Препрочитах афоризмите на професор Александър Балабанов, написани през първите тридесет години на двадесети век, и изведнъж усетих познатия аромат, или може би по-точно миризмата на днешния ни политически живот. След всичките тези години се вижда ясно колко малко сме се променили, колко малко ново се е появило на родния ни небосклон. Чуйте разсеяния професор Балабанов:

"Един вестник преразказва това, което прочита в друг вестник. От това не става по-умен нито вестникът, нито читателят. А какво да кажем за онези наши държавници, които имат като единствен източник на своята политическа мъдрост само вестниците?"

Какво повече, или по-точно можем да кажем за онези наши днешни управляващи и опозиционери в парламента, които се сещат да атакуват или защитават правителството само след като прочетат в пресата за някой гаф на някой министър. Сигурно на пръстите на едната ръка можем да преброим дебатите и решенията в парламента, предизвикани не от вестникарска публикация или телевизионен репортаж, а от собствените последователни политически виждания на депутатите, от техни изпреварващи събитията умозаключения или от истинска загриженост за избирателите. Но слушайте и другото:

"Като ученик в гимназията не можех да си обясня как е било възможно, щото един народ като римския, с толкова силни мъже, да търпи грозотията на управлението на епохата на Тиберий, Калигула, Нерон, Клавдий, Домициан. Сега, като виждам какво става в България, разбирам и римската история. И при това не един Тиберий създава това положение, а няколко много дребнави и много страхливи човечета, необразовани бабаити."

Кратко и ясно описание на мутренско-политическата мафия, която се опитва да управлява държавата ни в началото на ХХІ век. В парламента днес се приемат хармонизирани с европейското законодателство норми, но на повечето от тези "необразовани бабаити" изобщо не им хрумва, че и те трябва да ги спазват. Като онзи, който плашеше с легни-стани и искаше имунитет на автомобила си, или другият, който иска да строи хотели на мястото на художествена галерия или ботаническа градина. Но професор Балабанов го е казал пак най-точно и актуално:

"Който прави закони, ще го провъзгласим герой, ако веднъж се постави в положение той сам като редник в живота да изпълнява своите собствени закони."

Сред кратките притчи на Александър Балабанов има една, която нашият цар-премиер със сигурност не само знае, но и прилага непрекъснато на практика:

"Уподоби се царствие небесно человеку домовиту, който искал да види сметката със своите слуги и подчинени. Всички били на местата си и здраво ги държали. Едното място обаче стояло вече доста дълго незаето, понеже въпросният бил уволнен. Всички други катадневно и настоятелно молили чорбаджията да назначи нов на мястото на уволнения. Но чорбаджията мълчал. Той знаел, че щом попълни едното място, другите щели спокойно да си животуват поне още няколко месеца в своя рай. Няма да се прави всеки път чистка, я! А така те ще си мислят, че ще се сменяват поне четирима или петима. И всички били неспокойни."

С още десетки подобни истории и сентенции големият български интелектуалец Александър Балабанов е проникнал дълбоко в душевността на българската политическа класа. Думите му са валидни и верни изцяло в днешния ден. За разлика от купищата приказки, които се изсипват на политическата сергия от новоизлюпени политици и които нямат нито тежест, нито трайност. И пак професорът е намерил вярната фраза:

"Политиците, преди да правят каквито и да е изявления, да прочитат във вестниците от миналата година, на същата дата, какво са приказвали лани."

За десерт ви оставям с едно проникновение, което е толкова общовалидно днес, че просто свалям шапка на гениалния професор:

"Напразно дирих в друг някой език - и от живите, и от мъртвите - да намеря понятието, което дава българската дума простак. И няма го никъде българският простак. Защото простите хора другаде са прости, но не са простаци. А българският простак е образован, дори учен. За него няма неразрешен въпрос. Обича книжнината, знае дори да напише някоя статия - и все пак е дърво. Само че - издялано дърво."

Няма нужда от коментар в гората от издялани дървета