|
СДС
предложи на 10 ноември да се съберат представители на
всички десни партии и да обсъдят общите позиции в една
бъдеща програма за дясноцентристко управление на България
след изборите догодина. Дали ще се състои тази конференция
или не, дали ще произведе достатъчно мощно дясно
обединение или не, дали ще могат да седнат около една маса
непримирими към момента опоненти - не мога да гадая ...
Всичко това ще видим през
ноември. Много вода ще изтече дотогава, много събития ще
се случат, много думи ще се изприказват, затова е рано да
пророкуваме успех или неуспех на този "нероден Иванчо".
Самата идея обаче да се поставят наистина на принципна
основа разговорите за дясната политика е добър знак за
посоката на развитието на политическите процеси в така
нареченото дясно пространство.
Така през август и септември
всички политически партии, които са партньори на СДС или
са клонирани от него, ще могат да си помислят за първи път
сериозно за това не кое, или по-точно кой ги различава
една от друга, а кои идеи, виждания, програми и проекти ги
обединяват вдясно от центъра. Ще могат да артикулират и
разпишат конкретни десни послания и да видят после заедно
доколко те се припокриват. Степента на сходимост на тези
послания ще покаже има ли основа за общо управление или
БСП ще може догодина през лятото да се настани в
министерските кресла без бой.
Без претенции за
изчерпателност тук ще си позволя да предложа някои теми за
размисъл на десните политици по време на летните горещини.
1. Има ли сили едно бъдещо
дясно управление да демонополизира и приватизира
окончателно през следващия четиригодишен мандат всички
държавни днес предприятия от инфраструктурата? Или ще се
изкуши да запази държавния контрол върху ключови за всеки
човек ежедневни плащания, за да може да прави популистка
политика с тях.
2. Има ли намерение едно
бъдещо дясно мнозинство да даде повече правомощия на
Комисията за защита на конкуренцията и да я превърне в
мощен инструмент за налагане на пазарните правила и
честната игра? Или ще подкрепя някакви държавни или частни
монополи или олигополи, които да имат свободата да мачкат
конкуренцията, защото са се настанили близо до властта.
3. Има ли зрялост в бъдещите
десни министри да не се правят на най-умни и да не се
опитват да определят конюнктурно някакви приоритетни
отрасли в икономиката? Или ще се захванат да пишат
отраслови стратегии и да наливат пари, да трошат сили и да
творят изкуствено напомпани специални закони за
приоритетно развитие на полупроводниците или целите
такива.
4. Има ли воля едно бъдещо
дясно правителство да се откаже от властта да събира
всички пари в държавата и после да ги разпределя надолу по
области и общини според политически и чиновнически
усмотрения на централно ниво? Или ще се уплаши да се лиши
от тази най-сладка власт - да раздаваш пари по преценка
отгоре и по интерес - и за пореден път да откаже да даде
правото на местните власти да събират и харчат пари сами.
5. Има ли компетентност у
десницата да предложи решително свиване и реформа на
администрацията, като се освободи от всички закостенели и
безполезни стари чиновници, а на тяхно място обучи и
назначи няколко десетки хиляди млади хора, които да знаят
как се пишат, печелят и управляват проекти? Или ще се
облегне отново на "старите, изпитани кадри", за да се
превърне в поредната вихрушка, завъртяла се и отминала над
вечната и непоклатима бюрократична машина.
6. Има ли кураж в едно
бъдещо дясно парламентарно мнозинство да промени
процесуалните закони така, че да се гарантира най-после
навременното и точно изпълнение на договорите във всички
сфери, което е основата на всяка пазарна икономика? Или
няма да намери съгласие за такива фундаментални промени и
ще остави делата да се влачат с години по съдилищата за
ужас на едни и за радост и безнаказаност на други.
7. Има ли дългосрочно
виждане и разбиране за демографските проблеми на България
и смее ли някой отдясно да заяви открито, че още 20 години
поне населението ни ще застарява и затова трябва да се
удължи трудовият стаж и да се преформулира цялата система
на квалификация и на пазара на труда? Или ще заиграва
популистки с ранни пенсионирания и други левичарски вредни
закачки с най-редовните избиратели от третата възраст.
8. Има ли куража да посочи
истинската катастрофа в училищата и да предложи цялостна
нова образователна система, съобразена както с истинския
брой на децата ни, така и с изискванията на ХХІ век за
това, което трябва да се изучава? Или ще нагажда
училищната мрежа и училищните програми така, че да не
засегне местните мераци и статуквото на учителското
съсловие.
9. Има ли интелигентността и
размаха да превърне университетите в центрове на научна и
развойна дейност и да им даде законова възможност и
институционална подкрепа да печелят от интелектуален
продукт, произведен по поръчка на фирмите? Или ще продължи
да лицензира десетки непълноценни вузове, които да се
борят помежду си най-вече за държавната субсидия.
10. Има ли разработени
програми и методи за насърчаване инвестирането в
образование и професионална квалификация на всеки българин
по време на целия негов активен живот, което е
задължително, ако искаме да сме напреднали и богати? Или
бъдещото правителство ще вдигне ръце от тази трудна задача
и ще прехвърли отговорността върху отделните работодатели
да се оправят както могат.
11. Има ли идея как да се
върне здравната реформа на първоначалната смислена и
работеща "клинична пътека", която се загуби някъде из
дебрите от некадърност и корупция, които превзеха
здравното министерство и здравната каса през последните
години? Или ще кърпи ежегодно статуквото, като налива
бюджетни пари в каца без дъно, а пациентите ще плащат
втори път от джоба си всеки преглед, лекарство или
операция.
12. Има ли сила и воля за
преобразуване на армията ни така, че на практика веднага
да бъде премахната безсмислената задължителна военна
повинност и да се изгради професионална войска, съобразена
с реалните военни опасности за България и ангажиментите ни
в НАТО? Или ще слушаме "експерти" с фуражки и генералски
пагони, които ще ни доказват, че до 2015 г. трябва да
правим донаборни комисии и да губим времето на децата си,
които никога няма да станат военни.
13. Има ли десницата
готовност да закрие най-после Министерството на културата
и да премахне грубото администриране в тази деликатна
област, като даде възможност държавните субсидии и
спонсорските пари да се управляват от професионалисти в
съответните сфери под контрола на обществото? Или ще
продължи петдесетгодишната традиция всяка власт да храни
своите интелектуалци.
14. Има ли хора вдясно,
които да не са завършили МГИМО в Москва и които да се
захванат с външната ни политика по нов начин, като
преформулират целите на тая политика по-малко към
имагинерния интерес на държавата и повече към защита на
интересите на отделните български граждани и български
общности в чужбина? Или отново ще оставим дипломацията в
ръцете на "професионалистите" от старата школа, а нашите
министри и посланици ще служат главно за демонстриране на
новото демократично българско поколение в срещите по цял
свят.
Ако по тези няколко и по още
толкова други въпроси намерят общ език, общи идеи и обща
решителност за бъдещи действия българските политици, които
се наричат днес десни, можем да бъдем доста по-спокойни
преди изборите догодина.
Иначе - жална ни майка!
|
