Държавният департамент на САЩ изрази силна загриженост от съобщенията за доставка на руски изтребители Миг-29 за Судан.

В изявление на говорителя на Държавния департамент Ричард Баучър се казва, че САЩ са против всякакви доставки на оръжие за страна, която е спонсор на тероризма. “Освен законите на САЩ за доставка на бойно военно оборудване за страни-спонсори на тероризма, днешната криза в Дарфур, по специално продължаващото там насилие, е също причина за остро несъгласие с доставки за Судан.”

Въоръженият конфликт в Дарфур започна през февруари. Около един милион души бяха превърнати в бежанци, десетки хиляди бяха убити, разказите на оцелелите жертви потрисат с описанието на средновековните зверства. Хората са гонени от земите, годни за земеделие и напояване. Това са етнически чистки. Както и в други подобни случаи, в ролята на палача са отряди на местното опълчение, но при несъмнената подкрепа на правителството. Бежанците до един твърдят, че техните села първо са били бомбардирани от самолети и артилерия, а след това се появявали конниците с тюрбани и саби и започвало диво безчинство. Опълчението няма военна авиация и артилерия, така че никой не вярва в непричастността на централната власт. Тази власт сега създава всевъзможни пречки пред доставянето на хуманитарна помощ в бежанските лагери, които правозащитниците без никакви уговорки наричат “концентрационни”.

Когато Колин Пауъл в края на юни беше в Судан, бе заведен в един бежански лагер, но той веднага разбра, че това е само декор. Разговорът му с президента ген. Башир беше кратък – Пауъл му даде три седмици, за да осигури на хуманитарните конвои достъп до лагерите и да започне разоръжаване на опълченците. В противен случай срещу Судан ще бъдат въведени допълнителни санкции. Проектът за тях беше внесен в Съвета за сигурност в деня на посещението на държавния секретар на САЩ. Проекторезолюцията предвижда налагането на ембарго върху оръжейните доставки.

Но основен оръжеен доставчик на Судан е Русия. Ситуацията е проста: САЩ обвиняват Судан в спонсориране на тероризма, а Русия, която има от Судан поръчки за оръжейни доставки за 3 милиарда долара, не споделя тази позиция на съюзника си в борбата с международния тероризъм. Характерно е това, че обявявайки се за съюзници в международната антитерористична коалиция, САЩ и Русия често се оказват от различни страни на барикадата. Судан е ярък пример. Докато Вашингтон засилва изолацията на Судан и дори въвежда санкции срещу редица руски компании, доставящи военно оборудване в тази страна, в Москва се подписва междуправителствено руско-суданско споразумение за военно-техническо сътрудничество. Освен това в Судан Русия има и свои петролни интереси. Сега там навлизат Лукойл, Татнефт, Зарубежнефт и други руски компании с подобен профил. И печалбите от този проект могат да надхвърлят тези от търговията с оръжие.

През 2003 Судан направи заявки за оръжейни доставки от Русия за около 3 милиарда долара, подписани са и се изпълняват договори за доставка на МиГ-29, вертолети Ми-24П, БТР-80А и друга военна техника, оръжие и боеприпаси. Освен това се извършва подготовка на технически персонал. Судан възнамерява да се ориентира към Русия за своята 25-годишна програма за преоборудване на въоръжените си сили.

През 1989 след идването на власт на генерал Башир ислямизацията на страната се засили. Предполага се, Хасан Ал Тураби, богослов, специализирал право в Сорбоната, един от смятаните за най-значими мюсюлмански мислители, председател на парламента до 2000 г., е истинският автор на идеята за глобална мрежа на ислямски екстремисти. Ген. Башир му съдейства и Судан става база на радикалните политически ислямисти от цял свят. Там пребивава и бин Ладен до 1996. Под покровителството на Ал Тураби от 1992 до 1996 в Судан е и Аиман ал Зауахири. През 1996 по молба на ген. Башир, който бе заплашен със санкции, бин Ладен и сподвижниците му се прехвърлят в Афганистан, а в Судан започна преследване на терористи. Бяха закрити представителства на някои радикални фундаменталистки организации. През 2000 г. Тураби беше отстранен от поста на генерален секретар на управляващата партия, а през 2001 беше арестуван (освободен през 2003). Въпреки това Судан остава в американския списък на страни-спонсори на международния тероризъм, основно заради това, че упорито отказва да закрие представителствата на радикалните палестински организации.

Подготви Борислав Скочев по материали на Грани.ру