|
За по-малко от Три
години г-н Първанов се срещна с приятеля си г-н Путин СЕДЕМ
пъти. Дори само по тази причина и непредубедените могат да си
помислят, че България се готви за членство в ОНД, а не в
Европейския съюз. Но чашата преля, когато в съвместната
декларация след последната среща на двамата президенти бе
записано, че "своевременното преодоляване на вредните
последици от евроинтеграцията на България за
българо-руските икономически взаимоотношения" е цел на двете
страни.
И
това, след като 75% от гражданите на България одобряват
присъединяването на България към ЕС!
Опитите за правене на политика в разкрачено положение не са
нови за определени категории български политици.
По
времето на Втората световна война Царство България лавираше
между два покойни днес хищника - Съветския съюз
(комунистическа Русия) и Третия райх (национал-социалистическа
Германия). Резултатът беше едностранно обявяване на война и
окупация на България от комунистическа Русия, избиване на
десетки хиляди достойни български граждани без или със
("народен") съд и присъди и петдесетгодишно комунистическо
безумие.
За
съжаление de facto управляващата България върхушка, състояща
се от партията на г-н Първанов БСП, част от НДСВ и ДПС,
създава впечатление, че следва подобен път. Г-н Първанов и
компания ни будалкат, че България трябвало да бъде мост между
цивилизования Запад и отново изпадащия в авторитаризъм или
нещо по-лошо Северо-изток. Такива мостове обаче се градят от
големи играчи, а не от начинаещи демократи със съмнително
поведение. И ако българският президент не само на думи работи
за присъединяването на България към ЕС, то той трябва просто
да се учи от нашите приятели по съдба от бившия Варшавски
договор, а не да прескача до Кремъл при всяко подсвирване
оттам.
Но в
стратегическа перспектива всичко казано дотук като че ли
бледнее пред публично обявената основна тема на дискусиите
между господата Първанов и Путин - равноправно участие на
руски "инвеститори" в приватизация на ПРОИЗВОДСТВЕНИ мощности
на българската енергетика.
Това
е явно декларирано желание за руски икономически контрол над
България - страна-член на НАТО, и в рамките на разумните
политически прогнози бъдещ член на Европейския съюз.
Неистовото желание на славяно-православните московски
господари е този контрол да се установи, преди България да
стане член на ЕС, защото след това няма как да стане.
Обаче претенциите за равноправно участие предполагат и
равенство по други параметри, а не само наличието на пари, с
каквито руските псевдобизнесмени несъмнено разполагат предвид
изкуствено завишените световни цени на газ и петрол.
Например свободен (а не монополен и контролиран от
властимащите) пазар, за което руските компании не са дали
убедителни доказателства, че ги бива.
А
също и истинска, а не управляема демокрация. Нека също да си
припомним как "Газпром" притискаше кабинетите на Виденов,
Софиянски и Костов за придобиване на собствеността върху
газовите тръби на територията на България.
И
този мерак сега има подкрепата на законно избрания държавен
глава на Република България! Към щедрите руски обещания
върховният главнокомандуващ г-н Първанов изглежда доста
благосклонен, като удобно забравя, че именно руските
контрактори провалиха българската военна авиация точно когато
ни приемаха в НАТО.
Във
всяка нормална държава поведение, подобно на демонстрираното
от бългaрския държавния глава в Москва, се квалифицира като
предателство спрямо политическите приоритети и се санкционира
с импийчмънт (отстраняване от власт).
Последният пример за това бе импийчмънтът на предходния
президент на Република Литва, наложен му заради икономически
връзки с руската мафия.
Само
че у нас парламентарното мнозинство НДСВ и ДПС са ортаци с БСП
вече три години. И вместо да поискат откриване на процедура за
импийчмънт на г-н Първанов, за което поне на теория в
парламента би трябвало да има достатъчно гласове на народни
представители, някои от мнозинството се цупят като ощипани
девици и го закачат с трогателна предпазливост заради… ордена
на Мръчков.
- -
- - - -
*
Авторът е бил член на ЦИК в периода 1991 - 1997
|
