|
|
Тези дни тлеещият конфликт в Българската православна църква
избухна отново. Провокира го нетърпеливото настояване на владиците
около Максим, подкрепяни от политици, да потушат окончателно
желанието за промени в Църквата. Не само да потушат, но и да се
наложат като единствени и абсолютни господари на свещенството, на
душите на вярващите и на събраните от тях пари и имоти. Медиите
акцентираха върху имоти – всъщност истинската причина не са само
парите, а желанието да се господарува над тях, над свещенството и
вярващите безконтролно и безотговорно, както в средновековието, от
една група от петнадесетина души. Това е удобно и за някои
политици – по-лесно могат да правят с тях далавери. Такава е
причината за любезната им подкрепа чрез създаване на специални
текстове в Закона, чрез намесата на държавните чиновници и
полицията в църковния спор. Всичко това се представя като борба за
единство на църквата – една църква, един синод! Не напомня ли
много познатата картина – една партия, един генерален секретар?
Само дето църквата не е партия.
В
православния свят има много синоди и това съвсем не означава, че
Църквата се е разделила. И у нас не става дума за разкол – за
отделяне от църквата, а за непризнаване на нейни служители, които
вярващите считат за недостойни да ръководят църковния живот!!!
Това не искат да разберат държавните чиновници и всички, които
подкрепят НЕСЪЩЕСТВУВАЩОТО ЕДИНСТВО около наложени от миналата и
налагани от сегашната власт църковни първенци.
Имотите не са истинската причина, не за разкол – какъвто няма, а
за спора кой да стои начело на църквата и накъде да я води. А тук
каноните са ясни – трябва ИЗБОР, не режисиран и манипулиран,
каквито бяха изборите в миналото, а действителен. Погазен е
принципът на ИЗБОРНОСТ на свещенството и владиците и по този начин
са нарушени канонът и уставът на църквата.
На практика владиците и патриархът
се назначават от властта, те пък от своя страна назначават
свещениците в пълно противоречие с устава. За първите се прави
нещо изиграно като избор, а за другите
- за свещениците, от шестдесет години не се прави и
това... Създава се пълна зависимост на клира – НЕ ОТ ВЯРВАЩИТЕ, НА
КОИТО ТРЯБВА ДА СЛУЖАТ и които трябва да ги избират, а от други
хора и групи, често напълно невярващи и с интерес по- скоро да
рушат, отколкото да градят църквата.
Самата ЦЪРКВА, КОЯТО СА ВЯРВАЩИТЕ ХОРА, стои най-често безучастна
и безпомощна. Където се надигне протест, чиновниците в съюз с
владиците и мутрите, бързат да го потушат с лицемерното оправдание,
че са борци за единство, което кой знае защо са решили, че
олицетворяват единствено те...
Разбирате ли парадокса – оказва се, че ако не подкрепяш Максим,
си против единството на църквата?!
Самите владици стигат до още по- голямо нахалство – да се
олицетворяват с църквата и кой знае защо имат голямата подкрепа на
хората с власт. Всъщност знае се защо – удобни са, КАТО ОВЕНИТЕ
– ЕДИ КАКВИ СИ, НО НАШИ. Убиха свещеник, за което е отговорен
митрополит, изпратил глутница недостойни свещеници срещу него,
съсипаха и вкараха в гроба друг свещеник – властта мълчи.
Нагло говорят виновните и по централните медии обвиняват другите –
те са “невинни”.
Всъщност се борят не за някакви идеали или призрачно “единство”, а
за да бъдат те безконтролни дерибеи в църквата. Объркат ли нещо,
крият се зад измислен канон, защото кой ще вземе да чете каноните,
пък и какво ли ще се разбере
от тях?
Смешен, но жалък и опасен водевил разиграват тия хора пред очите
на всички. Още по-жалкото е, че властта винаги е знаела както
незаконния им избор, така и мизерния им живот и никога не ги е
уважавала истински. Но те и затова са удобни!
Сега, уж искат имоти. В закона било писано, че те остават на
църквата, а не на тия, които са се отделили от
нея.
Първо – никой не се е отделял от църквата, а само не признаваме
натрапената църковна администрация, повтарям
- натрапена против канона и устава. ВТОРО – НЯМА
ИМУЩЕСТВО НА “ ЦЪРКВАТА ИЗОБЩО”.
Документите за собственост в църквата са на три вида юридически
лица – Св. Синод, Митрополиите и Църковните настоятелства. За да
сме наясно със църковната собственост, трябва да знаем как е
придобита тя.
Единственият източник са християните, ВСЪЩНОСТ ХРАМОВЕТЕ И
ДАРЕНИТЕ ИМ СГРАДИ И ЗЕМИ СА СОБСТВЕНОСТ НА ВЯРВАЩИТЕ.
Основният източник за църковните приходи са църковните
настоятелства. Те са юридически лица. Придобитите от тях средства
са на християните от енорията, която ги е избрала и която
представляват, според Устава.
Две трети от тия средства обаче сега отиват в митрополиите и
Синода и с тях там се разполага безконтролно.
На
практика
стопански
независими, настоятелствата трябва да бъдат сплашени, за да
продължат да издържат висшия клир. Не е ясно все пак как Синодът
ще вземе по закон и устав имуществото на настоятелствата,
имущество, което не е на Синода и за което той няма да може да се
грижи и издържа финансово? Очевидно иска да го вземе само с
насилие и
чрез
чиновниците,
които не искат да знаят за закона. Защото то, имуществото на
настоятелствата (на храма, който те представляват като юридическо
лице),
и досега е у законните си собственици. Храмовете и тяхното
имущество са изградени и придобити от вярващите, ръководени от
техните енорийски свешеници и църковните настоятелства. Синодът
никога не е притежавал, нито е изграждал храмове, освен синодалния
параклис!
Изпращането на други свещеници в енориите за енорийски свещеници
на мястото на тия, които не желаят да признаят сегашното статукво,
е също
противоуставно, защото свещениците ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБИРАТ от
вярващите и едва тогава да се назначават на енориите, които са ги
избрали.
Възразяват, че това отдавна не се било правило – така е, защото
назначените по време на диктатурата са по-удобни от избраните.
Като искате това удобство, ще се наложи да променяте устава на
Българската православна църква, защото според него няма друг начин,
по който да бъде назначен свещеник, освен чрез избор.
Всичко това се върши под благодушната усмивка на Дирекцията по
вероизповеданията, която след като регистрира едно вероизповедание
САМО АКО ТО ИМА УСТАВ, би трябвало да следи, дали този устав се
спазва.
Сега, когато има сигнали за нарушаване на устава, Дирекцията се
задоволява да препоръча да се оплачем като последна инстанция на
Синода, всъщност на тия, които го нарушават?! ТАМ КЪДЕТО, С
ПОМОЩТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ЧИНОВНИЦИ И НА ПОЛИЦИЯТА БЯХА ВЪДВОРЕНИ
НЕИЗБРАНИ ОТ ХРИСТИЯНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ И
БЯХА
ПРЕВЗЕТИ ХРАМОВЕТЕ, ВСЪЩНОСТ Е НАЛИЦЕ ДЪРЖАВНА
ЗАКРИЛА НА БЕЗЗАКОНИЕ И ПРИНУДА НАД ВЯРВАЩИТЕ ДА ПРИЕМАТ НЕ
ИЗБРАНИ ОТ ТЯХ, А НАЛОЖЕНИ ИМ ПО НЕЧИИ ИНТЕРЕСИ СВЕЩЕНИЦИ И
ВЛАДИЦИ.
Това, а не сектите, отблъсва
в голяма степен искрено вярващите от храмовете,
а
то продължава да
се случва.
Къде е тук съгласуването с европейските закони и норми за
плурализъм, спазването на човешките права на християните и прочее?
Държавните чиновници, в съюз с владиците, ПРИНУЖДАВАТ вярващите
или да приемат желаното от тях статукво или им отнемат храмовете и
събраното от християните имущество и ги оставят на улицата, заедно
със свещениците, които ги подкрепят!
Такава принуда не е имало и в средновековието...
АКО
ПРОДЪЛЖАВА ТОЗИ ПРОИЗВОЛ, НЕКА НЕ СЕ ЧУДИМ, ЧЕ ЦЪРКВАТА СЕ
ОБЕЗКРЪВЯВА ВСЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ В НЕЯ ОСТАВАТ САМО ТЪРСАЧИТЕ НА ЧУДЕСА
И БОЛНА МИСТИКА, ЧЕ ТЯ СЕ ПРЕВРЪЩА ВСЕ ПОВЕЧЕ В МЯСТО ЗА ОБРЕДНО
СУЕВЕРИЕ, А НЕ ЗА ДЕЙСТВЕНА ВЯРА. ТОВА НЕ БИВА ДА СТАВА!!! Крайно
време е вече
за събор, но
от стотина номенклатурно избрани хора, както е според сегашния
устав, а събор от всички духовници и представители на
настоятелствата по право да се съберат и да кажат за нуждите на
Църквата ясно и градивно – ВСЕОБЩА ИЗБОРНОСТ И МАНДАТНОСТ!
Църквата би могла да бъде полезна, но не такава, каквато е сега!
Преди това
трябва да
спрат безобразията с окупациите и превземанията на храмовете, а
превзетите с
помощта на
полицията
– да се върнат на ЕДИНСТВЕНИТЕ ИМ ЗАКОННИ СОБСТВЕНИЦИ – ЦЪРКОВНИТЕ
НАСТОЯТЕЛСТВА И ИЗБРАНИТЕ ОТ ТЯХ ЕНОРИЙСКИ СВЕЩЕНИЦИ.
Ако няма такова желание и такова действие, то значи отсъства и
истинска грижа за решаване на църковния спор.
ТОЗИ СПОР НЕ Е СПОР ЗА УЧЕНИЕ, НИТО ЗА ПАРИ, А ЗА НАРУШАВАНЕ НА
ПРАВИЛАТА, ПО КОИТО СЕ УРЕЖДА ЦЪРКОВНИЯ ЖИВОТ.
Иначе участието на държавата в принудата да бъдат
приети назначените, а не избрани свещенослужители ще бъде
катастрофално
за Църквата ни и за онова, което тя има да върши в обществото.
юли 2004, Варна |
