|
|
|
Поддръжниците на джихада се борят не срещу неверниците: те се
сражават против либералните ценности, въплъщение на които са
Америка и Великобритания. Антитерористичните сили трябва да се
стремят да ликвидират самия източник на проблема. А предаването на
пълномощията на ООН фактически е гаранция, че проблемът само се
задълбочава.
Как може
ООН да се бори с тероризма, ако не е в състояние да предотврати
разпространението на ядрените технологии? Никакви разговори няма
да помогнат, докато Иран и Северна Корея продължават
безпрепятствено да осъществяват
|
 |
своите
ядрени програми. Днес ООН се прави, че участва в игра, където няма
победители и победени. Но откъде-накъде фанатиците молли и
наследственият диктатор Ким Чен Ир изведнъж ще се вслушат в гласа
на разума сега, когато са така близо до овладяване на ядреното
оръжие - "коз" в покера на ООН?
Време е
вече да попитаме: а има ли въобще някой, с когото ООН да не е
водила преговори? Кога най-накрая ще разбере, че самият факт на
подобен диалог подкопава основополагащи ценности? Време е
безнадеждно остарялата ООН да се замени с международен орган,
изграден на основата на западните ценности: с клуб, където няма да
има място за режими, поддържащи тероризма и лишаващи собствените
си граждани от елементарни човешки права.
Почти
всички страни-членки на Съвета за сигурност на ООН, освен САЩ и
Великобритания, са заинтересовани насилието в Ирак да продължи
колкото се може по-дълго. Падането на Саддам Хюсеин доведе до
разобличения във връзка с програмата "Нефт срещу храни", в
резултат на които ООН, Франция, Русия и редица други страни ги
хванаха, че до лакът са бръкнали в "кацата с нефт". Терорът в Ирак
позволява да се отклони вниманието от този скандал и освен това
помага на техните усилия за разпалване на антиамериканска
пропаганда, които са доказали своята ефективност от гледна точка
на европейската вътрешна политика.
Разбира
се, новата иракска администрация не е лишена от недостатъци, но
независимо от нейния състав тя ще проявява по-голяма откритост,
отколкото администрацията на много европейски лидери, критикуващи
военната операция в Ирак.
Може би
страната, където цар Хамурапи някога е съставил своя знаменит
кодекс от закони, да не е готова още за демокрация от западен тип.
Но за да се гарантира на иракчаните право на глас в управлението
на страната и да се пресече корупцията, достигнала епически размах
в целия Близък изток, на нея са й необходими две неща - откритост
и подотчетност на властта.
Имам
предвид традицията на откритост, съществуваща в САЩ,
Великобритания и в по-малка степен - в Израел. В тези страни
общественият надзор над държавните чиновници достига мащаби,
невиждани за Франция и Германия, където се отдава предпочитание на
безкрайни и безплодни преговори и на едно уникално изобретение -
"тихия скандал".
В
краткосрочна перспектива един от недостатъците на прозрачността се
състои в това, че тя води до разкриване на истинската картина. В
САЩ и Великобритания лидерите се намират буквално "под микроскоп",
увеличаващ многократно всяка тяхна грешка. Това ги превръща в
лесна мишена за критики. Но в крайна сметка това води до публични
дискусии и поддържа здравето на обществото.
- - - -
- -
* Гари Каспаров е световен шампион по шахмат и председател на
руския комитет "Свободен избор 2008". Преводът е
публикуван за първи път в "Новинар". |
