Качете се на връх Мусала – не е трудно и е много
приятно! За един ден можете да “покорите” най-високия
връх не само на Балканския полуостров, но и между
Алпите и Кавказ. Можете да тръгнете сутринта от София
и да се приберете вечерта със самочувствието на
планинари и дори да нямате сериозна мускулна треска на
другия ден.
|
|
Снимките са на
Даниела Горчева, но тя така и не обясни кое какво
е. Сниманото е около балканския първенец. Ако
някой знае кое езеро как се казва - да си
признае...
Мусала е висок 2925 м или кажи – речи 10 пъти
повече от най-високата точка на Нидерландия
-
Vaalserberg
(322 метра).
Мусала надхвърля с 8 метра връх Митикас в Олимп и
с 11 метра Вихрен в Пирин, но е по-лесен и
по-бързо достижим от тези други два
|
планински бисера. Ако сте любители на рекордите можете
дори да изкачите трите за 24 часа. Някои вече са го
правили.
За
значението на името Мусала има някои спорове. Подробно
е обсъдил този въпрос известният писател и преводач на
планинарски книги Светослав Колев. Повечето автори са
съгласни, че името е дадено от юруците – тюркско
чергарско племе, занимавало се с животновъдство по
високите пасища на Рила и Родопите. Най-вероятно
Мусала идва от арабската дума “мусалла” или “мосалла”,
което значи място за молитва. Интересно е, че т.нар.
“възродителен процес”, засегнал доста имена по нашите
планини, е отминал балканския първенец. Но си спомням
карти от моето детство, където върхът беше обозначен
като Сталин. Съседният, по-нисък побратим, известен на
старите туристи като Малка Мусала, беше кръстен
многозначително Георги Димитров.
|
|
Като
казах, че изкачването на Мусала е лесно, имах предвид
най-вече лятно време и с използване на кабинковия лифт
от Боровец до връх Ястребец. По този начин разходката
ви ще започне от 2300 м височина. По живописна пътека
между клековете, почти по хоризонтала, с малки
качвания и слизания, пресичайки пистите, спускащи се
по склона на рида Маркуджика, ще стигнете без усилие
за по-малко от час до хижа Мусала. Аз лично
предпочитам да не се задържам тук, защото ми действа
потискащо гледката на полуразрушената каменна хижа,
изгоряла през осемдесетте години, и на бетонния скелет
на недовършения грандомански планински хотел.
Продължавайки нагоре ще ви се наложи да изкачите 2-3
стръмни циркусни прага, но усилието се възнаграждава
от красивите езера, които всеки праг крие. Напред
небосклонът се затваря все по-застрашително от
скалистия масив на върха, който, гледан оттук,
изглежда доста непристъпен. Пътеката обаче умело се
извива и достига уютната хижа-заслон “Еверест”,
построена край най-горното езеро – “Леденото”. Тук е
добро място за по един чай и сандвич, преди да
щурмувате последната, двестаметрова стръмнина до
върха. За гледката от Мусала няма да пиша, защото няма
да ми стигне мястото, а и тя трябва да се види лично!
Вижте я, но не се захласвайте, защото ще ви се наложи
да тичате обратно за да хванете последната кабинка
надолу.
|
|
Зимно време нещата са по-сериозни. Първото
известно зимно изкачване на Мусала е извършено от
11 планинари с водач Павел Делирадев през 1923.
Ако можете да ходите със ски в планината или има
пъртина, сега изкачването на Мусала и зиме не е
кой-знае какъв подвиг. Но всичко зависи от
условията. Трябва да помните, че съществува
|
лавинна опасност, особено по склона на Маркуджика
преди хижата. За алпинистите от ерата преди
изкуствените катерачни стени и торбичките с магнезий
също има интересни възможности– зимните траверси по
източния и северния венец, които се събират на върха.
За тях са нужни алпийско въже, пикел, котки, надежден
партньор и известен алпийски опит и кураж. По северния
венец можете да преминете, като от горната станция на
лифта продължите все по билото на Маркуджика, което
постепенно изтънява и става по-трудно. Хижата ще
остане ниско от лявата ви (източна) страна, а в дясно
е шеметният склон към долината на Бели Искър.
Преминавайки през личния връх Алеко, тук-там “на
четири крака”, преди да усетите умора или досада ще
достигнете върха. Източният венец се отделя от Мусала
отначало на изток и постепенно завива на
север-североизток. Най-сложен е назъбеният скалист ръб
“трионите” между Мусала и Малка Мусала, след което без
особени трудности се продължава през върховете Иречек
и Дено. От последния може да се слезе по каменисто
ребро, избягвайки лавиноопасните склонове, до хижа
Мусала.
Сигурен съм, че и любителите на новите планински
спортове като парапланеризъм, планинско колоездене,
сноуборд и екстремни ски намират интересни
предизвикателства в района на Мусала. На всички –
приятен път и умната!
Текстът е публикуван за първи път в "Диалог" -
списание на българите от Холандия, Белгия и Люксембург |