|
|
|
Начинът на живот, а не наследствеността
предопределя риска от развитие на миопия (късогледство). Това
са установили Ян Морган от Националния австралийски
университет в Канбера и Кетрин Роуз от Сиднейския университет,
а за резултатите от тяхното проучване ни информира
New Scientist.
Те изследвали ученици на 14-18 години от израелски религиозни
училища. Оказало се, че 80% от тях са късогледи, за разлика от
възпитаниците на редовните държавни учебни заведения в Израел
на същата възраст, при които това зрително увреждане се
констатира у едва 30%. Няма статистически установима генетична
причина за тази драстична |
 |
|
Битката с миопията следва да започне от най-ранна възраст -
още в училище зрението на децата е вече претоварено в добавка
към домашнита занимания с компютъра и часовете пред телевизора |
разлика, въпреки
разпространеното убеждение, че миопията е наследствена.
Австралийските учени смятат, че обучението, което изисква упорито
всекидневно заучаване на обемисти религиозни текстове,
предразполага към увреждане на зрението.
Изводът им се
потвърждава от това, че децата на етническите индийци в Сингапур
страдат седем пъти по-често от същото отклонение в сравнение със
своите връстници в самата Индия. Според Морган и Роуз причината се
корени във факта, че приблизително същото е съотношението между
относителния дял на учениците в горните класове на училищата от
двете страни. Образоваността причинява късогледство, би могъл да
възкликне с удовлетворение радетелят на русоисткото
природоцелесъобразно невежество. Но работата е там, че от
късогледство страдат всички, които използват интензивно своето
зрение – гледат необичайно често и продължително телевизия,
работят или се забавляват с помощта на компютър... Които просто се
взират в потрепването на риболовната плувка или в небето, обзети
от трепетната надежда да забележат там появата на летяща чиния.
Изводът от изследването
на австралийските учени е, че генетичният фактор има незначителен
принос при проявата на миопия за сметка на начина, по който
използваме най-интензивно натовареното човешко сетиво. Както е
известно, зрителните усещания съставляват 90% от информацията,
която преработва мозъкът, така че всички досадни дрънканици можете
просто да ги пропускате покрай ушите си, тъй като те са просто
нищо в сравнение с този колосален ресурс. Но пък неговото ползване
претоварва очите. И ние, обитателите на информационното общество,
следва да се приучаваме на зрителна хигиена.
Няма как – в противен
случай ще трябва да се задоволим с онези нищожни 10%... |
