|
Полковникът от резерва на американската
армия Джак Петри е началник-щаб в Женевския център за
демократичен контрол върху въоръжените сили (DCAF).
Преди това е бил съветник на хърватското министерство
на отбраната и генералния щаб, анализатор в кабинета
на Специалния съветник за Централна и Източна Европа
към Генералния секретар на НАТО, началник-щаб в
Европейския център за изследвания на сигурността
"Джордж Маршал", декан на Колежа по стратегически
изследвания и икономика на отбраната към центъра. По
време на операция "Пустинна буря" е старши съветник и
началник на съвместния консултантски екип към
командването на военните сили от арабски държави,
базирани в Саудитска Арабия. Има над 30-годишен опит
като офицер в американската пехота, командвал е
специални части, служил е във Виетнам, Корея,
Германия, бил е и член на Екипа за управление на
военни кризи към Пентагона, инструктор в Школата за
армейски рейнджъри на САЩ.
Г-н Петри, вие сте били съветник в
щаб-квартирата на НАТО. Смятате ли за реалистични
информациите на "Джейнс интелиджънс дайджест", че
Словакия е изолирана от алианса заради "чистката" на
прозападни служители, проведена от премиера Дзуринда?
- Не съм чул нищо официално за решение
на НАТО за блокиране на процеса за членство на
Словакия в НАТО. Личното ми мнение е, че ако страна
кандидатка започне да демонстрира ясни знаци, че се
отклонява от пътя, предписан от водещите принципи на
организацията и изискванията за членство, разбираемо е
Северноатлантическият съвет да проведе преглед на
ситуацията, за да определи посока на действие.
Възможно е тази страна да бъде отстранена от процеса
на присъединяване за период от време, докато се
установи дали процесът трябва да се спре или да
продължи.
Може ли да очакваме НАТО да издаде
директива за ограничаване на достъпа на български лица
до разузнавателна информация?
- НАТО, разбира се, има правото си да
откаже достъп до своите информации на лица или
организации тогава, когато е установено, че това е
оправдано.
Доколко вярно е твърдението, че в НАТО
и в западноевропейските служби за сигурност сериозно
се опасяват от връзки от комунистическо време между
някои източноевропейски държави и Русия?
- За никого в НАТО не би трябвало да е
изненада, че продължават да съществуват връзки между
разузнавателните служби на централно- и
източноевропйските страни и Русия. По времето, когато
аз бях в региона, това със сигурност бе добре
известно. От тази гледна точка вече е въпрос на степен
и въздействие, който разузнавателната общност (всички
нации) продължава да преценява, като предприема
действия на национално и колективно ниво (НАТО),
препоръчани от страните членки.
Пактът настоява новите членки да
извършат дълбоки реформи в своите спецслужби и в
армиите си. Кои са според вас най-сериозните проблеми
в усилията им да отговорят на изискванията на алианса?
- Проблемът, който в една или друга
степен продължава да съществува, е, че в почти всички
нови демокрации, появили се в началото на 90-те
години, липсва ефективен контрол върху
разузнавателните служби. От всички структури в сектора
на сигурността тези служби може би са най-слабо
реформирани или контролирани в демократичен смисъл.
Това е така, защото в тези страни политическата власт
е тясно свързана с разузнаването. Така че НАТО
несъмнено постъпва правилно, като все по-силно
подчертава нуждата от контрол на разузнаването в
страните от "Патньорство за мир" и по-специално в
страните кандидатки наред с добрите демократични
практики.
Текстът е публикуван за първи път в "Дневник" на 23
октомври 2003 |
