Покрай второто четене на закона за генно-модифицираните организми (ГМО) в пресата отново се появиха разгорещени дебати за и против тях. Лично аз работя повече от 20 години в областта на екологията и токсикологията на насекомите. През последните 5 години изследвам (съвместно със специалисти от Академията на науките на Република Чехия) генно модифицирани (ГМ) картофи, устойчиви на колорадския бръмбар, и ми се струва, че фактите, изтъквани от противниците на ГМО са пресилени. Нещо повече, имам чувството, че някои от противниците не само че не са виждали ГМ растения и не са направили и един опит с тях, но и са с доста лоша подготовка в областта на биологията и екологията.

Когато говорим за ГМ организми в България, би трябвало да имаме предвид две неща:

1. В момента у нас могат да се отглеждат производствено само ГМ картофи, устойчиви на колорадския бръмбар, ГМ царевица, устойчива на царевичния стъблопробивач, и ГМ царевица, устойчива на определени хербициди (препарати за борба с плевелите). Тези култури са изпитвани у нас и се отглеждат в много страни по света, без да има данни, че са опасни. Напротив, и най-големите скептици на ГМО са съгласни, чe създадените ГМ растения, устойчиви на болести и неприятели, са добра алтернатива на масовото използване на химически препарати в селското стопанство и са убедени, че поне тези растения ще се наложат в практиката. За други ГМ култури у нас може да говорим едва след 5-6 години, защото за изпитания на нови сортове са необходими минимум 3 години.

2. По света са създадени над 500 сорта ГМ растения, около 50 са преминали успешно изпитанията за влиянието им върху човек и околната среда и са одобрени за производствено отглеждане. След създаването на едно ГМ растение от генните инженери (лично аз не харесвам този термин, защото е технически и опростява сложните процеси, които се извършват в живия организъм), следват продължителни изпитания за действието на този продукт. Резултатите от тези изследвания се публикуват и някои от тях не са добри, което се използва от противниците за критики. Това обаче са резултати от предварителните изпитания на новите сортове и съвсем не означава, че тези култури ще се регистрират и въведат в практиката, а още по-малко, че ще се отглеждат у нас.

Учени и фирми, които предлагат официално своите генно променени продукти, правят това, защото са убедени, че те са по-полезни и безвредни от съществуващите досега. Те точно изтъкват и в какво е предимството на ГМ растенията в сравнение с традиционните сортове. Обратно, противниците на ГМО говорят за опасност, но не дават конкретни примери или, ако дават, тези примери показват, че те или не са наясно с нещата, или спекулират с фактите.

Почти винаги противниците споменават за случаи, когато няколко души получили алергии при употреба на продукти от ГМ организми. Такива продукти обаче у нас няма, а да се говори за алергии е смешно, защото почти няма човек, който да не е алергичен към нещо. Хиляди са хората в България, които страдат от сенна хрема, в света сигурно потърпевшите са милиони. Да изсечем ли всички тополи? Поне 90% от хората са чувствителни към ужилване от пчела, а някои дори - смъртоносно чувствителни. Да унищожим ли пчелите? Много хора са алергични към определени лекарства, упойки, храни, косми от животни и др. Какво да правим в тези случаи? Ако човек се окаже алергичен към даден антибиотик, лекарите правят тестове с кой от десетките други антибиотици да го лекуват. Така че малцината, които са алергични към даден продукт от ГМ организъм, просто няма да го ползват, но защо заради тях да лишим хиляди, за които продуктът е необходим и полезен.

Друго недомислие е, че туристите няма да посещават България, ако отглеждаме ГМ растения. Ами в САЩ кажи-речи 50% от площите са засети с ГМ култури, но няма сигнали, че Америка е станала непривлекателна за чужденците или че американците са се запътили към България, където все още не се отглеждат ГМ растения. Според мен чужденците биха ни посещавали по-малко, ако знаеха с какви препарати и колко пъти са пръскани някои краставици и домати, които ядат у нас.

Ако, подобрявайки едно качество на дадено растение, генетиците влошат много други, вярвам, че те сами ще се откажат от внедряване на новия продукт. Имаме ли гаранции обаче че в пещерите “Тора Бора” или в тайни лаборатории в други части на света болни мозъци не работят усърдно да създадат картофи, пшеница, царевица и др. с ген от някоя смъртоносна за човек бактерия или вирус? Могат ли противниците на ГМО да гарантират, че такива опити не се правят и няма опасност за човечеството? Един мораториум за изследвания на ГМ растения и тяхното разпространение ще засегне работата на истинските учени, но не и на онези незнайни “творци”.

ГМО са вече факт и е безсмислено да се борим с тяхното съществуване. Никой не е успял да спре развитието на науката, в противен случай още щяхме да живеем в пещерите и да търкаме две дървета, за да си запалим огън. В България обаче засега е възможно веднага да се внедрят в практиката само посочените по-горе картофи и царевица. Резултатите от изследванията у нас и в други страни показаха, че тези култури намаляват използването на инсектициди и хербициди в селското стопанство. Това е мечтата на специалистите през последните 50 години, защото химическите препарати са опасни за хората и другите организми, а в резултат на по-топлия и сух климат у нас се използват повече химически препарати, отколкото в Централна и Западна Европа. Дали това няма връзка с обезпокоителното нарастване на броя на заболелите от рак? Други култури могат да се въведат след неколкогодишни задълбочени изследвания за тяхното влияние върху човека и околната среда. И ако това е застъпено в българския закон, би следвало да се доверим на морала на истинските учени и да се стараем да бъдем задълбочени и всеотдайни в професиите си като тях.