Юрген Рот е един от най-известните разследващи
журналисти в Германия. Дълги години работи в отдела по
разследвания на в. "Берлинер цайтунг". Изследовател е на руските
престъпни групи, автор на редица книги, сред които "Мрежите на
терора" (2001) и "Олигархът. Вадим Рабинович спира да мълчи"
(2001). В последната си - "Гангстерите от Изтока" (2003), разказва
за структурите на Тамбовската мафия от Санкт Петербург, операциите
й в Германия и връзките й с руския президент Владимир Путин.
Опасността от руските мръсни пари постоянно се игнорира,
предупреди авторът в интервю за сп. "Мениджър магацин" миналия
септември, малко преди берлински съд да наложи забрана на книгата
заради искане на компанията SPAG, която е разследвана от
германските власти по подозрения, че е свързана с Тамбовската
групировка.
В интервю за една българска телевизия бившият
офицер от руското контраразузнаване Александър Литвиненко каза, че
руският президент Путин е бил замесен в търговия с наркотици.
Известни ли са ви тези твърдения?
-
Да, знам за тях, аз обаче ги смятам за неверни. Владимир Путин със
сигурност никога директно не е бил свързан с някаква престъпна
дейност, още по-малко с търговия с дрога. Той е имал връзки с
икономическата престъпност в Санкт Петербург.
А познавате ли Литвиненко, който живее в Лондон и
помага на Борис Березовски?
-
Не познавам този човек. Знам, че е работил за ФСБ в Санкт
Петербург. Мисля, че има сведения за това, което се е случило и се
случва в този град, особено във връзка с Тамбовската мафия. С нея
чрез посредници е свързан и Владимир Путин, но горе-долу по същото
време и самият Березовски беше дълбоко замесен в криминални групи.
И заради това мисля, че е много трудно да се разбере кое е
наистина доказуемата информация.
Книгата ви "Гангстерите от Изтока" се занимава
основно с Тамбовската група и структурите й в Германия.
Съществуват ли връзки и с България?
-
В книгата естествено разказвам и за връзки на криминалните
структури и с България, особено с оглед разширяването на ЕС. Става
дума обаче по-малко за Тамбовската мафия, а по-общо за
организираната престъпност от Русия и България, която заплашва ЕС.
Това засяга основно Солнцевската и Измайловската групировки, едни
от най-силните руски криминални организации. Занимавам се
естествено и с "Газпром". Хора от ръководството на концерна имат
тесни връзки с организираната престъпност. Най-малкото определени
мениджъри на "Газпром" имат някои съмнителни връзки в България,
доколкото става дума за една международно действаща криминална
мрежа, която е активна особено в икономическата престъпност. Със
сделките, които може да прави "Газпром", доста по-необезпокоявано
се печели много повече, отколкото от търговия на наркотици.
Литвиненко говори и за Майкъл Чорни, който има и
значителни интереси в България. Какво знаете за него?
-
Да уточним - братя Чорни. За Лев и Михаил Чорни знам доста, защото
и в Германия, а и в Швейцария има разследвания срещу тях за пране
на пари. В Дюселдорф се водеше дело срещу Майкъл Чорни за пране на
пари. Става дума за общо 13 млрд. долара, една астрономическа
сума. Делото обаче не можа да бъде продължено, защото от Русия не
пристигнаха никакви материали за престъпния произход на тези пари.
Те са били изпрани през "Вестдойче ландесбанк", банката на
провинция Северен Рейн-Вестфалия. Преди това немалка част от
паричните транзакции са преминали и през лондонския офис на
"Хамбургише ландесбанк" (банката на провинция Хамбург).
Най-важното за Чорни обаче е, че е в много близки връзки със
Солнцевската мафия под ръководството на Сергей Михайлов.
Какъв е случаят в Швейцария?
-
В Швейцария делото срещу Чорни все още продължава, става въпрос за
почти 1 млрд. долара. То е заведено от прокуратурата в Женева.
Разследващият прокурор обаче междувременно бе отстранен, а на
негово място дойде млад и неопитен, което ме кара да смятам, че и
от това дело нищо няма да излезе.
А как върви делото срещу SPAG, чийто консултант е
бил Путин, за което разказвате в книгата си?
-
Делото за пране на пари на Тамбовската група все още продължава.
Междувременно подозрението се конкретизира - само за 28 млн.
долара изпрани пари, което според мен е твърде малко. Интересното
в това дело в Дармщад е, че един близък приятел на Путин -
Александър Смирнов, е в тесни връзки с Тамбовская и с нейния шеф
Владимир Барсуков (бивш Кумарин). Смирнов беше не само съветник на
Путин по времето, когато е бил зам.-кмет на Санкт Петербург, но и
неговата дясна, тъй да се каже, "търговска" ръка. Той беше кадърен
търговец и предприемач, който на практика завладя Санкт Петербург
със своите фирми. И проблемът е, че и до ден днешен Тамбовската
мафия управлява в този град. Това не би било възможно без Владимир
Путин да знае или поне да не предприеме нищо срещу нея нито когато
беше заместник-кмет, нито като служител във ФСБ.
Миналата есен берлински съд забрани книгата ви.
Очаквате ли положителна развръзка?
-
Имаше четири пасажа, които SPAG искаше да забрани. Общо погледнато
това са дребни неща, които не са свързани с обвинението за
сътрудничество с криминална организация - Тамбовская, а засягаха
изявления на специалния прокурор от Лихтенщайн Курт Шпитцер. Той
добави още едно обвинение към SPAG - за фалшива държавна гаранция.
И ние ще премахнем тези четири пасажа, те не променят нищо
съществено.
Проявяват ли интерес руски издателства?
-
Имаше голям интерес от едно руско издателство. Но тъй като Путин е
намесен, може да се предположи, че издаването ще е невъзможно.
Посещавали сте Санкт Петебург, докато сте
подготвяли книгата си - срещахте ли пречки там?
-
Не, там имах свобода да разследвам. Действително бях наблюдаван,
но нямах пречки пред работата си. Някои хора естествено не
пожелаха да разговарят с мене - Владимир Куманин например, шефът
на Тамбовская, отказа, но немалко журналисти се срещаха с мен,
говореха открито и ми бяха много полезни. Същото мога да кажа и за
някои кръгове от ФСБ.
Смятате ли, че има свобода на медиите в Русия?
-
Разбира се, че няма свобода на медиите в Русия. Там може да се
напише всичко, да речем, за боксов мач или друго забавление, или
пък за добрите германско-руски отношения, но нищо за властта на
престъпността в Русия, за връзките й с държавния апарат. От друга
страна обаче, все пак има някои институти, които правят
разследвания, както и немалко добри журналисти, но в големите
влиятелни медии това се случва все по-рядко.
Какво тогава би трябвало да промени Западът в
отношението си към Русия?
-
Западът преди всичко трябва да подкрепя финансово тези организации
и институции, които стоят зад една демократична Русия. Има
достатъчно граждански движения и неправителствени организации,
които трябва да се подкрепят. На първо място, трябва да се
инвестира в независими медии, които да не бъдат управлявани от
олигарсите.
Интервюто е
публикувано за първи път на 29 януари 2004 в "Дневник" |