Никога до
сега проблемите на Българската православна църква не са били
по-тясно свързани с проблемите на държавата. Скандалната
намеса на полицията в църковните дела не случайно е
предизвикана в този момент. Тя съвпада с
противопоставянето на закриването на двата блока на АЕЦ и със
съпротивата срещу реформата в съдебната система – все
проблеми, свързани с нашето приемане в Европейския съюз.
Спазването на религиозната свобода и ненамесата на държавата в
дейността на религиозните общности е също едно от основните
условия за нашето приемане в Евросъюза. Тяхното погазване може
да предизвика реакция чрез защитните клаузи в нашите
предварителни договаряния с Брюксел и отлагане на нашето
приемане.
Нееднократните изявления на официалните среди в Русия за
негативните икономически последици за тяхната страна във
връзка с бъдещето ни членство в ЕС, загрижеността на
българския президент за увреждането на българо-руските връзки
свързано с този акт, близостта на главния прокурор Филчев с
Москва, както и зависимостта на Максим от международната
подкрепа чрез руския патриарх не оставят съмнение какви
политически интереси ръководят насилственото превземане на над
250 църкви от полицията – действие само по себе си
безпрецедентно за ХХІ век в една европейска страна.
Българската
демократична общественост е поставена пред необходимостта да
се обяви против това варварство и по този начин сама да обяви
на света, че все още не сме европейци. Както се казваше в един
печален анекдот от тоталитарно време ”сами да се донесем
въжето на което да бъдем обесени”. В това се състои цинизмът
на отправеното ни предизвикателство.
Има ли изход
за нашето европейско бъдеще в тази ситуация?
Да, има! И
той зависи само от нас!
Ние трябва
да покажем, че в България има сили, които могат да защитят
демокрацията! Че България сме ние, а не те! Борбата за отмяна
на действията на прокуратурата и на полицията е борба за името
на страната ни пред цивилизования свят. Нека стане ясно, че
онези, които само на думи, демагогски са за нашето
евроатлантическо бъдеще, не могат да ни отклонят от нашия път
с подмолни действия. Да не позволим изкуственото политическо
разединение в редиците на демократичната общност да ни
попречи. Борбата за религиозна търпимост днес повече от
всякога е борба за нашата национална идентичност.
Участието в
тази борба е отговорност на всеки един от нас.
Да я
спечелим! |