|
Предложението на
министъра на финансите Милен Велчев за сключване
на надпартийно споразумение за инвестиции в
образованието и науката е поредният опит на
управляващите да "затворят устата" на опозицията с
обещания, които едва ли ще бъдат изпълнени в
последната година преди изборите. Предложението
напомня за ученическите ми години, когато беше
популярен изразът "Трай, коньо, за зелена трева!",
с който скептичният българин посрещаше
комунистическите обещания за небивал възход през
поредната петилетка. Целта е споразумението да се
използва като щит срещу опитите да се обсъжда в
Народното събрание мизерията на българската наука
и образование, дължаща се на липсата на
необходимото финансиране. За научните и
преподавателските среди тази мизерия е очевидна и
вече има сериозни последици както за развитието на
научните изследвания у нас, така и за
образователната подготовка на подрастващото
поколение.
След 1989 държавните
инвестиции в науката стигаха на практика само за
заплатите на учените и помощния персонал, а
ограничените средства от фондовете за научни
изследвания покриваха най-вече консумативите по
спечелилите конкурсите теми. Изследванията по
европейски научни програми се брояха на пръсти и
носеха отвън допълнителни средства за научните
колективи с изградени международни научни връзки.
Значителна част от професионалната дейност на
българските учени се извършваше главно зад граница
в научни центрове, които можеха да предложат
съвременна експериментална база и средства,
липсващи в българските научни институти.
Затова много наши
учени се стремяха към дългосрочни командировки за
научно сътрудничество в Европа и САЩ, а някои
между най-добрите оставаха на постоянна работа
там. Тази тенденция продължава и днес. Не са редки
случаите, когато млади, току-що постъпили учени в
университетите и БАН, използват работното си място
като трамплин за продължаване на творческата си
дейност в чужбина за продължително време или за
постоянно. Затова научните институции у нас
непрекъснато обедняват на млади кадри и докато
науката ни се оформя като все по-световна (и
европейска), тя става все по-малко... българска.
Отливът на кадърни
млади хора от науката (популярно като "изтичане на
мозъци") е много тревожен симптом, който налага
държавата да инвестира сериозно за създаване на
съвременна материална база за научни изследвания,
която би привлякла младите учени да остават у нас,
като работят и израстват професионално при
подходящо възнаграждение за труда им. За
политическите сили, опериращи с леви, популистки
лозунги, това обаче едва ли е изгодно, тъй като
безпросветният народ е къде-къде по-податлив на
манипулации. (Впрочем настоящата обществена
ситуация може лесно да ни убеди доколко е вярна
поговорката "Прост народ - слаба държава").
Дори терминът
изтичане на мозъци придобива съвсем друг смисъл -
сякаш се отнася за онези, които реагират на
обществените събития лековерно, спонтанно и
безпаметно - като че им е "изтекъл мозъкът".
Защото в конкретния случай би трябвало поне да се
запитат какво пречеше на царедворците още с
идването си на власт да вложат инвестиции в
науката, макар че те се възвръщат бавно, след
години?!
Отговорът, че тази
тема не вълнува "широките народни маси", обаче е
незадоволителен, когато свържем науката с
образованието. Защото и във висшите, и в средните
училища се преподават научни знания на
подрастващите поколения и това кой и как ще ги
преподава е също финансов въпрос, който би
трябвало да вълнува родителите на подрастващите.
Липсата на работни
места за младите хора, завършващи повечето
университетски специалности, и мизерното заплащане
на труда в тях, насочват кандидат-студентите към
тесен кръг от професии като право, мениджмънт и
информатика. Те на пръв поглед обещават финансово
изгодна професионална реализация. Но само на пръв
поглед, защото вече се наблюдава насищане на
трудовия пазар поне в първите две посочени
области. Ако не днес, то утре България ще има
нужда и от научно-технически специалисти, а те не
се създават за година-две, и то с остарялата
учебно-техническа база на нашите университети.
За какъв политически
консенсус ще си говорим, ако финансовото
министерство заяви на университетите, че "това са
парите, т.е. чергата - простирайте се според нея",
а по-късно се отметне (като в сръбския виц) с
думите "пари нема - действайте!" Недоверието към
предлаганото политическо споразумение идва не само
поради неизпълнените царски обещания за "незабавно
и несимволично" благоденствие, което щеше да ни
застигне в отминалите и забравени вече 800 дни.
Такова споразумение просто не е необходимо, ако
правителството излезеше пред обществото с ясни
числа като, например, какъв процент от брутния
вътрешен продукт ще бъде отделен за наука и
образование и как ще бъдат осигурени обещаните
инвестиции в тези области. Отговорът на въпроса
"как" съвсем не е лесен, дори да се надяваме на
щедрата помощ от европейските предприсъединителни
фондове.
Известна е идеята
например за данъчни облекчения на български
бизнесмени, които биха вложили средства в научни
изследвания. Още с появата й възникнаха опасения,
че финансирането на науката от частния бизнес може
да се изроди, от една страна, в документална
привидност, а от друга - да стане повод за
намаляване на държавната субсидия за научните
институции. Проблемът е в това, че към научния
продукт, създаден с бизнес финансиране, частният
инвеститор не винаги ще проявява действителен
интерес извън данъчното си облекчение. С оглед на
състоянието, в което се намира родната ни
промишленост, въпросът от конспекта по
политикономия за "науката като непосредствена
производителна сила" трябва да отпадне като
неактуален. (Такъв си беше по времето на
социализма, такъв си остава поне засега).
За силно понижения
интерес към ученето у възпитаниците на средните
училища има много причини и една от тях е липсата
на средства за обновяване и модернизация на
учебния процес. Защо ли финансовият министър
говори едва сега за компютъризация на училищата,
след като проектите и парите за това бяха налице
още в края на мандата на предишното правителство?
Нима е необходимо надпартийно споразумение за
образованието, та непрекъснато поевтиняващите
компютри да влязат в училищните учебни кабинети,
макар и със закъснение? Вече сме свидетели как
ученици, чийто интерес излиза извън компютърните
игри, изготвят мултимедийни програми и други
нагледни материали, свързани например с обучението
по физика. Има и достатъчно учители, които
подкрепят тази дейност "от гол ентусиазъм", защото
тя не носи нито лев повече към скромните им
заплати.
Солидното
финансиране на българската наука и образование е
грижа и задължение на всяко правителство и
политическа сила, която говори за приоритети в
управлението си, когато дойде на власт. Защото
науката и образованието би трябвало да бъдат
несъмнен приоритет, когато става дума за бъдещето
на българската нация. Приоритет, който не изисква
надпартийни пазарлъци за цената, а отговорност и
последователност при изпълнение на дадените пред
обществото "приоритетни" обещания.
-
- - - - -
*
Заглавието е на "Още инфо" |
