|
|
Да
заучаваш данни в наше време става все по-глупаво и ненужно
занимание - глобалната мрежа е пълна с информация. С едно просто
гуглиране човек може да направи справка за какво ли не. А опитният
рисърчър и от пиле мляко може да ви достави, доколкото метафората
е приложима в случаите, когато боравим с информационни ресурси.
Но
глобалните промени, които се извършват във всички сфери на
обществената дейност, се характеризират с нарастваща сложност и
непрекъсната динамика на всички процеси, както и с непредвидимост,
което налага гъвкавост при вземането на решения във всяка
ситуация. Една организация не може да има успех, ако не се
съобразява с тези особености и не реагира адекватно на промените в
средата. А за да бъде водеща, е необходимо да действа изпреварващо
за времето си. Такива организации се наричат "самообучаващи се" -
организации с интензивно използване на знанието.
Те
не просто натрупват данни. Не се задоволяват с това да разработват
методи за структуриране на информационни масиви и за бързо
издирване на нужното сред непрекъснато разрастващите се ресурси.
Те осъзнават прехода на света от
информационно общество към общество на познанието.
Това са малки и големи компании, сдружения с идеална цел,
движения, асоциации. Особена категория са организациите, които
произвеждат знание - консултантски фирми, юридически кантори,
образователни структури. Тъй като знанието е техният бизнес, те не
предлагат готови и пакетирани услуги. Предпочитат да използват
своето знание и опит, за да помогнат на клиентите си да
идентифицират уникалните си проблеми, след което им предлагат
творчески решения. Работят в тясна връзка със своите клиенти,
стават техни партньори, прилагат и адаптират своето знание към
конкретни специфични потребности. Резултатите от тяхната работа
обикновено не се виждат и оценяват веднага. Когато клиентите
плащат за такова знание, това се счита за инвестиция, а не за
разход.
Светът се развива в условията на глобалното информационно
общество. Но в последните години вече се говори за общество на
знанието. Все повече се налага разграничаването между
информацията и знанието като специфични
гносеологични зони. Информацията е масив от данни, структурирани
по определен критерий, с определена цел и предназначение, а
знанието е способността и умението чрез обработката на информация
да се постигат качествено нови резултати, да се произвеждат
непознати досега информационни масиви.
Утилизирането
на знанието и използването му за решаване на проблеми – това е
основата на концепцията за управление в съвременния мениджмънт.
Знанието се базира на данните и информацията, но то се създава от
хората и е неефективно извън творческото присъствие на отделни
личности с уникални професионални умения и способности.
Управлението на знанието в съвременните организации е свързано с
осмислянето на информацията, превръщането й в знание и
приложението му за творчески решения, а то значи – за получаване
на съвършено нова информация, каквато не може да бъде натрупана по
емпиричен път.
Светът обаче отива и още по-нататък. От инструмент за преработка и
създаване на нова информация знанието започва да се превръща в
способ за създаване на ... нови знания. Променя се и бизнесът.
“Точните отговори" за даден момент и контекст може да се окажат
грешни решения за друг момент и контекст. Това, че нещо има успех
днес, не е гаранция за успеха му утре. Къде всъщност е решението?
В новото мислене! Хората и организациите се нуждаят от ново
мислене, излизащо извън рамките на изпитаните стари модели,
работили добре в миналото. Извън рамките на това, което работи
добре днес. Подходът е известен като
out-of-the-box
- да излезеш извън утвърдените правила, да правиш нещата по нов
начин, да мислиш по нов начин. А създаването на ново знание си е
парекселанс творчество. И този интимен човешки акт във все
по-голяма степен се превръща в инструмент за решаване на напълно
прагматични житейски проблеми, който при това е без конкуренция на
пазара, където се предлагат такива решения.
Всеки ден, в който една добра идея се оставя да отмине
неизползвана, е пропусната възможност. А пропуснатата възможност е
загуба. Успешните организации са тези, които имат стратегия за
управление на знанието.
Един от принципите в този специфичен мениджмънт е необходимостта
от продължаващото обучение. Изключително примитивна е
представата за квалификацията като веднъж завинаги придобита
тапия. Светът се променя непрекъснато и не можем да вървим напред,
ако не се усъвършенстваме постоянно. Добрите университети не
предлагат знания – те обучават в умението да придобиваш знания
сам. А непрекъснатото самообучение е компонент на творчество, то
предпоставя създаването на нови идеи и нови знания.
В
по-добрите големи организации това се насърчава. В различните
професионални области се формират центрове за "продължаващо
обучение". Мнозина си представят това като някакви курсове,
лекции, семинари. Тези обичайни за недалечното минало методи са на
път да напуснат безвъзвратно от списъка на съвременните методи за
доквалификация или – при нужда – преквалификация. Лекциите и
учебниците не са успешната форма за изграждането на хора, способни
да вземат решения и да поемат риска от последиците в реалния свят.
Необходими са други форми на обучение - чрез преживяване, чрез
споделяне, чрез общуване.
Единият от начините за справяне с неясното бъдеще е т.нар.
action learning
-
учене в движение. То е вид комуникационен механизъм, съдействащ за
успешната промяна в организацията. Състои се в създаване на групи
за споделяне на трудностите и общо намиране на решения. Хората се
учат един от друг, учат се да дават един на друг и да
приемат помощ един от друг. Учат се да бъдат заедно. В този
процес е много важно да знаем как да учим. "Невежият в бъдеще ще
бъде не този, който не може да чете, а този, който не знае как да
учи." Едно е да знаеш как да решаваш сегашните проблеми, а друго -
как да се справяш с евентуални проблеми в бъдеще. Идеята е да се
учи в реални условия, в движение. А съвременните технологии
изискват работа в екип и това налага още в подготовката си за
професионална реализация или за усъвършенстване на професионалните
умения бъдещият професионалист да се приучи на това чрез обучение
в екип.
Най-добрият начин да се задвижи решаването на сложен казус в
дадена общност е да излезеш от собствения проблем и да помогнеш на
другите да решат своя. Ученето в съвременната организация е
социален процес, участниците в който се учат един от друг, търсят
заедно решения на проблемите, подкрепят се в процеса на взаимно
израстване. А това води до разгръщане на творческите им
възможности и до пълноценна личностна реализация на всеки член на
общността.
Така се приучиха през последните години да решават проблемите си
по-добрите от големите компании. Там трябва да бъдат положени
грижи за квалификацията и професионалното равнище на големи групи
от хора. В по-малките и доста по-гъвкави високотехнологични
компании, в изследователските центрове, сред хората от свободните
професии, въобще – в онези области на живота и икономиката, където
знанието е същност на производствения процес, всичко това е
възприето отдавна. Томас Едисън е практикувал продължаващото
обучение още през ХІХ век, Леонадро – преди половин хилядолетие. А
средностатистическият съвременен експерт просто се обръща към
колегата си: “Метни ми линк към хелпа на той продукт и ми дай три
дена...”
По материали на
Balkan Media Agency
- - - - - -
*
Knowledge Technology, технологии на
познанието
|
