Новина ли е, че от всеки четири родени бебета само едно и половина е българче? Не, никаква новина не е, че българската нация се стопява. Дори за най-необразования. Защото то се вижда. Вижда се от всичко наоколо.

И макар ежедневно да се сблъскваме с прииждащите една след друга (и всяка по-голяма от предходната) вълни на последиците от този процес, и до този момент цветът от интелектуалния ни елит сякаш в транс само наблюдава какво става - като осъден на обезглавяване нещастник, когото водят окован към ешафода.

Нека ви кажа няколко думи за Ливан

Образуван от 5 провинции на турската империя, Ливан става независима държава под френски мандат на 1 септември 1920. Това положение продължава до 1941, но френските войски се изтеглят пет години по-късно. По силата на така наречения Национален завет участието във всички публични институции е трябвало да бъде разпределено между различните религиозни общности. Тази постановка обаче остава само на книга. Ключовите властови позиции, управлението на националните богатства, перспективните и доходоносни направления в икономиката, изобщо цялата власт се поема от християните, които като процент от населението били решаващо мнозинство. Мюсюлманите били малцинство.

След 1920 петдесет и пет години християни и мюсюлмани живеят на пръв поглед безпроблемно. Към началото на 70-те години заради казината в източната част на Бейрут за Ливан се говори като за "Монте Карло на Близкия изток". Държавата процъфтява от търговия и туризъм, ливанските банки съперничат на швейцарските. Християните управляват, богати са, децата им учат в най-скъпите западни колежи и университети и както често става при подобни ситуации, всички се носят в облаците на възможно най-коварното самочувствие на недосегаеми. А в действителност страховит гноен процес работи и се развива под повърхността на преуспяващата държава. Заможните християни се задоволяват с по едно-две деца. Образованите и квалифицирани християнски жени гонят кариера и бягат от бременност. "Долните класи", тоест мюсюлманите, които са физическата работна сила, гласуват, но не управляват, жените им седят по домовете си

и като нямат друга работа, раждат

През 1981, когато от БТА ме изпратиха за две седмици да погостувам на тогавашния постоянен кореспондент на агенцията в Бейрут Васко Василев (сега председател на Съюза на работодателите в България), кървавата гражданска война в Ливан бе вече навлязла в шестата си година. Ливан бе в развалини. Хаосът, лишенията, страданията бяха навсякъде. Държавата бе в кома. Външни сили като ислямски Иран, като Ирак на Садам Хюсеин, като Сирия, Израел се бяха набъркали в гражданската война със свои агенти, преследвайки собствени интереси. Сирия бе изпратила 30 000 войници в самия Ливан, Израел периодично нахълтваше в Южен Ливан, за да преследва партизани на "Хизбула" и "Хамас", Ясер Арафат с неговите бойци от "Ал Фатах" се беше настанил в квартал от Бейрут в нещо като собствена държава. Как се бе стигнало до това положение? Просто в изминалите пет и половина десетилетия бедното, неграмотно и онеправдано мюсюлманско население бе станало мнозинство. Защото сигурно и там на всеки четири родени ливанчета само едно и половина е било християнче.

Може би е вярно, че с това свършват и приликите между общественото развитие на Ливан след 1920 и общественото развитие на България през годините след Първата световна война, но съдбоносно е главното - а то е резултатът от демографския процес, който превръща едно малцинство (религиозно, етническо или пък комбинирано от двете) в мнозинство. Гражданската война в Ливан продължи над 20 години и макар страната да е в голяма степен вече възстановена, някои последици още са налице. Хиляди загинаха, с милиарди се изчисляват загубите.

Такова бе чистилището

през което мина "Монте Карло на Близкия изток". Цели 20 години! И все пак кое е днес на първо място? То е, че Ливан си е пак Ливан. Вярно, преди, по време и след войната ливанските християни живееха като компактна маса в източните и северните части на Бейрут и на страната, докато мюсюлманите населяваха западните и южните части; вярно, че както самата държава, тъй и столицата бяха по време на войната прерязани през половината от около 100 - 200-метрова ивица развалини, през която поради дебнещи снайперисти минаването ставаше само на собствен риск. Да, всичко това беше част от чистилището. Но днес ливанците, християни или мюсюлмани, са си пак араби, каквито винаги са били и пак са си предишният народ, със своята си история и отговарящите на този факт перспективи за бъдещето.

Ние, българите,

на нищо подобно не можем да се надяваме

Ако циганското малцинство се разплоди до степен, че върху нашите 110 993.6 квадратни километра национална територия се превърне в мнозинство, страната ни просто няма да е повече България. Ще е нещо друго.

Човекът, който ще живее по нашите земи, няма да е българинът, какъвто го знаем. Нито физически, нито психически. Прието е например да се казва, че има скандинавски тип, южняшки тип, дръпнати очи, изпъкнали скули и пр. и пр. Може ли някой да определи какъв е българският тип? Най-смешни са тия, дето казват, че сме славяни. Глупости! През балканския кръстопът, какъвто винаги са били земите ни, колко племена и народи, какви ли не руси рицари и тъмни азиатци са си хвърляли семето - затова външността на българина е толкова разнообразна.

Затова и българката е толкова красива

А циганинът (или ромът, както кой знае защо се смята за по-уважително да го наричаме) е физически характерен тип. Дори сред нашето разнообразие той лесно се различава. Тоест и като физика българският народ ще е вече друг, ако и ние минем през ливанското чистилище. Да не говорим пък каква ще е разликата в моралните, обичайните, наследствените и пр. и пр. нагласи, в манталитета и ценностите.

Данните са смразяващи. Населението ни е паднало на 7.5 милиона, а циганското малцинство се е увеличило от 500 000 преди 20 години на близо един милион. При това посочената обща цифра включва един милион млади българи в чужбина! И турското малцинство се е увеличило, което също е причина за тревога. Но "детеродната норма" на туркините у нас, както твърди специалистът социолог Михаил Мирчев, е два пъти по-висока от българската, докато циганската била трикратно по-висока. Никоя друга нация в Европа не е заплашена от подобна катастрофа. В Румъния също има циганско малцинство, но румънците са 22 334 000! Да, в развитите страни из целия свят нахлуха през годините огромни маси бягащи от мизерията в така неречения Трети свят емигранти. Вярно, милиони са заселилите се засега в гета китайци, индуси с чалми, тръгнали да се разхождат с дванадесетте си деца из улиците на Лондон, са нормална гледка, турците в Германия, надхвърлили два милиона, вече предявавят претенции за правоспособни гласоподаватели, във Франция арабите от Северна Африка - и те напират за гражданство. Но никъде, никъде нацията домакин не е изправена пред перспективата да изчезне, а територията є да бъде завладяна отвътре от друго племе. Никаква полза няма сега да умуваме защо въпросното племе (пръснато впрочем из цялото земно кълбо) не се е интегрирало в обществото ни, нито защо е останало на такова равнище, нито защо ражда толкова деца, нито защо отсича 30-годишна липа, за да є обере цвета, или защо задига металната решетка на улична шахта, в която после пропада и загива мотоциклетист.

Нито още много други "защо"

Важното е, че реалността сега и тук е такава. И още по-важното пък е, че както предупреждават специалистите, ако до две-три години не се предприемат мерки, толкова радикални по характер, колкото голям е мащабът на демографския проблем, пропадането на нацията ни към забравата вече с нищо няма да може да се спре. Просто ще сме прекрачили линията, от която няма връщане. И че сегашното столетие ще е последното в хилядолетната история на България.