|
|
Както отлично
знаем, истината винаги е някъде там.
И ние тръгнахме
да я търсим. Индиана Джоунс – неформален лидер и прикрит иманяр.
Любо Данчев – неформален организатор и рибар под прикритие. Жоро
Врачанеца – неформален домакин и потомствен Градешничанин. Белчо
Дончев – неформален водач на мепесе и таен архитект
с
извинение. За ваше нещастие трима от тази компания пишат – единият
професионално, другият по научному, а третият от немай къде.
Четвъртият се оказа единственият четящ. За неговото внимание ще се
борят останалите трима. И тъй като борбата за четящия е основна
грижа на пишещия, смисъл и съдържание на цялото му писане, борба,
в която правилата се мерят от три бири нагоре, се очаква всеки от
тримата пишещи поотделно да ви уверяват, че само той единствен е
намерил самата истина. Аз също.
Не ни вервайте!
Както отлично знаем, истината винаги е някъде там. Но само аз знам
къде….
Пътуването
започна, протече и завърши, бих се изразил – благополучно. Броят
на потеглилите се оказа равен на броя на пристигналите, което
предвид некои попътни и крайпътни обстоятелства си е направо
успех. Първото изпитание дойде неочаквано между Ботевград и
Скравена. Група от крайпътни психоложки, мануални лечителки и
дипломирани сексоложки, некои облечени
(съблечени?)
като в рекламата за кафе на зърна, всичките от ромски произход,
повдигна мъчителната дилема за интеграцията на некои малцинствени
групи. Половината от нас бяха за незабавно интегриране. Другата
половина смяташе, че това може да стане и на връщане. Третата
половина беше убедена, че интеграцията е невъзможна. Четвъртата
половина загадъчно и многозначително си мълчеше под мустак. А аз
стисках волана нечуто и как ли без спирачка издържах…
Враца. Балканът
застрашителен, но не и страшен, така, както само във Враца е
възможно, се беше надвесил над историческия музей, сякаш искаше да
влезе в него. А в музея – чисто, празно и тихо като в главата на
ляв интелектуалец. И изведнъж нахлуват четирима десни такива.
Извинение! Десните интелектуалци са трима. Четвъртият, след
посещението ни в археолотията и историята, се оказа далеч
по-високо, далеч и в страни от тях. Пряк потомък на Трибалите,
преносител на трибалоидният Етнос, Патос и Демос – трите кита на
културата Градешница. Въпреки това, той и след излизането ни от
музея продължи да се отнася към останалите като към равни, по
човешки, бих казал по градешнишки.
Та да продължа.
Нахлуват трима десни интелектуалци и един Трибал – факт изумителен
за вековната тишина, обхванала огромния музей в това петъчно утро
и съвсем неочаквано проявяват жив и избирателен интерес към некои
експонирани експонати. Първо от културата Градешница, от която
разбрахме, че Жоро е това, което е. После към Рогозенското
съкровище. Щом чу, че ние непремено, ама непремено ще разгледаме и
съкровището, служителката видимо прибледня, нервно затърси
джиесема си, обади се на неколко места и когато стигнахме до
залата, в която трябваше да е то, вече ни чакаха неколцина снажни
бодигарда, без да се броят музейните работнички. Те поне бяха
хубави, въпреки че със сигурност носеха отдолу по един черен колан
за източно бойно изкуство. Нейсе, така и не го видяхме. За колана
става дума. Разглеждането започна, протече и завърши без жертви,
като изключим факта, че научихме още неща, за които и не
предполагахме до преди малко... Вервам, че разни научни,
природонаучни и чисто природни подробности ще научите от другите
пишещи. Нас, водачите на мепесе, ни интересува само истината.
С облекчение се
измъкнахме от музея и се заехме с по-полезни неща, като
едновремено с това изучавахме местните обичаи, нрави и марки бира.
Установихме, че последните са годни за употреба. Що се отнася до
обичаите и така наречената етнокултура, те ни връхлетяха в
магазинчето за месо на пазара. Вземам аз килограм и шестотин грама
пържоли с неясно засега бъдеще, когато една здрава ромка ме
попита:
-
Чиче, колко са ?
-
Ми за десет лева
– отговарям.
-
Булка – обърна
се ромката към продавачката – да имаш да теглиш четиресе кила от
тех?
Отдалечихме се
потресени от мащабното й мислене и по пътя към напечената кола си
вземахме за всеки случай и бутилка гроздова. По път всичко се
случва, на некой може да му прилошее и т.н. Апропо, възстановихме
запасите от студена бира в хладилната чанта. Оказа се, с оглед на
предстоящите връхлетели ни събития около неутолимата страст на
Индиана Джоунс да върви винаги на границата на риска и безумния си
устрем към открития и приключения с неизвестен край, тази приятно
изстудена бира щеше само след по-малко от три часа да спаси четири
човека от...
Следва продължение
Паралелни репортажи, паралелни светове
>> |
