Есента на 2004 е наситена с дати, които бележат кръгли годишнини на ключови за Втората световна война събития. Но "ключови" не за по-бързото й свършване, а за онова, което се получи в Европа след капитулацията на нацистка Германия. Точно 60 години от ония дни ­ дни, които предопределиха за половин век напред живота на европейските народи.

Август е рана в историята на Полша, септември е в нашата. Разликата обаче между поляците и нас е тази, че на тях и през ум не им минава да изопачават станалото в родината им през 1944, докато у нас БСП се подготвя да прави с датата 9 септември точно това. Какво става? Нали уж са вече "модерни леви", нали са "реформирани"! Непреодолимо наследство от тесногръдие и конски капаци ли е това, или е предизборен популизъм за печелене гласовете на невежеството? Поляците имат всички основания да отбелязват преживяната от началото на август до началото на октомври 1944 като национална трагедия. За тях това е историческата дата ­ 1 август, когато започва злополучното въстание във Варшава. А нашите се готвят да честват 9 септември не като нацианална трагедия, връхлетяла страната ни с нахлуването на Червената армия, а... като какво?

Армия освободителка! Имаме веднъж "цар освободител", защо да нямаме и втори път "армия освободителка". Изобщо нас "горемият брат" непрекъснато ни "освобождава". А истината е, че в края на Втората световна война между "освобождаването" на Полша и на България разлика по същество няма никаква. Както при Полша, така и при България (както, разбира се, и при всички останали народи от Централна и Източна Европа, през които Червената армия мина в настъплението си към Берлин) целта на Москва беше една и само една: износ на сталинския модел на комунистическа диктатура ­ на запад, към сърцето на капиталистическа Европа.

Всъщност да. Разлика между другите и България има и тя е, че във всички останали страни имаше хитлеристки войски и че всички те участваха със свои войници на Източния фронт срещу СССР, а само в България нито имаше хитлеристки войски, нито на Източния фронт имаше и един български войник. Ако попиташ който и да е поляк защо не възхвалява датата, когато съветските войски са го "освободили" от есесовските зверове, удавили в кръв въстанието през август и септември на 1944 във Варшава,

той ще те помисли за ненормален

Историческата истина за събитията в Полша през есента на 1944 е следната. Избухва на 1 август въстанието във Варшава. (То не бива да се смесва с бунта на евреите от гетото във Варшава година по-рано.) Въстанието от 1 август 1944 е вдигнато по заповед на задграничното полско правителство в Лондон, на което министър-председател е Станислав Миколайчик. Това правителство има, разбира се, подкрепата на Вашингтон и Лондон. Но и Москва му е съюзник. СССР дори има дипломатически отношения с него. В окупирана Полша се създава съпротива, която се подготвя за деня, когато ще помогне на съюзниците. Съветската дипломация активно поощрява полската емиграция да се готви за това въстание, Сталин лично нарежда да се синхронизира настъплението на съветските войски към Варшава с момента на въстанието. С Миколайчик е постигнато споразумение, че този момент ще дойде, когато съветските войски минат източната граница на Полша.

Такава е подготовката. Развръзката идва, когато Червената армия вече е подгонила нацистите и отстъплението им е неудържимо. Какво става? Съветските войски стигат до брега на река Висла и подходящият момент настъпва. Въстанието избухва. Немският гарнизон във Варшава е сравнително слаб, поляците са ангажирали силите му, пред руснаците пътят е открит. Но движение няма. Руснаците не помръдват. Поляците се бият и чакат, но чакат напразно. Така немците имат достатъчно време да докарат силни подкрепления от войски и кошмарът започва. Градът бива систематично разрушаван. Къща по къща. Целият. Системно и безмилостно въстаниците биват избивани. Молби към руснаците да тръгнат. Няма отговор. Те стоят на брега на Висла и чакат. Молби на САЩ и Великоритания към СССР да им позволи да използват руски летища, за да пускат от въздуха помощ за въстаниците. Сталин казва не. Без обяснение. И чака. Чака девет седмици. 63 дни. На 2 октомври поляците капитулират. Конференцията на "тримата големи" в Ялта е чак на следващата година, но САЩ и Великобритания още тогава подаряват Полша на Сталин.

Така бива "освободена" Полша

Така Полша става сателит на СССР. Гордеят ли се поляците с Варшавското въстание. Разбира се, и имат всичкото право да се гордеят. Но никой, в това число (и май най-вече) бившите членове на бившата Полска комунистическа партия, не би могъл и да си представи да чества юбилей на деня, в който Полша е завладяна от Червената армия с чудовищна подлост.

А нашата България? Как беше завладяна тя? У нас нямаше нацистки войски, след смъртта на цар Борис бяха останали само тъпи политици. Но подлостта си я имаше и още как. Ако хвърлим бегъл поглед върху злощастния ХХ век, каква бе участта на родината ни? Огромен патриотизъм и тъпа политика ­ войните през 1885, 1912 ­ 1913, Първата и Втората световна война. Но в интерес на истината и още един съдбоносен елемент: обрекла ни на нещастия международна обстановка, в която фашизмът и болшевизмът лишиха страната ни от избор. Такава беше нашата съдба. Нямаше сила например, която да спре немските дивизии, минали през 1941 през Румъния и надвесели се от брега на Дунава над България. Затова цар Борис ги пусна да минат. Но трябваше ли да тръгваме след тях към Драма и Кавала, към Скопие и Охрид? Нима с точно този ход не ги загубихме завинаги! Правилно цар Борис устоя на натиска и не прати войски на Източния фронт, не пусна влакови ешелони с наши евреи към лагерите на смъртта, но можеше ли да не влизаме в Тристранния пакт и да не обявяваме война на САЩ и Великобритания? Ако не го бяхме сторили, може би Хитлер щеше да ни окупира, но пак щеше да е по-добре. Защото дори още през 1941, дори още когато Хитлер беше в апогея на своята мощ, не само можеше, а и трябваше държавниците ни да предвидят, че в крайна сметка той ще бъде победен. Далновидният политик нямаше как да не стигне до това заключение предвид само простия факт, че Германия сама воюва срещу целия останал свят и че между потенциала на двата воюващи лагера разликата е от небето до земята. А имаше ли сила, която можеше да спре Червената армия да не влезе в България през 1944?

Естествено, че нямаше такава сила

След Полша войските на СССР прегазиха Румъния, Унгария, Чехословакия и Австрия, минаха през Сърбия и Словения, влязоха в Източна Германия. Но всички тези държави бяха във война със СССР. Царство България не беше във война със СССР. Поне тая глупост политиците ни не бяха извършили. Както и трябваше да се очаква обаче, за Сталин това е било без значение. В България той си имаше готова пета колона. Затова на 5 септември 1944 СССР ни обяви война. Войските на маршал Толбухин навлязоха на наша територия и вероятно няма друг случай в историята, когато една страна, която е във война с друга, минава през територията є, без да пукне пушка. Да не споменавам пък трагикомичния парадокс, че на 5 септември 1944 България се оказа неприятел и на двете воюващи във Втората световна война страни. Е, какво честват нашите комунисти на 9 септември.

Подлостта на завоевателя ли?

Никакво оправдание няма за вероломното съветско нахлуване в България. Никакво! А ето че у нас политическата сила, на която чуждо оръжие є помогна навремето да узурпира с преврат властта, не само не се притеснява, ами се и гордее с този факт. И полага венци на благодарност пред шмайзера над София и пред "Альоша"-та над Пловдив! През август и септември на 1944 СССР помогна и на полските комунисти да завладеят Полша. Благодарение на съветското оръжие комунистите завладяха властта във всички страни от бившия Варшавски договор. Потомците на тези комунисти днес наистина честват освобождението на страните си от нацизма, но никак, ама никак не се гордеят от начина, по който чуждата сила им връчи навремето властта.

Но какво да се прави, такава ни е орисията. Нашите са толкова реформирани, колкото някой от африканското племе тутси може да реформира цвета на кожата си.