|
|
Коя е истинската родина на шпионите? Какво ги чака
бойците от тихия фронт, оказали се на страната на губещите, и
какво остава от идеала, междувременно превърнал се в заблуда? Една
от личните истории, повдигащи тези въпроси, е на бившия агент на
ЩАЗИ в армията на САЩ Джефри Карни. Днес Йенс (по паспорт от ГДР)
търси своята родина.
Джефри М. Карни се ражда през 1963 в Синсинати, САЩ. През 1980
постъпва във ВВС, които го изпращат в подслушвателната станция на
изкуствения хълм Тойфелсберг в Западен Берлин. Като сержант в
радиоразузнаването в 6912-та група за електронна сигурност с
феноменалния си слух разпознава всеки един от военните пилоти на
ГДР. Някъде тогава осъзнава, че е хомосексуалист и психическото му
състояние постепенно се разхлабва заради постоянния страх, че може
да бъде разкрит. През 1982 бяга през граничния пункт
"Фридрихщрасе/Цимерщрасе" и се представя на източногерманския
граничар. "Бях изпълнен с омраза - към себе си, страната си,
колегите, семейството" - спомня си Карни. Съгласява се да работи
за Главно разузнавателно управление (HVA) под кодовото име Kid.
"Информациите му ни показваха подробно как комуникационните
системи на САЩ са в състояние да парализират дузина обекти на
Варшавския пакт минути след избухване на война", пише шефът на HVA
ген. Маркус Волф ("Супершпионин", С., 1998, с. 336). По данни на
"Шпигел" и "Дер тагесшпигел", Карни предава над 100 документа,
сред които и 47-страничния план "Canopy Wing" (блокиране на
свръзките на съветския генщаб). Според американците е нанесъл щети
за $14.5 млрд.
През 1984 Карни е изтеглен в Тексас, което му подейства зле и след
година дезертира в Мексико, където се представя в посолството на
ГДР. (Волф твърди, че е изведен с фалшиви документи през Куба.) В
новата си родина Карни отново се занимава с радиошпионаж (срещу
бившите си колеги) и е щастлив. "Това беше моето заместващо
семейство, малката ГДР, за която копнеех." (в токшоуто Kermer" по
ZDF, 26-06-2003).
През май 1987 получава и източногерманско гражданство. След
падането на Стената Джефри/Йенс работи като шофьор на метро, пише
Андреас Фьорстер в "Берлинер цайтунг". На 22 април 1991 е отвлечен
на улицата от агенти на AFOSI (спецслужба на американските ВВС) и
пренесен в САЩ, където го чака процес за измяна. Следва присъда от
38 години (виж в Американската изпълнителна агенция по
контраразузнаване -
NCIX).
След 11 години, 7 месеца и 20 дни затвор, Карни попада на чужд и
враждебен свят. Работи във фабрика в Охайо, но осъзнава, че
мястото му не е тук. Все още се чувства германец - показва
шофьорската си книжка от ГДР, пази си дори стария номер на колата.
Старата му родина обаче вече е враждебна към бившите агенти на
изтока. Източногерманският му паспорт се оказва невалиден и на
практика не може да докаже, че има гражданство. Хер Карни, вие сте
никой, отвръщат му в немското консулство в Торонто, и дори Грегор
Гизи не вярва, че ще успее. Не помага и наследникът на Волф -
Вернер Гросман, според когото процедурата с натурализацията е била
абсолютно законна.
Случаят заинтригува и юристите, които говорят за нарушение на
ordre public, обществения ред. Редът, естествено, е редът на
победителите, а Карни е част от губещите, следователно от тези,
които нарушават реда. Има и съответен прецедент: поляк, получил
през 1954 гражданство в ГДР, е арестуван като агент в Западен
Берлин. Той поисква и западногерманско поданство, но
Административният съд постановява, че който е увредил сигурността
на ФРГ, няма право на паспорт. Аз не съм шпионирал срещу ФРГ, а
срещу американците, защитава се Карни, който в края на юни
пристигна за няколко дни в Берлин.
Толкова фина разлика обаче не може да се направи, коментира Кай
Хайлбронер от Университета в Констанц. А Карни открива, че
родината му вече я няма и на нейно място е дошъл "лошият Запад".
Да, възможно е да съм копнял по нещо, което вече го няма, но не
правим ли всички ние това, разсъждава Карни и все пак иска да си
върне Германия.
- - - - - -
Още хиляди източногермански агенти могат да бъдат разкрити през
следващите години, след като ЦРУ предаде наскоро на Федералния
пълномощник за архива на бившата ЩАЗИ Мариане Биртлер близо 300
компактдиска с имена и доклади на бивши шпиони. Т. нар. база данни
"Розенхолц" съдържа микрофилмирана информация за около 50 000
германци, които са били сътрудници на Главно разузнавателно
управление (HVА) на ген. Маркус Волф. Картотеката изчезва от
централата на ЩАЗИ в Берлин при събитията в края на 1989 и по
неизвестни канали достига до Ленгли, централата на ЦРУ. В средата
на 90-те години американските разузнавачи демонстрират готовност
да предоставят част от "Розенхолц" на Германия и след
няколкогодишна кореспонденция между федералното канцлерство в
Берлин и властите във Вашингтон дисковете бяха върнати в Германия
в края на юни. В интервю за "Берлинер цайтунг" Биртлер обясни, че
едва ли могат да се очакват големи шпионски процеси като тези от
началото на 90-те, но "Розенхолц" все пак ще извади наяве скрити
бивши агенти на Запад, в това число и членове на Бундестага.
Текстът е
публикуван за първи път в "Дневник" на 15 юли 2003 |
