|
Димитров
Божидар Божилов
Когато в
пролетния хубав мрак
Димитров
пред митинга заговори,
изправен до
звездите едри чак,
и прави с
яка длан привичен знак -
изчезва в
тебе всякаква умора.
В
тържествената градска тъмнина
затихват
гласове, не вее вятър
и виждаш:
Стачки. Арести. Война.
Въстание в
Септември. Знамена.
Безмилостно
започва се борбата. |
 |
Летят куршуми.
Фабрики мълчат.
Горят в очите
рой звезди червени.
Не трепва той
пред мъка и пред смърт,
а тръгва в
неизминатия път,
заслушан вече в
думите на Ленин.
С дни класата
расте - расте и той.
Морякът млад е
станал смел кормчия.
Подема в Лайпциг
сам неравен бой
и в битките е
командир-герой,
сърца безбройни
с неговото бият.
А името му носи
се в Мадрид,
по всичките
страни, навред е родно.
То става позив,
става динамит,
като зора сияе и
гори
пред цялото
човечество свободно.
Шуми във алените
знамена,
звучи в
работнически дръзки песни.
А в мрака сив на
нашата страна
пред кървавата
тухлена стена
в очите на
разстреляните блесва.
И ето го:
човешки прост, щастлив,
народното море с
очи обхванал.
И мислиш си -
живота ни красив
ще стане и в
букака стар и див
заводи ще
надминат с ръст Балкана.
Ще тича вятър в
мрадите жита,
на люляк ще
мирише край шосето
и няма да се
стреля из нощта,
не ще убиват
стария баща.,
не ще тупти в
ужасен миг сърцето...
Говори той, в
звезди града сияй.
Устата песента
не сдържа вече.
Какво стоиш?
Мечтай, мечтай, мечтай!
Върви с
Димитров! Всичко свое дай
и гледай
надалече, надалече!
Из
"Стихове за петилетката"
Богомил Райнов
Ще стане, както
каза ти, учителю любими:
дела ще раснат
денонощно от твоите завети
и тъй България
за десет или двадесет години
ще стори туй, що
другите са правили в столетие.
За туй ще трябва
много труд и пламък упорит,
ще трябва пламък
упорит и в пещите, и в хората.
Ще дебне с взрив
делата ни врагът, в засада скрит,
и ще натегва
неведнъж на плещите умората.
Но няма сила,
няма сила, която да ни спре,
и погледът през
всяка трудност целта ще вижда ясно.
И няма нивга
младостта в сърцето да умре,
защото не старее
този, що непрестанно расне.
Годините с
моторен темп за месеци ще прелетим.
Денят от чувства
ще клокочи като преляла чаша.
Какво е старата
романтика с брашнения си грим
пред тръпките
възторжени в романтиката наша!
За нас поети
някога ще пишат стихове.
В музей ще
сложат нашта потна работна синя риза.
И ний ще крачиме
в историята със бурния си век
и с аления
блясък на борци за социализъм.
На бъдещето в
милионния, победния митинг
ще влезем с
компресорите, с праха и вагонетките.
И ще говорят
младите, когато в марш вървим:
"За поздрав
мирно!
Преминават
бойци от петилетките!" |
