В предаването на Кеворк Кеворкян "Всяка неделя" снощи депутатът Емил Кошлуков защити пламенно действията на прокуратурата и полицията в български черкви през изминалата седмица, като се позова на закона за вероизповеданията, гласуван от това Народно събрание в края на 2002. Действително, този нормативен акт не предвижда регистрация на вероизповеданията от държавни органи и това в някаква степен би могло да се нарече оттегляне на държавата от църковните въпроси, както много силно желаеше да ни убеди някогашният седесар, доскорошен ендесевеец и новопокръстен нововременец. Но същността на тази промяна в законовия текст автоматически забарикадира Синода на лъжепатриарх Максим за вечни времена. Премахването на регистрационния режим отменя съдебните решения, взети заради нарушения на регистрационния режим или на други нормативни изисквания, които иначе биха направили регистрацията легитимна.

Както е известно, лицето Марин Найденов Минков е избрано за глава на Българската православна църква с грубо и неприкрито фалшифициране на несъстоялия се Църковно-народен събор по разпореждане на комунистическата върхушка и чрез методите на нейните репресивни служби. Изборът е бил предшестван и предрешен от партийни и държавни решения на най-високо ниво в тогавашната тоталитарна йерархия и несъмнено представлява драстична намеса на държавата в делата на църквата. Приемането на закона за вероизповеданията преди година и половина на практика провъзгласява тази намеса за единствено легитимна и окончателна. Действията на прокуратурата и полицията, използвани за прилагането на този закон, са дори по-брутални от допустимото в последните години на Живковото управление.

Упорството и безогледността на днешния режим по този казус е поредното доказателство, че въпреки своите царствени аксесоари и чуждоземски акценти той си е плът от плътта на комунистическите структури, чиито варварски символи и паметници защитава с такава ярост и безприкословност, с каквато изпълнява решенията, взети от тоталитарните си предходници.

Скандалното нахлуване в храмовете и насилията спрямо миряните и свещениците от последните дни са само бегъл щрих в тази гротескна, но ужасяваща картина на съвременната българска действителност.