|
Политическите отвличания в Ирак представляват завръщане
към една стара практика в дейността на терористите.
Нейното начало е поставено в далечната 1979, когато беше
извършено първото отвличане на заложници от "ислямски
тип". Дотогава светът познаваше това явление единствено
като патент на престъпни групировки в Латинска Америка.
Самият Фидел Кастро е прибягвал до заложничеството като
средство за натиск върху САЩ чрез отвличане на американски
граждани в Куба по време на управлението на Батиста. Две
десетилетия по-късно, след ислямската революция в Иран, се
стигна до фактическото отвличане на американските
дипломати в Техеран от революционните гвардейци. Така
държавният тероризъм се превърна в средство на голямата
политика. В крайна сметка задържаните през 1979 служители
на Държавния департамент бяха освободени след двегодишен
плен.
Тогава този акт накара
международната общност в лицето на ООН да приеме решения
срещу заложничеството, утвърждаващи правото на всяко лице
на живот, свобода и сигурност; актове, с които се осъжда
отвличането като престъпление, нарушаващо в максимална
степен установените права и свободи. Това обаче не попречи
на тогавашния духовен ръководител на ислямската революция
Аятола Хомейни да ги игнорира изцяло. Подобна реакция бе
напълно обяснима, като се има предвид, че цялата история и
практика на тази ислямска държава бе подчинена на
демонизирането на Запада, както и на отхвърлянето на
международната дипломация и на нормите, залегнали в
Хартата на ООН.
Ислямската революция в Иран
съвпадна с упадъка на националноосвободителните движения
със съветски характер. Последвалите събития в ислямския
ареал доведоха до появата на многобройни религиозни групи,
които действаха с бандитски методи. Стигна се до
превръщането на бандитизма в държавна политика. Пример в
това отношение бе Ливан, където политическите партньори и
съюзници на Иран решиха да използват разпадането на
държавността за оказване на натиск върху Запада с
терористични мерки.
Подобна е и днешната
ситуация в Ирак, където сега се изявяват новите съюзници
на Ирак и на съседна Сирия, управлявана от другото крило
на фашистката партия БААС. И тук се прилага същият
сценарий за водене на война срещу САЩ. Терористите не са
притеснени от факта, че в резултат на техните действия се
пролива иракска кръв и се слага кръст на стремежите на
този народ да се освободи от наследството на 35-годишната
диктатура на Саддам Хюсеин и да изгради своя демократична
държава. Иранският модел на отвличане на заложници беше
големият "принос" на ислямската държава на Хомейни за
"международната революция срещу империализма". Той беше
приложен и впоследствие в условията на разпадане на
блоковата система от времето на студената война от
сепаратистите в Кашмир, от народноосвободителната армия в
Судан, от йеменските племена и сомалийските милиции. И не
на последно място - от чеченските терористи, които се
отличаваха с професионалното усвояване на кървавото
"изкуство" на заложничеството. Във всички тези национални
проявления политическите отвличания съчетават
безчовечността на "борците" със садистичното удоволствие
да причиняваш страдания на мирни граждани.
Днес сме отново свидетели на
поредните "геройства", този път от страна на маскирани
иракчани, заснети с жертвите си - американци, японци,
китайци, турци. Така светът за пореден път става свидетел
на истерия, облечена в ислямски лозунги. Те вече получиха
възхвала от болни умове сред арабската интелигенция в
ефира на някои от арабските сателитни телевизии като "Ал
Арабия" и "Ал Джазира", които лансират и такъв вид
тероризъм срещу врага на исляма - Америка.
Има за какво да се
притесняват онези арабски дейци, които се стремят да
подобрят имиджа на своите народи в света. Защото
последните години и особено събитията в Ирак все повече
убеждават световното обществено мнение, че екстремистите в
ислямски одежди не се спират пред нищо. От взривяването на
ресторанти и храмове до изнудване чрез вземане на
заложници и садистичното им избиване - все в името на
идеалите на исляма.
Що се отнася до самите
терористи, разчитащи, че вземането на заложници и
разправата с тях ще са ефикасно оръжие за натиск и
изнудване на чуждестранните правителства, сметките им ще
се окажат криви. Защото сега не е 1979 и светът вече не
може да бъде стреснат, нито подчинен на безумието на шепа
фанатици. |
