Може и да сме банални,

но за да сме чисти:

или ставаме нормални,

или – комунисти!

Едно червено нещо

ме лепкаво обгръща изотвред.

Аз мразя го горещо

и чакам натопорчен изотпред.

Но то, по партизански

и по съветски някакъв поряд,

антиамерикански,

ме сгащва отстрани и изотзад.

Отдавна да съм свикнал

със неговия прогресивен вкус,

и него, и родината му – Рус,

но чувам как баща ми

ми казва като мъж на мъж – веднъж:

“Мъжът, дете, се мами

веднъж и после спира да е мъж!”

във смисъла на горния контекст –

дали ще е нормално

пред вас да словотворя този текст:

“Не искам да наричам

освободител, ни приятел, нито брат

това червено нещо,

що дебне ме в страни и изотзад!”

16-08-2004