Николай Генов Селищната могила при с. Караново, Сливенска област, е най-голямата на територията на цяла Европа. Никъде на нашия континент не се срещат подобни многопластови селища с толкова продължителен период на обитаване, както в областта Тракия. Могилата е на площ повече от 25 дка, от които са разкопани сравнително малка част. Разкопките са показали културните напластявания с дебелина 12,4 м. Те доказват обитаване на могилата около четири хилядолетия!

Върху небезизвестния Печат от Караново могат да се видят може би най-древните писмени знаци, създадени от човек

За първи път сондажни разкопки в Караново започва още през 1936 археологът Васил Миков, подтикнат от тогавашния гимназиален учител в Нова Загора Никола Койчев. По типология на керамиката Миков смятал, че най-старата култура, открита там и наречена "Караново I", е синхронна с прочутата "Троя І". Всъщност обаче тя далеч я предхождала. Сега се знае със сигурност, че тя е от VII-VI хилядолетие пр. Хр., докато "Троя-І" е от далеч "по-младата" раннобронзова култура. Грешката се дължала на ниското ниво на тогавашната наука.

Миков възобновява разкопките през 1946, като в тях през 1947 се включва и бъдещият проф. Г. Ил. Георгиев. В Караново за първи път у нас се осъществени разкопки на праисторически обект с целия арсенал научни методи - спазване на стратиграфския метод и използване на план квадратна мрежа. След преустановяването на разкопките през 1957 се прави контролен изкоп на северната стена на североизточния сектор с оглед доуточняването на културните пластове. Резултатите от разкопките на Миков-Георгиев поставят основа за изготвянето на Карановска хронологическа система, която служи за еталон при синхронизацията на европейските праисторически култури.

Макар и с доста неточности според докладваната за първи път на симпозиум през 1961 от проф. Георгиев хронологична таблица, в Караново има седем културни пласта, наречени "Караново I-VII" с периодизация: "Караново I и II" - от ранната новокаменна епоха (неолит) 5300-4500 г. пр. Хр.; "Караново III" - среден неолит, 4500-4300 г. пр. Хр.; "Караново IV" - късен неолит, 4300-4100 г. пр. Хр.; "Караново V", наречен още "Култура Марица" - ранна каменно-медна епоха (халколит или енеолит), 4100-3600 г. пр.Хр.; "Караново - VI" - късен халколит, 3600-3100 г. пр. Хр.; "Караново VII" - ранна бронзова епоха, около 3000-1900 г. пр. Хр.

Всички тези дати са приблизителни. Под пласта "Караново I" няма следи от обитаване от старокаменната епоха (палеолит). По време на обитаването на могилата има прекъсвания (хиатуси), най-продължителното от които е между края на халколита и началото на бронзовата епоха. То е повод за противоречиви мнения в праисторическата наука.

Проф. Георгиев предприема нови разкопки през 1984 като ръководител на българо-австрийска експедиция с участието на известния археолог от Австрия проф. Стефан Хилер. Проф. Георгиев копае в Караново до своята смърт през 1988. Някога Васил Миков обяснявал появата на всеки нов културен пласт в Караново с идването на ново население. Днес това мнение е изцяло отхвърлено в полза на автохтонния (местен) произход на развитието.

Все още има спор сред учените дали хиатуса през края на халколитът и началото на бронзовата епоха Караново е вследствие на тотални преселения, довели до цялостно унищожение на тогавашното население от нахлули от север номади. Друго обяснение са природни и икономически фактори - промяна на климата, пресъхване на водоизточниците или изтощаване на обработваемата земя, които може би са накарали населението за известно време да напусне селищата си. Факт в полза на първото твърдение е сензационното откриване на Варненския къснохалколитен некропол. Там са намерени множество златни предмети и учените споделят твърдото мнение, че това е най-старото познато злато на човечеството. Намерените във Варненския некропол скиптри са символи на властта и ясен белег за разслоение на населението. Очевидно е, че погребаните хора със скиптри са членове на по-заможни фамилии, които са заемали по-високо положение в тогавашното общество. Забогатяването на области в днешните български земи привлякло нашествениците. Постепенно огромни райони са били опожарени от пришълците.

Някъде около четвъртото хилядолетие пр. Хр. населението по нашите земи се изселило. Това е времето на култура от типа "Караново - VI". Археологическите пластове от това време в тези райони показват на археолозите временно прекъсване на живота до началото на бронзовата епоха. За този хиатус в науката влиза в обръщение терминът "Несъстоялата се цивилизация". При нея не може обаче да се говори все още за цивилизация от градски тип. Такава се появява по-късно в Египет и Двуречието на Тигър и Ефрат. Според откритието некрополът във Варна е най-старата преддържавна форма в Европа, съществувала преди повече от 5600 г. пр. Хр. Там до днес учените все още не са открили селището на погребаните в некропола и разполагат с твърде малко данни за живота на неговото население.

Текстът е публикуван за първи път в "Стандарт"