Нахлуването на полицията в храмовете на "алтернативния синод" на 21-22 юли и изгонването оттам на свещениците, които са ги стопанисвали в продължение на повече от 10 години, е най-тежкото нарушение на правата на човека през тази година и най-тежкото нарушение на правото да се изповядва религия от 1989 насам. За съжаление то не е първото в историята на взаимоотношенията между църквата и държавата в България в годините на демократичния преход. В този период жертви на беззакония станаха почти всички религиозни общности, включително двете крила на Българската православна църква. Никое от тях обаче не може да се сравнява по мащабите и тежестта си със запечатването от униформени служители на реда на повече от 200 имота, включително църкви, и изгонването от тях на обслужващите ги свещеници и на миряните. И всичко това - съпроводено със заплахи, арести

и побои. Вярно е, че дядо Максим бе обявен за нелегитимен през 1992 г. пак от държавата. Но свещениците, които го поддържаха, продължиха да служат в своите църкви. Вярно е също така, че мюсюлманското вероизповедание на свой ред стана жертва на репресии и манипулации, в резултат на което ръководството му бе сменяно неколкократно в зависимост от преобладаващите политически ветрове. Но в джамиите винаги оставаха да служат едни и същи имами и нито една от тях не бе запечатана.

Новият Закон за вероизповеданията - коренът на злото

Той бе приет през декември 2002 с една ясно формулирана цел - да послужи за основа на обединението на двете крила на Българската православна църква чрез административна принуда, под ръководството на синода на дядо Максим, едната от двете групи в църквата, към която новата власт демонстрира очевидни пристрастия. С член 10 на този закон на православната църква се даде статут на юридическо лице по силата на закона. Останалите религиозни общности трябваше да се регистрират в съда. Но, забележете, не на коя да е православна църква, а само на онази, която е "член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква", с други думи, която е призната от Вселенския патриарх. А такъв е синодът на дядо Максим. С §3 от преходните и заключителните разпоредби се забрани на "лицата, които към влизането в сила на този закон са се отделили от регистрирана религиозна институция", да "използват идентично наименование и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество". Така бе подготвена почвата за упражняване на административна принуда с цел обединяване на църквата под крилото на Максим. Но това открито противоречи на международното право, което по конституция има приоритет над вътрешните закони. Две години преди приемането на Закона за вероизповеданията Европейският съд по правата на човека в Страсбург обсъди аналогична ситуация в мюсюлманското вероизповедание и по делото "Хасан и Чауш срещу България" постанови:

"Действия на държавата, фаворизиращи един лидер на разделена религиозна общност, или предприети с цел принуждаването на общността да се обедини под единно ръководство против собственото й желание също така представляват намеса в свободата на религия. В демократичните общества не е необходимо държавата да предприема мерки, с които да осигури подчиняването на религиозните общности на едно обединено ръководство." (§78)

Това явно противоречие обаче не притесни вносителите, както и онези, които с гласовете си го направиха закон. Това впрочем бяха само една малка част от рестриктивните и дискриминационни разпоредби на Закона за вероизповеданията. Освен че установява дискриминационен регистрационен режим в полза на едно от крилата на разединената православна църква, законът предвижда специална система от наказания, приложима само към религиозните общности, но не и към примерно атеистичните. Той предвижда специални полуполицейски правомощия на държавната дирекция "Вероизповедания"; допуска създаването на нестопански организации за насърчаване на определени религиозни вярвания само с разрешението на съответното вероизповедание; разширява основанията за ограничаване на религиозната дейност отвъд предвидените в международното право.

След приемането му законът стана обект на многобройни остри критики от местни и международни експерти. Съветът на Европа, Държавният департамент на САЩ, Комисията за сигурност и сътрудничество на САЩ и поне половин дузина неправителствени организации бяха категорични - дефектите не са само в отделни разпоредби, но в самата му философия. Тези оценки обаче също не притесниха българските власти.

Но Законът за вероизповеданията бе вътрешно противоречив и до такава степен нескопосно направен, че не успя да послужи дори на прозрачните цели на своите създатели. След няколко серии съдебни одисеи в резултат от неговото прилагане понастоящем нито православното, нито мюсюлманското вероизповедание успяха да регистрират ръководства. Така че, когато дядо Максим и неговите поддръжници твърдят, че те са "легитимните" представители на БПЦ, ние винаги трябва да имаме предвид, че и досега няма акт на държавната власт, от който това да става ясно.

"Вартоломеевото утро"

То има всички белези на акция на НКВД или на нацистка айнзацгрупа. Започва с несериозен опит да се намери някакво законово основание на акцията, на което обаче никой, най-малко тези, които я осъществяват, не гледа сериозно. В случая то е прокурорско постановление за "възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права" по чл.118 от Закона за съдебната власт. Бързо и неотложно реагиране на самоуправство, което продължава повече от десет години? Самоуправство и в случаите, когато се запечатват новопостроени храмове от "алтернативния синод"? Самоуправство, без да е ясно от какъвто и да било акт на държавна власт кой е този, чиито права са нарушени? Но, както казваше един небезизвестен фюрер на германските юристи: "Ние можем да обсъждаме как, но ние не можем да обсъждаме дали!". С други думи, нашата работа е да действаме, а вашата работа е да намирате основанието за това.

Следващите удивителни моменти са характерът и насоката на организацията. Акцията се проведе в края на летния политически сезон, малко преди августовската ваканция, в очакване на едно трайно обществено и медийно затишие не само у нас, но и в чужбина. Обичайно време за прикриване на беззакония. По едно и също време, на различни места в България полицията настъпва срещу храмовете на "алтернативния синод" на едно и също основание. Тя реагира по един и същ начин на исканията да се разкрият законовите основания на нейните действия, както и на опитите за съпротива. Колко подобни организирани акции от последните години можем да си спомним срещу многобройните престъпни групировки, които действат необезпокоявани на много места в страната? Единственото, което идва наум, са репресиите срещу политическата опозиция и религиозните общности през 40-те - 50-те години на миналия век и срещу дисидентите от по-ново време.

И най-сетне - демонизацията на противника, след като сме го натикали в калта. Тя стана дело на онези, които година и половина по-рано спретнаха дискриминационния закон - една малка група политически авантюристи и техни поддръжници с устойчиви връзки със синода на Максим. Не е достатъчно кулаците да бъдат унищожени само защото са кулаци. Трябва, след като сме ги ограбили и затворили, на хората да се каже, че те са спекуланти, заговорници и кръвопийци. И ако е възможно - да им спретнем наказателни дела. По подобен начин не е достатъчно разколниците да бъдат низвергнати само защото са разколници. Нали до вчера хората са им ходили в църквите и са общували с тях? Трябва да кажем, че те всъщност са спекуланти, че са в църквата, за да правят бизнес и да се обогатяват незаконно. И ако е възможно - да им спретнем наказателни дела.

Както отбеляза Европейският съд по правата на човека, потъпкването на религиозната свобода в подобни случаи се състои в принудителното разкъсване на връзките на вярващия с предпочитаните представители на религиозната институция и със заставянето му да влезе в общение с други религиозни водачи. Наред с това в дадената ситуация е налице лишаване от правото да се ползва собствеността, включително собствеността, която е новопридобита, без какъвто и да било достъп до съд, в грубо нарушение на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека. На практика акцията на прокуратурата и на полицията в този пункт по нищо не се отличава от национализацията след 9 септември 1944 г. Това, че тя е "узаконена" с постановление на прокуратурата, не е успокоение. Нали и административното заточване по милиционерски списъци в Белене на българските турци, които се съпротивяваха на преименуването, по реда на бившия чл. 39 от Закона за МВР бе също "узаконено" от прокуратурата?

Перспективата

Няма никакво съмнение, че ако стигне до Страсбург, делото на "алтернативния синод" би се решило в негова полза, без каквото и да било сериозно замисляне от страна на съда, изцяло в руслото на неговата устойчива юриспруденция. Казусът, както се казва, не представлява никакво предизвикателство. Той е дотолкова прост, че ми се струва невероятно тези, които замислиха и осъществиха "вартоломеевата акция", да не си дават сметка за това. Което на свой ред навява тъжни мисли на тема правен цинизъм и достойнство на юридическата професия в нашата страна. Тези мисли стават още по-страшни, ако си представим какво би било обезщетението, присъдено от съда, ако "алтернативният синод" реши да оцени изгубеното си имущество в резултат от акцията.

Няма също така никакво съмнение, че организациите, които подложиха на унищожителна критика Закона за вероизповеданията, ще бъдат още по-остри, когато оценяват последствията от неговото прилагане. От което, разбира се, международният престиж на България няма да порасне. Убеден съм - понастоящем няма страна - членка или кандидатка за членство в Европейския съюз, в която подобна варварска акция срещу група хора, изповядващи мирно своята религия, да би била възможна.

Но нека да помислим и за положителната перспектива. Какво е нужно да се направи сега, за да се заличат следите от българската "кристална нощ"? Преди всичко - да се възстанови статуквото, тоест да се даде възможност на "алтернативния синод" да влезе обратно в църквите и другите сгради, които му бяха отнети на 21-22 юли. На второ място - да се проведе обективно, всестранно и безпристрастно парламентарно разследване на всички обстоятелства около акцията, да се направят съответните изводи и да се вземат необходимите законодателни и административни мерки с цел избягване на рецидивите. И най-сетне - да се започне спешен ремонт на Закона за вероизповеданията, а още по-добре - да се приеме изцяло нов закон, който да равнопостави религиозните общности и да предвиди възможност за справедлива подялба на имуществото в случай на разделяне на вероизповеданието.