карето. Поздравили се за студентския празник.
Обидно
ми
е, казва днес Валентин Радев, че задържаните сега на
„Развигор"
могат да пишат статии оттам, да се оплакват на света, че са
нарушени човешките
им
права.
Съдят ги на
6
януари
1969. Едуард
Генов
единствен не се признал за виновен и не поискал адвокат. Получил
присъда по
чл. 108
и
109
пет години. Александър
-
три, и Валентин
-
две. Обжалвали. Намалили ги съответно на три, две и година и два
месеца. Събрали се в старозагорския затвор. През есента на
1969
Едуард Генов участвал в затворнически бунт. Получил вътрешна
присъда от
8
години.
Сега Едуард Генов е в САЩ. Комунистите го изгониха
от България в края на
1988.
Александър Димитров е кметски наместник в София. Валентин Радев е
уредник в отдел
„Най-нова
история" в Националния исторически музей.
- - - - - -
Из присъдата срещу
Едуард
Генов
Генов, Александър Димитров Димитров
и Валентин Радев Радев, студенти в
Софийския държавен университет
-
специалност история:
Вместо да се отдадат на усърдни занятия и изучаване
на историческата наука, същите при съвместните разговори помежду
си разбрали, че стоят на
противодържавни
разбирания и се отдали на политическа дейност... Особено внимание
те отделяли на събитията в Чехословакия и изпращането на
съюзническите армии за разгром на
контрареволюцията
в Чехословакия... Те дошли до извода, че трябва да се пишат и
разпространяват позиви с противонародно съдържание... (а именно)
„вън войските на марионетката Живков от
ЧССР"...
Написали около
200
броя позиви (които разпространили в Пловдив и София)...
През втората половина на октомври 1968... били напечатани
217
броя позиви „Петима съветски комунисти правиха демонстрация на
Червения площад, какво правиш ти."
Публикацията подготви Борислав Скочев |
