Юристът Леолука Орландо (56 г.) е известен като италианският ловец на мафиоти. От 1985 до 2000 с прекъсвания е кмет на сицилианския град Палермо, в началото и като член на по-късно разпадналата се Християндемократическа партия (Democrazia Cristiana). Успешната му битка с мафията му донася международна слава, но също и незавидната роля на една от най-застрашението хора в Италия. От 1994 до 1999 е депутат в Европейския парламент. Сега е лидер на опозицията в местния парламент на Сицилия. Автор на много книги, баща на две деца. Доминик Баур от електронното издание на сп. "Шпигел" разговаря с него.

Господин Орландо, сега седим с Вас в лоби бара на един хотел в Мюнхен и около нас няма никакви телохранители. Някак е много просто да се стигне до Вас.

- Толкова просто чак не е. Когато съм в Италия, денонощно съм под полицейска защита. Тук, в Германия, трябва да съобщавам на полицията къде съм, в кой хотел съм отседнал и след това те решават, дали се нуждая от защита или не. Но, разбира се, вече не е толкова лошо, колкото по-рано.

Как така? Няма ли опасност от мафията още?

- Опасността днес най-малкото е друга. Мафията разбра, че прекалено многото убийства са бумеранг. Тя толкова дълго време убиваше, докато жените и децата не излязоха на улиците и не казаха "баста!".

Това обаче продължи много дълго.

- Да, мафията в крайна сметка бе не само криминална организация, но владееше и културата, икономиката, политиката и църквата. Аз съм учил в едно йезуитско училище в Палермо. Там никога не чух думата "мафия". Когато на 15 години организирах заедно със съучениците си семинар за мафията, директорът бе ужасен. Той веднага изтича при родителите ми и попита: "Защо малкият Лучето говори за мафията? Ние нямаме нищо общо с тях!". Нищо не виждаш, нищо не казваш, нищо не чуваш - това бе "сивата зона", в която всички живееха по онова време. От това живееше мафията. Тя се нуждаеше само от 1000 до 2000 души, които да могат да боравят с оръжие, но милиони хора, които да си затварят очите и нищо да не казват. Това се промени едва през 1992, след убийството на съдиите Джовани Фалконе и Паоло Борселино.

Защо се решихте да поведете опасната борба срещу мафията?

- На 20 години отидох да следвам в Хайделберг. Когато моите герамнски приятели чуха, че съм от Сицилия, първото, което им дойде на ума, бе мафия. Ама че противоречие! В Сицилия никой не използва думата мафия, но по света Сицилия е известна само като родина на мафията. Повече не исках да живея в "сивата зона". Исках да съм горд, че съм сицилианец. Хората мислеха, че няма нищо толкова сицилианско, колкото мафията, но ние, сицилианците, знаем, че няма нищо толкова анти-сицилианско, колкото мафията.

Вашият успех беше забележетелен. В средата на 80-те години, в началото на мандата Ви като кмет на Палермо годшно в сицилианската столица се извършваха по около 250 убийства, които всички бяха дело на мафията. Когато напуснахте поста, убийствата бяха седем или осем - и мафията нямаше нищо общо с тях. Как го постигнахте?

- С това, че престанах да залагам едностранно на полицията при разрешаването на проблема. Винаги използвам метафората на сицилианската кола. Това е двуколка, чието едно колело са полицията и законите, а другото - културата. Важно е, че и двете колела се въртят еднакво бързо. Когато едното се завърти по-бързо от другото, движим се в кръг. Аз задвижих второто колело, мобилизирах обществото срещу мафията. Тогава мафията разбра, че би било твърде опасно да продължи да убива толкова много. Междувременно се създаде обаче нова мафия, която се концентрира върху икономическата престъпност.

Моделът на сицилианската двуколка функционира ли извън Сицилия?

- Ясно е, че сицилианската мафия е проблемът не само на един малък средиземноморски остров. Това засяга целия свят. Независимо дали руската мафия, японската мафия, баският тероризъм, конфликтът в Северна Ирландия или ислямисткият фундаментализъм - навсякъде е същото. Когато разбойник иска да ни ограби, вероятно е достатъчно да извикаме полиция. Но когато той се позовава на Аллах, на Яхве (древноеврейско название на Бога, бел.ред.), на Исус Христос или на сицилианската култура, полицията не стига, нуждаем се от имам, равин, пастор, журналист....

Все повече критикувате и "новата мафиотска култура" в Италия. Какво имате предвид?

- Сегашното правителство подкрепя една култура, в която спазването на закона е само една опция. Нормална или газирана вода искате? Автомобил със или без радио желаете? Демокрация със или без правова държава? Срещу лошите закони може нещо да се предприеме. Но как да опазим правовата държава, щом един министър казва, че може да се живее с мафията, стига това да помага на бизнеса. Именно това направи през 2001 нашият министър на инфраструктурата Пиетро Лунарди. И той все още е на поста си. Тъкмо министър по вкуса на мафията.

Премиерът Силвио Берлускони е обвиняван в конкретни връзки с мафията. Важни свидетели заявиха, че обкръжението на Берлускони и основателят на "Форца Италия" Марчело дел Утри са подбудители на убийствата на Фарлконе и Борселино. Виторио Мангано, наричан "началника на конюшнята на Берлускони", е смятан за посредник между мафията и концерна на премиера - "Фининвест"

- Със сигурност. Берлускони и Дел Утри винаги са били в тесни връзки. Но аз не искам да говоря за наказателно-правната страна. Берлускони закриля тази мафиотска култура. Това е достатъчно лошо. Дали Берлускони е директно отговорен за престъпленията, трябва да решат прокурорите, на като политик мога да кажа, че той е покровител на една система, която подкрепя незаконността.

Има ли опасност, този "италиански модел" да се настани и в други европейски държави. Афери с дарения има навсякъде. Преди няколко години в Германия за бившия канцлер се говореше като за "Дон Колеоне".

- Има обаче една голяма разлика. Не можем да приравняваме корупцията с една корупционна система. В Германия такава система няма. Но естествено има опасност тя да се развие, ако има твърде много случаи на корупция. Затова се нуждаем от граждански кураж (Zivilcourage). Не разбирам, защо хората в Германя излизат на улицата заради високите данъци, но не и срещу корупцията.

Въпреки всички упреци Берлускони имаше през пролетта повод за празнуване. Никое друго следвоенно правителство в Италия не е издържало колкото неговото. Какво харесват италианците в този човек?

- В началото мнозина хора мислеха, че той може да раздвижи икономиката. Както нормални, така и съмнителни бизнесмени очакваха печалба и гласуваха за него. Този себе-правещ се човек (selfmademan) от Милано бе проекцията на собствените им мечти. В началото той бе като икона. Той бе мъжът, който обедини блока център-дясно.

Не се ли изтърка вече чарът му? Последните избори за европейски парламент бяха сурово поражение за "Форца Италия".

- Да. Ние сме в началото на края на Берлускони. В коалицията му нещата не вървят добре и премиерът трудно удържа съюза. Известният журналист Джанпаоло Панза каза след европейските избори - Италия бе монархия, а днес се приближава към република.

Вашата победа над мафията влезе в сицилианската история като "пролетта на Палермо". Кой може да подеме "пролетта на Италия"?

- Във всеки случай се нуждаем от някой такъв.

Ще бъде ли това Романо Проди?

- Нямаме никакъв друг шанс освен Проди. Когато през 1996 за пръв път пое правителството, като никой друг той застана зад единството на левицата. Ние отново се нуждаем от сътрудничество в "Маслиново дърво" (Блок на левите сили в Италия, бел.ред.). Решаващо за изборите е да създадем нова лява политическа култура и да прескочим разделенията си. Ако ние не излезем единни, Берлускони действително губи, но и ние не печелим. На левицата във Франция й се случи тъкмо това, защото тя беше твърде разделена. Затова се нуждаем от Проди.

Защо и самият Вие не влезете в националната политика?

- Когато е възможно, го правя. От няколко месеца съм в президиума на партията на Проди - "Маргарита". В момента все още съм водач на опозицията в сицилианския парламент и евентуално ще се кандидатирам за премиер на Сицилия. Вероятно ще се ангажирам и на национално ниво. Насочвам се към поста, на който мога да бъде най-полезен.

Публикацията подготви Драгомир Иванов