През 1989-1990 Христофор Събев цитираше едно старо правило, едва ли не още от апостолските времена, уж от църковния канон. Според правилото, всеки, който е заел архиерейска длъжност с помощта на светските властници трябвало да се изгони от църквата.

Може и да е имало такова правило, но ето вече близо две хилядолетия то не се е спазвало от православните църкви. Ако някъде това правило се е спазвало, то това са католическата църква (освен през някои специфични векове) и повечето протестантски църкви.

Православието пази традицията на ромейската империя. Цариградският вселенски патриарх по-често е бил просто един от чиновниците на ромейския кесар-император. Самият ромейски кесар-император също се е считал за вселенски кесар-император, за единствения Божи наместник на земята. Разбира се, това му самочувствие най-често не е имало покритие.

Няколко следствия можем да извлечем от това положение.

Първо, нежеланието на римския първосвещеник (Папата) да се подчинява на цариградския ромейски кесар-император е основната причина за Схизмата от 1054, макар че други дребни конкретни поводи са се намерили. Така се стигнало до разделянето на православната от католическата църква.

Второ, за разлика от единния католически свят, за независимите православни държави (България, Русия, Сърбия) станало необходимо да имат автокефална църква със свой патриарх. Нито българските, нито руските царе са можели да понесат местната църква да е подчинена на цариградския вселенски патриарх, който пък от своя страна бил подчинен на ромейския цар. И българските, и руските царе са си назначавали свои патриарси.

Трето, когато държавата (например България) е унищожена (от турците), Българската православна църква трудно можела да запази автокефалността си. Тогава нашата църква минала на подчинение на цариградския вселенски патриарх.

Четвърто, когато през 1453 Цариград пада, мястото на убития последен ромейски кесар-император се заема от султана. Цариградският вселенски патриарх станал чиновник на султана. "За себе си нищо не искам, Царю велики. Мене Бог (Аллах) ме е поставил да бъда пастир на своето стадо. Нека нищо лошо да не се случи на моето стадо (на моята рая)" – казал патриархът на султана. Султан Мехмед бил на висотата, която се изисквала за един властелин на империя. И той издал заповед: "Ако някой е от раята на патриарха, да не го закачате!". А вътрешно си мислел: "Тези от раята на патриарха няма да ги колим, а ще ги стрижем!". Така няколко века цариградският вселенски патриарх бил чиновник на султана, а ние сме "добрували" като рая покорна.

Пето, когато в края на ХVІІІ век се появява европейският национализъм, и гърците, и българите се заразяват от него. Цариградската вселенска патриаршия се поддава на "фанариотщина" - гръцки национализъм. В отговор българите пък издействат от султана своя автокефална църква - Екзархията. Тя е създадена със султански ферман, против волята на цариградския патриарх, против волята на Московския патриарх и против волята на Русия. До 1954г. Екзархията (Българската православна църква) е в Схизма (разделение) с другите православни църкви.

Шесто, в началото на миналия век Мустафа Кемал създава съвременната светска турска държава. Тя на практика е по-светска, отколкото съвременната гръцка държава, например. В съвременна Турция на Цариградския вселенски патриарх не може да му се признае по-голямо достоинство от това на духовен глава на гръцкото малцинство в Турция. Като резултат, дори в днешна Гърция има няколко "православни църкви", едни от които приемат да се подчиняват на Цариградския патриарх, а други – не.

Седмо, Руската православна църква през последните три века е била най-влиятелната православна църква, понеже зад гърба й стои велика държава. Тя по традиция не позволява възвръщането на Патриаршеското достоинство на Българската православна църква. Към 1950 обаче руската православна църква вече е напълно овладяна от интернационал-социалистите, както се полага за една православна църква да бъде овладяна от властниците, каквито и неверници да са те. Към 1950 вече и България е завладяна от интернационал-социалистите. И тъй, през 1954 руската православна църква си променя мнението и тогава патриаршеското достоинство на българската православна църква е възстановено, а схизмата, тегнеща над нея близо 100 години - премахната. Това събитие се използва за овладяването и на българската православна църква от интернационал-социалистите, "както се полага".

Осмо, през 1991-1992, когато СДС взе властта и я държа по-малко от година, Филип Димитров почувства, че има историческата мисия да очисти българската православна църква от интернационал-социалистите, защото една православна църква сама не може да стори това. Но действа меко, уж цивилизовано и демократично, и доникъде не докара нещата. Каруцата бе зарязана насред калта.

Девето, Иван Костов явно е подценил този проблем и нищо не направи по въпроса. Имаше си други грижи човекът.

Десето, през 2001 ние, българите овластихме Царя. Независимо чий агент е г-н Симеон Сакскобургготски, Царят знае историческата традиция и знае какво да прави. Знае, че българската православна църква трябва да е Негова и вече започва да я държи изкъсо.

Единадесето, протестите са безсмислени. Ако новото положение на някого не му изнася, той може да стане например католик-униат. Сегашният папа е много порядъчен човек. Или пък да стисне зъби и да мисли как ще гласува догодина.

Дванадесето, моето мнение е, че след интернационал-социализма България се нуждае от нова евангелизация (без значение дали ще е православна, католическа или протестантска). Мнозинството от днешните българи вече не сме истински християни.

Бог да ни е на помощ.