Г-н министър, как оценявате финансовата готовност на България за присъединяване към Европейския съюз?

- В годините между 2000 и 2003 България получи 1.2 млрд. евро от европейските предприсъединителни програми. За периода от 2004 до 2006 г. предприсъединителната помощ ще бъде увеличена и България ще получи общо 1.4 млрд. евро през трите години. От 2007 до 2009 за България в европейския бюджет са предвидени общо 4.5 млрд. евро присъединителна помощ. Смятаме, че финансовото подпомагане на ЕС за България преди влизането й в съюза и средствата след присъединяването й съответстват на потребностите й и са справедливо изчислени. Те са пропорционални на средствата, отпуснати на десетте държави, които се присъединиха към ЕС на 1 май.

Вследствие на атентатите в Саудитска Арабия и Ирак световните цени на петрола отново се покачиха. Как се отразява това на стабилността на единната европейска валута?

- През май 2004 нивото на инфлацията в еврозоната се покачи леко до 2.5%. Европейската централна банка отдаде това най-вече на силно нарасналите цени на енергията. Разчитам, че в близките месеци този инфлационен импулс ще отзвучи. За това би могло да допринесе предполагаемото спадане на цената на петрола в този период. В сегашния момент е важно да се избегнат остатъчните ефекти и е отправено предизвикателство към тарифната политика.

Четири от новите държави-членки на ЕС (Кипър, Естония, Литва и Словения), обявиха желанието си до края на годината да се присъединят към механизма за обмен на валута на Съюза, който е подготвителен етап за влизане в еврозоната. Какви според вас са шансовете им?

- Въвеждането на еврото изисква, както беше и при сегашните държави от еврозоната, изпълнението на критериите за конвергентност (сближаване - бел. ред.) от Маастрихтския договор. Така се гарантира, че новите държави членки са приспособили във висока степен икономическите си структури към тези на страните от еврозоната. Само така може да се осигури трайната бъдеща стабилност на единната валута. Към критериите за конвергентност спадат освен изискванията към цените, бюджета и лихвите с особена важност и обменните курсове на валутата. От това следва, че еврото може да бъде въведено само от държави, които са участвали поне две години във втората степен на механизма за обмен на валути, който замести Европейската валутна система, и през това време са предпазили курса на валутата си от резки колебания и в рамките на една тясна амплитуда около договорения основен курс. Конвергентното състояние на новите държави членки е доста различно. В балтийските държави обаче вече се изпълняват изискванията за цените, бюджета и лихвите. Съответно на 27 юни Естония, Литва и Словения бяха приети в европейския механизъм за обмен на валута.

В случай че Германия не изпълни изискването през следващите две години да свали бюджетния си дефицит по пределния за еврозоната праг от 3% от БВП, как ще се отрази това на преговорите за бюджета на ЕС в периода 2007 - 2013?

- На 23 ноември 2003 пред ЕКОФИН (Съвета на икономическите и финансовите министри на ЕС - бел.ред.) Германия се задължи до края на 2005 да върне бюджетния си дефицит под границата от 3% дори изходните й позиции да не са най-изгодни. Продължаваме да се придържаме към тази цел. Това беше потвърдено за последен път от правителството при одобряването на правителствения проект за федерален бюджет. Предложеното от Еврокомисията увеличение на финансовата рамка за периода 2007-2013 с произтичащото от него нарастване на вноските от германския бюджет за нас е неразбираемо и напълно неприемливо. Съставянето на финансовата рамка на ЕС е неразделно свързано със способността на държавите членки да я изпълнят. През декември в писмо до държавните и правителствени ръководители и до председателя на ЕК Романо Проди шестте големи държави вносителки - Швеция, Великобритания, Франция, Холандия, Австрия и Германия обърнаха предварително внимание на това и се обявиха за ограничаване на разходите в бъдещия бюджетен период 2007-2013 до не повече от 1.0% от брутния национален доход на ЕС. Предложението, което всъщност представлява съобразяване на тавана на разходите с номиналния икономически растеж, би осигурило реалистичен бюджет и би предоставило достатъчно пространство за ориентиране на европейските политики към бъдещия растеж.