Знам, твоето
име смущава естетите –
неестетически
някак звучи им.
То честичко
стресва дори и поетите –
толкова проза в
едно кратко име!
От лозунг
по-гръмко – не става за стихове,
за мисли
изтънчени – грубо, нелепо…
И въпреки туй го
изричам аз тихо и
молитвено-свято
в лирически шепот.
До, тъй го
изричали всички онези, що
своя живот са ти
давали мълком.
То тъй е вървяло
през смърт, за да влезеш ти
във свойто
безсмъртие толкова дълго.
И тъй са го
шепнали – просто молитвено –
бащите над
детските люлки прощални,
когато към
твойто небе са отлитали
с изпраните ризи
пред ямите кални…
И тъй ще го
шепнат пак хиляди хорица
вървейки през
изгрева син в здрачината
към светлия
пламък, запален в прозореца,
със който ги
викаш далеч и нататък.
И нека шокирани
бъдат естетите!
И някой поет да
се плаши и дразни
от твоето име
ръбато, но светещо
с отблясък на
нещо сурово – желязно!
И нека не ставаш
за стих и за обич ти!
За мен ти си
обич, стих, огън и песен!
Аз с тебе горях.
Догоря ли, на гроба ми
звездичка пални
– да ме виждаш къде съм!
Литературен
фронт, брой 36, 03.09.1981 |
