|
НДСВ дойде на власт с обещанието да промени живота на
хората към по-добро, несимволично да повиши доходите, и
най-вече – да гарантира нов морал. Вероятно управляващите
смятат, че са постигнали своите обещания, отговорът на
българското общество обаче е ясен и кратък - нищо подобно
не се случи през тези три години.
Правителството продължи политиката на СДС за финансова
стабилност и ниска инфлация, за членство в НАТО и
присъединяване към Европейския съюз.
В същото време, с характерната за него
непоследователност, то привлече за изпълнението на своите
задачи и хора, които по убеждения са на противоположни
позиции, постави на всички нива на управление /включително
и министри/ представители на БСП и така създава условия,
които биха могли да улеснят връщането на тази партия на
власт.
В тези три години българските граждани не станаха
по-богати, защото държавата събира много данъци, без да ги
инвестира разумно в обществени услуги и инфраструктура.
Не бяха демонополизирани и приватизирани все още
държавните предприятия от инфраструктурата – енергетика,
транспорт, водоснабдяване, топлофикация, телекомуникации.
Цените на парното, тока, транспорта непрекъснато
нарастват заради монополите и гонят европейските. За
разлика от заплатите.
Това правителство няма политика по доходите. Откакто
дойде на власт, реалната средна заплата се качва с малко
повече от един процент. Няма нужда да е икономист човек,
за да разбере, че така не се забогатява. Реалното
увеличение на заплатите за три години е едва с 13
процента, от които 3 % са от ежегодното осъвременяване, а
останалите 10 - от Коледните плащания.
Ръстът на БВП на човек от населението остава много
нисък и е в пъти по-малък в сравнение със Словения, Чехия,
прибалтийските републики и дори Румъния. При това е
съпътстван от застрашително голям търговски дефицит.
Увеличението на пенсиите е едва с 19 на сто. За
последните три години минималната пенсия се е увеличила с
9 лева. А номиналният ръст на минималната работна заплата
е
37, 5 на сто и през 2004 година тя ще си остане 120 лв.
Нищо, че премиерът си мисли, че вече е станала 150 лв.
Един милион и двеста хиляди българи или 14 процента от
населението са бедни и този процент се е запазил
непроменен от 2001 г. насам.
Лъжа е, че безработицата е намаляла и са направени
усилия да се осигури заетост на младите, за да не
заминават от България. В тези три години дялът на
безработните сред хората до 30-годишна възраст също е
непроменен и остава 26 процента. В последните години цели
паралелки от езиковите гимназии заминават да учат в
чужбина, защото младите не виждат перспективи в България.
Сапунен мехур се оказаха прочутите програми за заетост
на социалното министерство, с които премиерът толкова се
гордее. При заявени в началото на май 2004 г. 5698 работни
места, в края на месеца незаети от тях са 4582. Само за
сведение, по същото време частният сектор е обявил 15 000
работни места и всички те са заети.
Забравен е малкият и средният бизнес. Точно
представителите на средния и дребния бизнес казват, че
покупателната способност на хората намалява. Магазинерите
твърдят, че все повече хора не купуват бучка сирене, а 200
грама, не искат кило кренвирши, а два кренвирша. Защото за
голяма част от българските граждани потреблението рязко се
свива. И това свиване върви паралелно на съвсем
несимволично покачващите се цени.
Общият извод е, че заявените на думи по-добри стандарти
драстично се разминават с фактите. А фактите показват, че
реалното и несимволично повишаване на доходите на
населението просто не се случи.
Буксуват реформите в съдебната система, това застрашава
членството ни в ЕС, но най-вече прави несигурни гражданите
в България. Свидетели сме на безпрецедентно политическо
кадруване в органите на съдебната власт. Правителството не
успява да се справи с организираната престъпност, с
институционалната криза в службите за сигурност и в
силовите министерства. Извършват се множество дръзки
показни разстрели, които остават неразкрити. Но за сметка
на това с държавни ордени се награждават оръжейни търговци
и прокурори от времето на комунизма.
Цяла България и светът видяха въоръжени полицейски
служители да нахлуват в църквите и да се разправят със
свещениците и миряните. Ако проявяваха същото усърдие към
престъпниците така, както към свещениците, отдавна да са
се справили с престъпността. Никой обаче не е виждал
полицаи да влачат бандити по начина, по който те влачиха
свещеници и граждани. Може би, защото свещениците не могат
да си позволят скъпоплатени адвокати?
Правителството се провали в
земеделието и в сферата на обществените услуги. Не беше
подготвен дори кадастър и сега селските стопани не могат
да си получат парите и не може да се освободи пазарът на
земята. Скачат цените на хранителните стоки.
От износител на зърно България се превърна във вносител.
Дефицитът на зърно причинява тежка криза в
животновъдството и води до фалити на български фермери.
Соченият като осезаем резултат от активно строителство
из цялата страна също се оказа провал. Няколко проекта по
програмата "Красива България" идват на фона на пълното
обезобразяване на страната с безумни строежи, отсъствие на
регулация, унищожаване на планините и крайбрежието.
Започва ликвидация дори на уникалната ботаническа градина
в Балчик.
Правителството се провали и в здравеопазването и
образованието, както го илюстрира и смяната на министрите.
Сега с любопитство научаваме, че тъкмо образованието и
здравеопазването са сред новите им приоритети, нищо, че
така и не разбрахме какво отчитат, че са сгрешили там.
В управлението на Министерството на здравеопазването се
наблюдават текучество, непрекъснато избухват скандали. В
тези три години драстично бяха увеличени цените на
лекарствата, болниците са с огромни дългове, липсва
обществен контрол над Националната здравноосигурителна
каса. Не беше увеличен делът на здравеопазването в брутния
вътрешен продукт, не беше приватизирана доболничната
помощ, не беше въведен работещ модел на управление на
болниците, липсва ефективната конкуренция между лечебните
заведения.
Правителството не можа да изпълни нито един ангажимент
в сферата на образованието – провали проекта за
модернизация на средното образование, корумпира конкурсите
за учебници и помагала, изправи пред колапс
университетите, създаде хаос около идеята за зрелостен
изпит, допусна корупцията да вземе връх и спря реформата в
училищата, която да даде повече права на настоятелства.
Децата ни продължават да учат по анахронични програми и се
явяват на безсмислени изпити.
А провалът в културата и в медийната регулация направо
е грандиозен. Заради липсата на адекватен медиен
закон Европейската комисия не вдига мониторинга върху
българското медийно законодателство. Конкретните измерения
на медийния провал са постоянната криза в БНТ, скандалният
кадрови провал в ръководството на БТА, хаосът в частния
сектор на електронните медии, където лицензирането е
спряло. А със съмнителния избор за СЕМ бяха поставени
под въпрос ценности като независимост и обществен характер
на медиите.
Самият министър Абрашев е символ на отношението на
премиер и правителство към културата изобщо. Този човек не
свърши нищо добро, но успя в едно – да изтласка културата
от дневния ред на обществото. Превърна я в "ничия земя",
разтърсвана от скандали. Културното министерство напълно
абдикира от ангажиментите си, включително за опазването
на националните паметници и поддържането на националните
културни институции.
В навечерието на тригодишнината на своето управление
премиерът отново отпътува за чужбина. Вместо да се отчете
пред парламента за изминалия период той ни остави писмо, в
което ни съобщи: Направихме много бели, но се научихме да
управляваме. Вярвайте ми! И ни дайте отново властта. Ще
пробвам пак, и пак. Докато издържите.
И К О Н О М И К А
Много малко са нещата в областта на икономиката, с
които правителството може да се похвали през изминалите
три години, освен че бяха запазени вече
постигнатата финансовата стабилност и ниската инфлация.
Нека да разгледаме предизборните обещания едно по едно,
така както бяха представени в предизборната програма на
НДСВ, озаглавена " България – добър дом за своите
граждани".
"Бързата и качествена промяна в живота" на българските
граждани не се случва вече 3 години. Не беше постигнат
бърз растеж на брутния вътрешен продукт, поради което
България продължава да е бедна за европейските разбирания
страна с недостатъчен ръст на икономическо развитие.
Не се състоя обещаната радикална данъчна реформа.
Данъчната политика продължава да е непредвидима и различна
от предизборните обещания, което прави трудно и рисково
планирането на каквато и да е икономическа дейност.
Обещанията за нулев корпоративен данък и семейно подоходно
облагане бързо бяха забравени от правителството.
Обещаният поток от чуждестранни инвестиции, особено в
производствената сфера, така и не потече към България,
което е лоша оценка за инвестиционния климат.
През 2003 г. търговският дефицит достигна 2.2 млрд.
евро, или 12.5 % от БВП. Това е резултат не само от
увеличения внос, както се опитват да го представят
управляващите, а преди всичко от това, че българският
износ нараства с много бавни темпове и не получава никаква
подкрепа въпреки обещанията на
правителството.
Българският пазар е залят от внос на некачествени и
дъмпингови чуждестранни стоки. Контрабандните канали не са
пресечени, а продълженият договор с Краун Ейнджънтс е
самопризнание на правителството за неговото нежелание и
неспособност да се справи с проблема. За да оправдае
преждевременното продължаване на договора министър Велчев
упорито приписва увеличените приходи от митниците
единствено на Краун Ейнджънтс, а не на увеличения обем на
вноса, който е основнияj фискален фактор през
последните години. Отново беше пренебрегната
възможността същата консултантска услуга да бъде получена
безвъзмездно по програма ФАР на ЕС при ясни правила и
контрол от Европейската комисия, вместо тайни договори с
частната фирма, без търг и при неясни критерии за
разходване на милиони левове от бюджета.
Обещанията за "бърза и прозрачна приватизация" бяха
заменени с бавна и задкулисна. Непрекъснатите скандали в
Булгартабак, БТК, енергоразпределителните дружества са
ярко доказателство за неспособността на управляващите да
изпълнят обещанията си.
"Развитието на инфраструктурата ще бъде основен
приоритет на НДСВ" - В действителност от две години
държавата напълно се оттегли от инвестиционната политика,
а средствата по ФАР и ИСПА за тази цел не бяха усвоени,
което личи и от доклада на временната парламентарна
комисия, създадена специално за случая. В резултат сме
свидетели на изключително лошо състояние на българските
пътища, на водоснабдителните и канализационните системи,
на големите градски сметища и на други инфраструктурни
обекти.
Занаятчиите, малките и средните предприятия не
получават никаква реална подкрепа от управляващите,
въпреки обещанията. Напротив, със законодателни промени се
прави опит да се отнемат и малкото извоювани предимства, с
което да се ограничат възможностите за тяхното развитие и
просперитет.
Опитът на правителството да ограничи кредитирането и да
изплати предсрочно част от дълга към различни кредитори
също не е в интерес на българската икономика.
Смяната на министър Николай Василев с Лидия Шулева не
допринесе с нищо за развитието на българската икономика.
Трябва да се промени икономическата политика и да се
спазват предварително оповестените ангажименти.
Икономиката е чувствителна както към резките
промени, така и към неизпълнените правителствени обещания.
З Е М Е Д Е Л И Е
Анализът на направеното от правителството на
Сакскобургготски в областта на земеделието
през трите години показва сериозно разминаване на
декларираните намерения с резултатите.
"Подпомагане ролята на отрасловите сдружения на
земеделските стопани" – това бе обещанието. Резултатът:
Диалогът с неправителствените организации в сектора е
формален и пост фактум, а решенията в аграрната област се
вземат без да се отчитат интересите на земеделските
производители.
Неизпълненото обещание за приемане на закон за
комасацията на земеделските земи доведе до неефективно
земеползване и невъзможност за превръщане на земята в
капитал. Идеите на министър-председателя за комасация чрез
коопериране са неадекватни и вече изпробвани от БКП при
правенето на ТКЗС.
В националните служби и агенции на подчинение на
Министерството на земеделието и горите промяната на
нормативната база се извършва на парче и хаотично без
определена стратегия. В кадрово отношение
тези служби се превърнаха в място за устройване на
партийни активисти на БСП и ДПС.
Продължават опитите за съвместяване на функциите
на Министерството на земеделието и горите с
функциите на стопански субект – пример за това е
новонаписаният закон за Националната горска компания.
В областта на финансовото подпомагане на
земеделските производители печално популярни за цяла
България станаха шуробаджанашките усилия на
министър Дикме да урежда родата си със средства по
програмата САПАРД. Неефективно се ползва мярката за
развитие на селския туризъм - парите светкавично се изляха
в най-ненуждаещите се селища по Южното Черноморие.
Финансовото подпомагане на българското земеделие със
средства на Европейските предприсъединителни фондове бе
спряно. Оказа се, че парите по мярка 2 и 3 на програма
САПАРД са източени не по графика на тяхното разпределение.
Сенчестата икономика на село по никакъв начин не беше
ограничена, даже напротив, получи мощен стимул чрез
злоупотребите със зърно в Държавния резерв. Оказа се, че
той е "изметен" а констатацията на междуведомствената
комисия за кражба на 50 хиляди тона потвърждава липсата на
законност и контрол в държавните структури. Политическа
отговорност в управляващото мнозинство, разбира се, не
беше поета и никое политическо лице не беше
санкционирано.
Фрапираща е неадекватността на решенията и липсата на
синхрон в действията на Комисията по земеделие и гори към
Народното събрание и министъра на земеделието. Стигна се
до там, председателят на комисията да заяви публично, че с
министъра говорят на различни езици.
"Целенасоченото финансиране на селскостопанската наука"
е заменено с неполучаване на заплати с месеци от аграрните
учени, а средства за научни изследвания изобщо не се
отпускат. Затварянето на глава "Земеделие" е акт на добра
воля от страна на Европейската комисия, но същинската
работа за адаптирането на българското земеделие към
изискванията на ЕС тепърва предстои и очевидно екипът на
министър Дикме няма да се справи с тези задачи. Необходима
е решителност и политическа воля за да стане българското
земеделие конкурентно и устойчиво, а доходите на
българските фермери да се доближат до доходите на
европейските им колеги.
Тази политическа воля липсва на това управление и
затова оценката за него не може да е друга
освен отрицателна.
С О Ц И А Л Н А П О Л И Т И К А
Обещаната "Промяна на политиката по доходите" – Резултат:
Правителството няма политика по доходите. За три години
реалното увеличение на заплатите е едва с 13%, от които 3%
увеличение от ежегодното осъвременяване, а останалите 10%
- от Коледни плащания. Номиналният ръст на минималната
работна заплата е 37.5% и през 2004 тя ще си остане 120
лв. Колкото до увеличението й на 150 лв. нека не
забравяме, че това правителство отстъпи пред МВФ и не успя
да договори с него минималната работна заплата да стане
толкова дори от 2005 г.
Тук е мястото да се каже нещо и за "наследената
несправедливост". При правителството на СДС през 1997 г.
минималната работна заплата беше 41 лв. а през 2001- 85
лв. - увеличение със 107 %. Фактите са красноречиви -
темпът на растеж на доходите на населението е забавен и
абсолютно непригоден към бъдещото членство на страната в
Европейския съюз.
По данни на Националния статистически институт през
март 2001 г. средната работна заплата е била 239 лв., а
през март 2004 тя е 292 лв. Следователно, номиналното
нарастване на средната заплата е 22.2% за период от три
години. Ако погледнем нарастването на нетните доходи на
гражданите – това са доходите след облагане с осигуровки и
данък върху доходите – ще видим, че разликата в сравнение
с 2001 също не е голяма. През март 2001 нетният доход е
бил 190.1 лв. докато през 2004 той е 232.80 лв. – т. е.
нарастването е с около 43 лева или по 14 лева на година.
Когато цифрите говорят, дори и бившите царе е редно да
замълчат.
Размерът на минималната социална пенсия от 44 лв. за
2001 нарастна на 53 лв. за 2004, или с 20.5% ( т.е. за
изминалите три години минималната пенсия се увеличи с 9
лева, едно наистина "незабавно и несимволично увеличение"
).
Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер
през годините е както следва: за 2001 – 87 лв., за 2002 –
91 лв., за 2003 – 109 лв. и за 2004 - около 121 лв.
Нарастването на средната пенсия е с около 39 % за трите
години (34 лв.)
Един милион и двеста хиляди българи или 14% от
населението, 400 хиляди домакинства, са бедни. Според
експертите за три години бедните у нас са намалели в
сравнение с 2001 г. с по-малко от 1%.
Обещаното "Стимулиране на заетостта и борба с
безработицата" - Резултат: Като се отчита снижение
на безработицата с една трета, не трябва да се забравя, че
това е постигнато чрез субсидирана от държавата заетост,
която няма нищо общо с реалното производство. От тези
6,7 % намаление на безработицата едва 0,7 % се дължат на
реално разкрити работни места в производствената сфера или
в сферата на услугите.
В същото време има региони като Търговище, Монтана,
Видин, Разград и др., в които безработицата е над 20 на
сто. В резултат на обещанията за създаване на допълнителни
стимули за наемане на работа на трайно безработни лица и
млади хора, делът на неработещите младежи до 29 години в
момента е 26%.
Прочутите програми на заетост на социалното
министерство се оказаха голям и безсмислен балон.
Заявените работни места през май 2004 по програмите за
заетост са 5 698 и в края на същия месец незаети от
тях са останали 4 582.
В крайна сметка ежедневието на българския гражданин не
е променено – мизерно, несигурно, неясно.
З Д Р А В Е О П А З В А Н Е
Обещано бе "Постепенно увеличаване на дела от БВП
за здравеопазване "–Резултат: Делът от БВП за
здравеопазване вече 3 години е под 4.3%. Няма никакво
увеличение макар че според приетата от предния парламент
здравна стратегия в момента трябваше да е 5.7%.
Обещано бе "Подобряване на структурата на
средствата от бюджета, предназначени за публичното
здравеопазване" – Резултат: Въведената в началото на 2004
нова методика е пълен провал, в резултат на което
лечебните заведения в средата на годината вече имат над
120 милиона лв задължения. Това е ситуация, която се
повтаря в средата на всяка година от управлението на НДСВ.
Обещано бе "Бюджетно финансиране
на национални
здравни програми, засягащи здравни приоритети и социално
значимите заболявания" – Резултат: Няма такова финансиране
и няма такива програми.
Обещано бе "Съкращаване на неоправданите
разходи за администрация в Националната
здравноосигурителна каса"– Резултат: Абсолютно забравено
обещание, административните разходи непрекъснато се
увеличават, включително и поради увеличаване на
администрацията.
Обещана бе "Широка дискусия за
правноорганизационната форма на лечебните заведения,
осъществяване на прозрачната им приватизация и запазване
на държавната собственост в тези с национално значение" –
Резултат: Няма такава дискусия, приватизацията е
блокирана, има само заявено намерение за отмяна на
мораториума върху приватизацията, но и с отмяна на
преференциите на работещите в лечебните заведения.
Обещано бе "Създаване на специализирани фондове за
развитието на медицинската наука със
средствата от бюджета и външно финансиране" – Резултат:
Няма създадени такива фондове, а обещанието е напълно
забравено.
Обещано бе "Изграждане на система за здравна помощ,
основаваща се на клиничната нужда на пациента, а не на
възможността му за заплащане" – Резултат: Обещанието е
забравено, а новият стремеж към изграждане на такава
система е за здравна помощ, при която пациентът да си
доплаща.
Обещано бе "Осигуряване на здравни услуги в три основни
направления: мащабна и добре организирана първична здравна
помощ; високоефективно болнично лечение; изграждане на
мрежа за междинна и следболнична здравна помощ" –
Резултат: Първичната здравна помощ функционира без
национален рамков договор; приета от МС бе стратегия за
преструктуриране на болничната помощ, която е финансово
необезпечена, неприложима и все още не е стартирала.
Обещани бяха "Промени в структурата и функционирането
на центровете за спешна медицинска помощ"– Резултат:
Никакви промени, спрян процес на усъвършенстване на
спешната медицинска помощ, разработва се стратегия за
изваждане на лекарите от спешната помощ и смяната им с
парамедици.
Обещано бе "Изработване на национални здравни стандарти
за предлаганите здравни услуги в регионите на страната" –
Резултат: Пълен провал. Няма разработени никакви
стандарти.
Обещано бе "Засилване на ролята и ефективността на
превантивната грижа за здравето, първична и вторична
профилактика и промоция на здравословен начин на живот" –
Резултат: Ежегодно проваляне на имунизационния календар
поради въведените корупционни практики в Министерството на
здравеопазването.
Обещано бе "Възстановяване на системата на училищното
здравеопазване" – Резултат: Пълен провал,
поредното неизпълнено обещание.
Обещано бе "Въвеждане на интернатурата като средство за
придобиване на основна и профилна специалност" – Резултат:
Системата е провалена по вина на МЗ.
Обещано бе "Увеличаване на заплащането на медицинския
персонал, работещ в заведенията на бюджетна издръжка" –
Резултат: Минимално увеличение, като темпът на ръст на
заплатите не отговаря на квалификацията и обема на
дейността и реално намаление на доходите на работещите в
лечебните заведения за болнична помощ поради натиска от МЗ
за премахване на допълнителното материално стимулиране с
40% от приходите по клинични пътеки.
Обещано бе "Рационализиране на процедурата за
регистрация на лекарствени средства и въвеждане на правила
за добра производствена и дистрибуторска практика" –
Резултат: Изключително високо ниво на корупция,
непрекъснати съдебни процеси завеждани от големите
доставчици на медикаменти; скандални роднински назначения
в лекарствените комисии.
Обещано бе "Да не се допуска пълно оттегляне на
държавата от финансирането на лечебните заведения за
болнична помощ" – Резултат: Държавата не се е оттеглила,
но финансирането е крайно недостатъчно и обрича на мизерия
и заплаха от фалит лечебните заведения.
Обещано бе "Пресичане на възможността от изтичане на
средства за некачествени или неполучени услуги" –
Резултат: Ежегодно изтичат над 140 милиона лева от бюджета
за здравеопазване, от които 40 млн. лв. от НЗОК за лечебна
дейност и 100 млн. лв. неефективен разход за лекарства.
Обещано бе "Увеличаване на средствата за лекарства на
осигурените лица, поемани от здравната каса" – Резултат:
Намаля броят на медикаментите, отпускани от НЗОК,
предизвикали основателно негодувание на асоциациите на
астматиците, диабетиците и др. Ежемесечни промени на
листите на частично и напълно плащаните от НЗОК
медикаменти и въведеното ДДС върху медикаментите са ярък
пример за защита на лични и корпоративни интереси.
Обещано бе "Въвеждане на плурализъм на
здравноосигурените лица, поемани от здравната каса" –
Резултат: Пълна липса на плурализъм, унищожаване на
договорното начало, премахване на основополагащия
трипартитен принцип в здравното осигуряване.
Обещано бе "Опростяване на сложните, неясни и в много
случаи неравностойни договори на изпълнителите на здравни
услуги с НЗОК, като отношенията им се изградят на
равноправна основа и взаимно зачитане на интересите" –
Резултат: Няма национален рамков договор за 2004, натиск
от страна на МЗ и НЗОК за подписване на анекси към стари
договори, пълно незачитане на интересите, както на
пациентите, така и на лекарското съсловие.
Обещано бе "Създаване на Лекарска, Стоматологична и
Фармацефтична камари и премахване на монопола и
задължителното членство в Българския лекарски съюз и Съюза
на стоматолозите в България" – Резултат: Пълен провал и
забравени предизборни обещания.
Анализът на критичната ситуация, в която е поставено
българското здравеопазване, показва че тя е резултат на
безотговорното и пренебрежително отношение на
управляващите към здравните проблеми на българския
гражданин, както и на некомпетентното ръководство на
Министерството на здравеопазването.
Това правителство наследи здравна
стратегия , която бе получила висока оценка от СЗО, но
управляващите заявиха че я отхвърлят и ще предложат нова.
Това не се случва вече трета година и явно няма
управленски потенциал нито за реализиране на предходната
нито за изработване на нова стратегия.
Това правителство премахна трипартитния принцип на
управление на НЗОК като обществена институция, а той е
универсален за здравноосигурителните системи в развитите
страни и бе съгласуван с международните ни партньори.
Силно рекламираната нова методика за финансиране на
преобразуваните лечебни заведения за болнично лечение се
проваля само два месеца след обявяването. Задълженията
натрупани от лечебните заведения в страната вече са над
120 млн. лева.
Обсъжданият "Закон за здравето" е пълен с недомислици,
които биха направили здравеопазването рисково за здравето
на гражданите.
За първи път от началото на здравната реформа в средата
на 2004 година още не е подписан новият национален рамков
договор и за това е отговорно правителството и специално
МЗ. Управляваната от правителството НЗОК безпрецедентно
погази основополагащия договорен принцип на работа на
здравноосигурителната система в България.
Над 70 % от административните актове на министъра на
здравеопазването са оспорени и отменени от съда.
Скандалната стратегия за преструктуриране на болничната
помощ приета от правителството през август 2003, вече е
забравена от тях, но това като че ли е добре защото тя бе
пълна с недомислици.
Липсва програма за превенция и лечение на
наркотичнозависимите, което показва отношението на
управляващите към проблем който добива застрашителни
размери за младите хора в България.
Министерството на здравеопазването закри отдел "Спешна
помощ", но пък разкри цяла дирекция "Отбранително
мобилизационна подготовка", което ясно демонстрира какви
са приоритетите на управляващите в здравеопазването.
Всичко това ни дава основание да се заяви категорично,
че това Министерство на здравеопазването вече е опасно за
здравето на българските граждани.
О Б Р А З О В А Н И Е, К У Л Т У Р А,
М Е Д И И
Цялото българско общество през тези три години ясно
разбра, че образованието не е сред приоритетите на
управляващите. Делата им в тази област показват тотално
разминаване между изречено и сторено.
Средно образование:
Основна характеристика в системата на средното
образование е трайното състояние на хаос и
безхаберие: неяснота и несигурност за деца и родители във
випуските от тези три години, на които предстояха матури и
изпити след седми клас. Основното занимание на
министерството беше подмяната на ръководните кадри, както
в самото него, така и в регионалните инспекторати.
Липсва концептуално управление на образованието.
Три години управляващите се в незъможност и неспособност
да приемат своя стратегия за образованието. Въпреки шумно
огласявани по медиите проекти, няма единен и санкциониран
от политическото ръководство на НДСВ текст.
Отказан бе заемът на Световната банка, които
предвиждаше в деветгодишен период налагане на стандарти в
системата за оценяване, за квалификация на учители, за
изготвяне на делегираните бюджети на училищата и т.н
Липса на яснота и предвидимост. Пример за това са
ежегодните скандали и неразбории около конкурсите за
учебници и помагала. Неспособността на управляващите да
изготвят ясна и стабилна наредба за оценяването на
проектите, води до ежегодно неспазване на сроковете за
издаване и създава възможности за корупционни практики.
Фактът, че вече три години екипът на министерството не
може да се справи с един и същ проблем, е
сигурен знак за некомпетентност.
Безотговорно и противозаконно поведение на
ръководството на министерството – уволненията на
ръководни кадри в системата на образованието завършват
обичайно с възстановяване на работа от ВАС, което е
безспорно доказателство за юридическа некомпетентност.
Арогантността на това поведение произтича от факта, че
възстановените хора биват моментално отново уволнявани и
отново печелят делата. Естествен завърешек на този процес
беше политизираният, а не професионален избор при
провеждането на конкурсите за началници на инспекторати.
Като цяло, хаос и политизация съпътстват опитите за
оптимизация на училищната мрежа.
Висше образование:
Екипът на министерството не води истински диалог с
академичната общност и не се вслушва в професионалните
искания, които са свързани най-вече с
начините на финансиране и отделянето на повече средства за
научни изследвания.
Засиленото присъствие на преподаватели от Софийския
университет в законодателната и изпълнителната власт не
помогна за решаване на проблемите на висшето
образование, а доведе само до задълбочаване на
противоречията.
Култура:
Самата фигура на министъра е пряко доказателство, че у
премиера липсва всякакъв усет за българска културна
традиция.
Липсва концепция за интегриране на българската култура
в новата ситуация, а за всяка една от държавите в ЕС тъкмо
културната политика е свързана с баланса между
интеграционни процеси и опазване на идентичност.
Поведението на министерския екип се свързва единствено
със скандали, бяха отстранени двама зам.-министри поради
несъгласие с политиката на Абрашев, а именно отказ от
ангажименти на държавата по опазване
историческите ценности и паметници и опитите Галерията за
чуждестранно изкуство в София да бъде превърната в
хотелски комплекс, а Ботаническата градина в Балчик -
в религиознохотелски комплекс.
Тези сигнали ясно показват пълното нехайство на
министерството и премиера към културния живот на България
и това естествено води до подмяна на стойностната култура
с комерсиалната, която не съхранява идентичност, а изпира
пари. По този начин ценностно ориентираната култура се
оказа извън реалния дневен ред на обществото.
Медии:
С промените в Закона за радио и телевизия и създаването
на новия СЕМ бяха поставени под съмнение в обществото
ценности като "независимост" и "обществен характер".
БНТ е напълно обезличена, а СЕМ е също пример за
безхаберност и използване на позиция за извличане на лични
облаги. Отношението на управляващите към медиината общност
ясно пролича в скандалния кадрови провал с ръководствотао
на БТА. В резултат на всичко извършено от управляващите в
медиината сфера Европейската комисия не вдига мониторинга
върху българското медиино законодателство.
Като цяло в сферата, която би трябвало да съхранява
духа на нацията, се настаниха безотговорни, некомпетентни
и алчни хора, които пропиляват духовния ресурс на
България.
Р Е Г И О Н А Л Н А П О Л И Т И К А
Тригодишният период от управлението на правителството
на Сакскобургготски се характеризира с хаотични действия и
в сферата на регионалната политика, където липсва
приемственост и визия и в крайна сметка - липса на
ефективни действия за прилагане на принципите на
кохезионната политика на Европейския съюз. Цялата дейност
на правителството в тази област се аргументира с
"изискванията на Европейския съюз", което показва
категорично неразбиране на същността на тази политика. Тя
е дефинирана в политическите документи на ЕС и не
изисква специално транспониране в националното
законодателство.
През май 2002 г. Правителството прие Стратегията за
структурните фондове, с която отрече съществуващите
механизми и създаде нова институционална структура
за подкрепа от Структурните фондове и от Кохезионния фонд.
Цялата отговорност за програмирането и финансирането беше
прехвърлена към Министерството на финансите и по този
начин Министерският съвет се превърна в един помощен орган
на министъра на финансите.
Редовните годишни доклади за този период отбелязват
липса на значимо развитие в почти всички
аспекти на регионалната политика. България не прилага
своята нормативна уредба и не полага усилия за създаване
на административен капацитет в тази област. Показателно е
прякото нарушаване на разпоредбите на Закона за
регионалното развитие, действал до февруари 2004 г. с
неприемането от страна на Министерския съвет на Доклад за
състоянието на регионалното развитие.
Особено внимание се обръща на въпроса за липсата на
напредък при прилагането на принципа за партньорство и
блокирането на дейността на Съвета за регионално развитие
към Министерския съвет и на Комисиите за социално и
икономическо сближаване на регионално ниво, които на
практика след лятото на 2001 г. спряха да работят.
С идването на власт на правителството си
Сакскобургготски спря и изпълнението на мерките,
предвидени в Националния план за регионално развитие.
Общинските стратегии за развитие останаха само добро
пожелание. В резултат се наблюдава задълбочаване на
разликите в икономическото и социалното състояние на
общините.
Новият Закон за регионалното развитие, обнародван в ДВ,
бр. 14 от 20.02.2004 г. отмени първия Закон за
регионалното развитие, приет през 1999 г., но принципните
различия в двата закона по никакъв начин не са в полза на
новия закон. Вместо да развие положителното, новият закон
подчертава слабостите на стария. Въведената силно
централизирана система за планиране се основава на
принципа "отгоре-надолу", т.е. целите се
определят на централно ниво, а областите и общините трябва
само да следват директивите спуснати "отгоре". Мнимите
дискусии по новия закон бяха умишлено сведени до
определянето на плановите райони и техните центрове, като
никой не обясни, че смисълът на това райониране се състои
само във въвеждането на единна статистическа номенклатура
и възможността за сравнителни анализи на динамиката на
развитие на районите за планиране – самата NUTS
класификация е наречена условна, т.е. този въпрос по
никакъв начин не е свързан с
административно-териториалното устройство на страната, а
още по-малко със системата за разпределение на управленски
правомощия.
Новият закон има редица несъответствия и с
правителствените стратегии в тази област, с предвидената
система от стратегически и планови документи, както и с
механизмите за финансиране на тази политика. Липсва яснота
по плановите периоди, за които ще се разработват тези
документи. Сроковете за прилагане на разпоредбите на
Закона за регионалното развитие, определени в преходните и
заключителните разпоредби, вече са нарушени. Министерският
съвет трябваше вече да е приел Национална стратегия за
регионално развитие, а до дни следва да бъдат приети
областните стратегии за развитие. Готовност за тези
документи няма, дори не е започнал процесът на съгласуване
с партньорите на визията за развитие. Все още
не са създадени структурите за прилагане на закона, не са
приети необходимите подзаконови актове, липсват и
методически указания за подготовка на стратегическите и
плановите документи.
Преговорите по глава 21 "Регионална политика и
координация на структурните инструменти" бяха едни
от най-мъчителните. Правителството на Сакскобургготски
представи позицията, подготвена от кабинета на СДС, едва
през май 2004 г. и едва тогава главата беше затворена. ЕС
обаче си запази правото за последващ мониторинг по
изпълнението на поетите ангажименти.
Един от основните въпроси, останал не докрай изяснен в
процеса на преговорите, е липсата на информация от
българска страна за капацитета на страната за
съфинансиране и за нивото на публичните и еквивалентни
разходи за структурни действия. В позициите на България
такава информация липсва, т.е. няма данни за възможностите
за изпълнение на принципа за допълняемост,
които предвиждат средствата от структурните финансови
инструменти да допълват националните усилия и ресурси за
постигане на целите на Националния план за развитие.
Съгласно финансовата рамка за България се предвиждат
2,3 млрд. евро от структурните и кохезионния фонд,
принципът за допълняемост означава, че България трябва да
предвиди за този период, от своя бюджет аналогичен
финансов ресурс.
Изпълнението на почти всички ангажименти на България,
поети в хода на преговорите по глава 21 "Регионална
политика и координация на структурните инструменти"
изискват допълнителни усилия, а обявените графици, като
правило не се спазват.
В този контекст реализацията на регионалната политика и
използването на предвидените 2,3 млрд. евро могат да
останат само добра възможност, за която след години само
да си спомняме. Усвояването на тези средства изисква
предварителна проектна готовност и предварително доказано
съфинансиране на програмите, които ще се реализират с
помощта на структурните инструменти.
Капацитетът и готовността на България за ефективно
участие в европейската кохезионна политика е на
изключително ниско ниво. Причината за това е в
неспособността и некомпетентността на управляващите, които
за съжаление са съчетани с безотговорност и
безпринципност.
П Р А В О В Р Е Д И С И Г У Р Н О С Т
В началото на управлението на НДСВ бяха дадени твърде
амбициозни заявки за извършване на съдебна реформа.
Нееднократно се заявяваше, че ще бъдат изготвени и приети
нов наказателен и наказателно-процесуален кодекс. Вместо
това, едно от първите действия на управляващите в тази
област беше изменението на Закона за съдебната власт /ДВ,
бр.74,2002г./, голяма част от разпоредбите на който бяха
обявени за противоконституционни с решение №13/16.12.2002
по конституционно дело №17/2002.
През 2003 бяха приети поредните промени в
Наказателно-процесуалния кодекс /ДВ, бр.50/2003/, с които
беше премахнато равенството на гражданите в досъдебната
фаза на наказателния процес. Пострадалите от престъпления
днес дори нямат право да разберат какви действия се
извършват и какви доказателства се събират до момента, в
който делото бъде предадено в съда.
Бяха приети първите промени в Конституцията на
Република България /ДВ, бр.85/2003/. С тях бяха въведени
мандатност на административните ръководители в органите на
съдебната власт, промениха се разпоредбите относно
имунитета и несменяемостта на съдии, прокурори и
следователи. Тези промени, макар и необходими, са крайно
недостатъчни и не биха могли да доведат до радикални
промени в съдебната система. Тук трябва да се добави, че
това се случи след сериозен външен натиск,
който мотивира управляващите за приемането им. В крайна
сметка, тези изменения доведоха единствено до поголовно
безпринципно кадруване, което към настоящия момент създаде
сериозно напрежение в различни звена на
съдебната система.
В същото време управляващите забравиха поставените
преди години от СДС теми за мястото на следствието и
прокуратурата. Припомнянето на тези въпроси от страна на
партньорите ни от ЕС доведе до създаване на проект за
изменение на НПК, който цели прекомерно и неоправдано с
нищо увеличаване на приложното поле на полицейското
производство. Успоредно с това, ежедневие през тези три
години бяха конфликтите между съдебната и изпълнителната
власт, в които активно участваха представители на МВР, МФ
и Министерството на правосъдието.
Днес отново се наблюдава високо равнище на
престъпността, подслушвания на политици и журналисти,
гангстерски войни на престъпни групировки, срастването на
политици и престъпници, беззащитност на обикновените
граждани пред уличните бандити. Всичко това става до
голяма степен благодарение на пълното отсъствие на
заинтересованост и абсолютното непознаване на проблемите
на вътрешната сигурност от главата на изпълнителната
власт.
Налице е ясна пределност в натрупването на вътрешни
рискове и заплахи за националната сигурност, които
преминават критичната граница и застрашават понататъшното
функциониране на обществените системи. Най-емблематично
изражение на неспособността на това управление
и на този министър-председател да контролира
ситуацията в страната е нарастването на показната
престъпност. Слабата и парализирана изпълнителна власт се
разпознава най-лесно по равнището и качеството на
престъпността. Уличната и организираната престъпност
ерозират това управление с много по-бързи темпове,
отколкото провалите в която и да е от останалите социални
области.
Днес отново сме свидетели как организираната
престъпност инвестира огромни средства в законен и
полузаконен бизнес и се сраства с управляващото
мнозинство. Такова срастване на власт и престъпност
навсякъде по света се нарича мафия. Подобни мащаби на
престъпността както и показната жестока конкуренция за
преразпределение на пазари от страна на престъпни
групировки, разчистване на сметки помежду им, с типични за
тези организации методи и наблюдаващата
позиция на държавата, продиктувана от безсилието й,
създаде трайно психологическо чувство на безпомощност на
обикновения гражданин.
Системата от органи за вътрешна сигурност, за която по
Конституция носи отговорност министър-председателят, е
дезорганизирана и хаотична. Бездействието и
некомпетентността на министър-председателя стимулират
безотговорността на вътрешния министър, както и
персоналните конфликти между него и главния секретарна
МВР. Всичко това, наред с
произтичащите действия, в голяма степен демотивира
служителите на МВР и нарушава екипния принцип на работа.
Година и половина след приемането на Закона за защита
на класифицираната информация е видима неспособността да
се отсеят от службите за сигурност хората, работили и
работещи за националните интереси на страната, от хората,
работили за държавна сигурност и чужди интереси
/безпрецедентно е отзоваването на трима български
посланици, защото не отговарят на натовските стандарти за
достъп до класифицирана информация/. В резултат на това
бездействие нито Комисията по вътрешна сигурност и
обществен ред, нито Комисията по външна политика, отбрана
и сигурност в Народното събрание са получили каквато и да
е информация за детайлно проучване на лицата, свързани с
бившата ДС, на които е поверено опазването на националните
и съюзни тайни.В това отношение натовските ни партньори са
изключително чувствителни и за тях е необяснимо на какъв
принцип ще градим националната си сигурност с подобна
безотговорност, както и с кадри на бившата ДС.
Приведени ли са службите в готовност да отговорят на
новите предизвикателства, поставени пред всички нас след
11 септември 2001 и събитията в Русия? Този въпрос все още
няма отговор. Всички съвременни държави реформираха
специалните си служби, подобриха контрола и координацията
между тях. Направиха ги по-гъвкави за отразяване на новите
заплахи. За разлика от тях, българските тайни служби
остават непреструктурирани и прехвърлят вината и
отговорността си една на друга, във време, когато
динамиката на процесите в борбата със световния тероризъм
се променя ежечасно.
В системата на националната сигурност има сериозно
отстъпление от вече установени принципи. Гражданското
ръководство в лицето на военния министър, не съумява да се
противопостави на решенията на висши военни при вземане на
стратегически решения за реформата в армията и нейното
преструктуриране. Нещо повече, бе допуснато бивш български
офицер да прави явна заявка за политическа власт и
преврат. Свидетели сме как се съкращават офицери, получили
допълнителна квалификация в европейски и американски
военни академии и училища. Отбягва се и не се решава
въпросът с професионализацията на
Българската армия.
Българското общество вижда като утвърден стил за борба
с престъпността кампанийност и показни акции, с цел личен
PR, които уж унищожават организираната престъпност.Това
внушава в обществото мнението за нагласеност на
полицейските акции, което не засяга корените на
престъпността. Това управление ликвидира окончателно един
от основополагащите принципи на
функциониране на системите за сигурност – принципа на
парламентарен и граждански контрол. Състоянието на борбата
с престъпността не се контролира от Парламента.
Частично беше повдигната завесата на връзки на политици
от управляващото мнозинство с престъпния свят, но не бе
допуснато неговото естествено разглеждане и решаване в
българския Парламент /снимките на Милен Велчев с Иван
Тодоров-Доктора/. Друг фрапиращ случай, пример за принизен
контрол на Народното събрание, е отказът на управляващото
мнозинство и премиера да се проведе дебат и контрол от
страна на Парламента след констатациите на временната
парламентарна комисия за незаконни подслушвания.
В същото време се появяват опасни тенденции към
пренебрегване на самите принципи и смисъл на правовата
държава. Предприемат се показни атаки срещу бивши министри
и кметове вместо реално преследване на виновни за
нанесените вреди на българската нация и държава. Наред с
това особено фрапиращ е последният случай на прокурорски
произвол по отношение на православни храмове,
свещенослужители и богомолци. В грубо нарушение на закона,
прокуратурата организира, координира и в един и същи ден
без основание, позовавайки се на несъществуващо
самоуправство, без оценка от компетентните органи за
статута на църквите и в противоречие със съдебни решения,
постановени при участие на съответните прокурори, изгони
свещеници и вярващи от храмове в цялата страна. Това руши
образа на България като част от западния свят и е грубо
нарушение на гражданските и религиозни права.
Вярата и очакванията на хората през 2001 г. след три
години вече са заменени с недоволство, объркване и
нарастващо разочарование. Причината не е само в
несъстоялото се социалноикономическо чудо, но и в дефицита
на ясни цели и приоритети на управляващите, в липсата на
воля за носене на отговорност и отсъствието на чувство за
принадлежност към обществото. Вместо това доминират
хаотична политика, безотговорни решения и безпардонност,
които водят до неефективност на управлението и несигурност
за българските граждани. |
