|
|
Всеки опит да бъде иззета отг гражданите и
стопанските субекти свободата за вземане на някакво решение от
държавата предизвиква основателни опасения. Възможно ли е наистина
чиновниците да са по-компетентни от нас, та да им доверяваме
вземането на решения, които засягат собствения ни живот? Дали
наистина те могат по-успешно и по-морално да управляват процесите
в обществото? Допустима ли е въобще мисълта, че са в състояние да
осъществяват това управление по-ефективно от частните структури?
Когато става въпрос за генно модифицираните
организми, обикновено се коментират интересите на производителите
и търговците на такива продукти. Но не съществуват ли също толкова
силни интереси в средите на държавната администрация и
финансираните от нея регулаторни, изследователски, контролни и
прочие структури? Има ли въобще област от обществения живот, за
която чиновникът (наш или европейски) не е способен във всеки
момент да извади аргументи в полза на вечно готовото си твърдение,
че трябва да му дадем повече пари, за да реши някакъв наш
проблем? Дали въобще да му вярваме? И ако трябва да му доверяваме
проблема си, как да става това? Кое е истина и кое реклама на
Монсанто или пък пропаганда на държавната администрация? Как да се
оправяме в тоя хаос от взаимно противоречиви твърдения, с които ни
засипват? Нас, потребителите на рекламни послания, стоки и услуги,
но и на държавна пропаганда, финансирана с нашите данъци?
Нека потърсим заедно отговорите на част от тези
въпроси с помощта нашата сънародничка от авторитетния американски
изследователски център.
Още инфо
Точно преди една година на страниците на
най-авторитетното списание за наука
Nature (June,2003,vol.21,599;) eдна голяма група учени
от САЩ – родината на генно модифицираните организми (ГМО),
включваща биолози, политолози, икономисти и еколози, обяви
инициативата “Преди всичко сигурност” за биотехнологичните
продукти.
На 16 юни тази година (два дни преди да започне
второто четене и приемане на българския закон за ГМО) Европейският
съюз каза НЕ на разрешаването на използването на генно
модифицирана канола (рапица) за производство на зеленчуково масло,
предназначено за храна. За да бъде разрешено това масло, бяха
необходими 88 гласа “За”. Идеятя получи само 43 (www.euractiv.com/).
Hа
22 юни Ройтерс съобщи, че Монсанто официално оттегля
документацията си за генно модифицирана пшеница от контролиращите
агенции с изключение на Американската агенция за контрол на
храните и лекарствата.
Когато през март изложихме несъгласието си с
проекто-закона за ГМО в “Монитор”, бяхме почти сигурни, че никой
няма да се съобрази с мнението ни. Второто четене доказва, че сме
били прави. Ако приемането на този закон в този му вид не касаеше
здравето на нацията ни и не представляваше екологична заплаха за
Европа, едва ли щяхме да надигнем отново глас. Вече свикнахме да
четем за гласувани закони и норми, които уреждат лични
(най-вече парични) проблеми на кого ли не, случайно попаднал в
българската политика.
Но тук става дума за опит един глобален проблем да
бъде набутан в един недомислен закон без всякакъв обществен дебат
и с дебелашкото пренебрегване на мнението на българската научна
общественост. Така, както се поднася на българския данъкоплатец,
този закон създава впечатлението, че трябва да бъде приет на всяка
цена и незабавно, за да узакони извършени вече безобразия на
територията на България, за които вестниците постоянно информират.
Основните ни възражения бяха насочени най-вече към
разминаването с еропейското законодателство, въпреки претенцията,
че законът е хармонизиран с него. Овен, че не е съобразен с
вропейскитезакони, не е съобразен и с българските реалности за
прилаганито му. Не съм юрист, но виждам, че елементарната логика
налага, когато се пише един нов закон, третиращ изключително
специфична материя, да бъде дадено ясно и точно определение на
предмета му. Никъде в закона не е описано какво точно той третира,
към какво ще бъде прилаган. Избягвайки умишлено или не точното
определяне на понятието ГМО, се прави приложим закона към всичко
онова, което се включва в него – от ваксиналните вирусни щамове
през молекулярните диагностикуми за видовете, използващи се като
бактериологично оръжие (чума, туларемия, антракс), та до
растенията и животните, предназначени за трапезата ни. Европейско
законодателство по въпроса се твори от ранните 1990. То
непрекъснато се разширява и прецизира, кото основната му цел е да
пази здравето на гражданите на ЕС и околната среда, като
едновременно с това създава единен пазар за биотехнологията в
Общността. Към момента в ЕС действат няколко директиви и
регулации, които засягат различни аспекти на ГМО.
Директива 90/220/ЕЕС,
която наскоро беше допълнена от Директива 2001/18/ЕС е основният
додумент, който урежда експерименталното освобождаване и
предлагането на пазара на ГМО. Тези документи уточняват стъпка по
стъпка разрешителния процес и оценката на риска за човешкото
здраве и околната среда от употребата на продукти съдържащи или
представляващи ГМО като царевица, домати или микроорганизми, които
попадат в околната среда или на пазара. Тази директива НЕ урежда
статута на хранителните продукти и хранителните добавки (като
кетчъп или доматено пюре, напр.).
Хранителните продукти и добавки, съдържащи или
приготвени от ГМО се покриваха от Регулация 258/97, която на 18
април тази година бе заместена от Новата регулация върху Генно
модифицираните храни и хранителни добавки- 1829/2003 .
Две други директиви:
90/219/ЕЕС и коригираната директива 98/81/ЕС уреждат употребата и
работата с генетично модифицирани микроорганизми (ГММ) за научни и
индустриални нужди.
На 18 април 2004 влезе в действие и Новата
регулация за проследяване и етикиране на ГМО и проследяване на
храните и хранителните продукти произведени от ГМО (Регулация
1830/2003).
Пълните текстове на тези законови документи се
намират както на web-страницата на
Европейския съюз , така и в официалния бюлетин
(Official Journal of the European Union), който може да се
намери както онлайн така и във всички сериозни български
библиотеки. Това предполагаше едно ново, задълбочено препрочитане
и внимателно коригиране на много текстове от нашия закон. При
положение, че никъде не се споменава какво е според този точно
закон ГМО, то промененият член “17 а” стои като червена кръпка ,
третирайки ГМ Микроорганизми. Съществуването на подобен текст
неминуемо изисква определяне на понятията и включването на член
“17 в” за генетично изменените (или трансгенни) животни.
Повече от сигурно е, че когато България влезе в
общността на Европейския съюз, тези закони ще станат задължителни
за нас. Затова прибързаното приемане на недомислени текстове не
може да бъде оправдано. Този закон е една компилация от фрагменти
на бивши европейски документи, налепени според нечии нужди. Той
никъде не третира методологията за оценката на риска от работата с
ГМО, така както той разбира това понятие. Това, което е записано в
променения член 16, няма да доведе до никаква оценка, която на
първо място е дадена в ръцете на физически и юридически лица –
разбирайте търговци. Този закон никъде не определя ясно и точно
стъпка по стъпка функциите и отговорностите на комисията, която ще
дава разрешения за работата с ГМО. Най-важното нещо беше и то се
гласува на 18 юни, комисията да се състои от хабилитирани
учени (между които може случайно да попадне някой лекар, ама
по-добре е да не попада), които да вземат по една минимална
заплата на заседание - грешни пари, смъкнати от оголелия гръб на
безмълвния български данъкоплатец. Отношението си към процеса на
хабилитиране в България изказах през март в “Монитор” и
продължавам да държа твърдо на него – анахронизъм от близкото
минало, узаконяващ лични взаимоотношения по български маниер.
Това, за което искам да попитам депутатите, гласували ЗА т.нар.
Комисия, е: Дами и господа, не ви ли дойде на ум, че оставяте
здравето на децата си в ръцете на една над 900-годишна комисия
(толкова ще е общата възраст на членовете й), която ще взема
решения според конюнктурната ситуация, за което ще получава
мизерните 1800 лева годишно и няма да носи никаква отговорност?
(Справка –гласуваната в КОСВ вече глава 2 на закона, в която
хубаво е омешана публичността на решенията на комисията с
тригодишната тайна по взетите решения, които членовете й са длъжни
да пазят).
Влизането ни в ЕС изисква хармонизиране на
българското законодателство с действащото европейско. В много
сфери това се прави успешно от добрите български юристи и
специалисти в конкретните области. Неминуемо обаче изниква
въпросът: Защо сега, само три години преди влизането ни в Европа,
без никой да го изисква от нас, ние трябва да приемаме един
недомислен закон, дето по никакъв начин няма да подлежи на
хармонизиране? Той просто ще трябва да бъде заменен от пакета
европейски закони по проблема. Защо тогава се приема и чий
интереси обслужва ? Много близко до съзнанието е, че този закон е
инструмент за отдалечаването ни от Европа. Кому е нужно това –
времето ще покаже.
Ако българските законодатели наистина работеха за
влизането ни в Европейския съюз, то те бяха длъжни да се съобразят
и с резолюциите от Картахена, които твърдят, че познават.
Заключението на протокола за биосигурност (Cartagena
Protocol on Biosafety, Montreal,2000) е една значима стъпка
напред към осигуряването на законова рамка, която да обедини
интересите на пазара и опазването на околната среда в условията на
бързо нарастващата глобална биотехнологична индустрия. Този
протокол прави възможно получаването на максимум ползи, които
биотехнологията е в състояние да предложи, докато в същото време
минимизира рисковете за околната среда и човешкото здраве,
запазвайки биоразнообразието на планетата (www.biodiv.org).
Защо и как станах отявлен противник на ГМО ?
Обикновено това е въпросът, който интересува хората, когато четат
написаното от мен. Ако трябва да съм откровена, докато си стоях в
България, хич не ме интересуваше какво ям –
всичко имаше чудесен вкус. Храната имаше неповторим
аромат и удоволствието да се храниш беше истинско. За първи път
се замислих по въпроса, когато трябваше да се храня с американска
храна. Купувах най-различни сортове домати – превъзходни на вид и
все с един и същ вкус на талаш, големи пилета с малки кости и вкус
на гума, пъстърви, които само външно приличаха на риби и ягоди с
консистенция и вкус на недозрял патладжан. Въпреки претенциите ми
да разбирам малко от генетика, съзнанието ми трудно узря за
истината. Храната на американския пазар е
изключително красива, много трайна, по джоба на
всеки, но не и полезна.
Това, което се предлага на американския пазар, е
произведено от или съдържа ГМО. Разбира се има и органично
земеделие, и магазини за неговата продукция, но те не са по джоба
на всеки – около 150% по-скъпи. Понякога ми се доплаква за
българските домати с дъх на лято и за богатията на Женския пазар,
но това е малко по-друга тема.
Експанзията на култивирането на ГМ зърнени култури
през последните години е изключтелно бърза. През 1994 все още
нямаше ГМ нито царевица, нито пшеница, отглеждани с търговска цел
никъде по света. Първите 12 милиона хектара бяха засяти през 1997
в САЩ, Австралия, Аржентина, Канада и Мексико. През 1998 тези
площи са вече 29 млн. хектара, като културите са памук, соя и
царевица, а през 1999 в горната компания бе включен и Китай.
Първите генетично изменени продукти,
предложени за храна на хората, са сирене и домати. Генетично
променена бактерия беше използвана за продуцирането на
алтернативен ензим на химозина, който естествено се намира в
стомашното съдържимо на едрите преживни, за да бъде подсирено
мляко и по такъв начин да се получи вегетарианско сирене. През
същата 1995 един ген, който предизвиква омекването на доматите,
беше “изключен”, като по този начин доматите можеха да стоят на
стъблото докато достигнат желан цвят и блясък преди да се
предложат на пазара. Но най-бурното развитие си остава в
производството на зърнени култури, което носи и най-масивни
печалби. През 1998 вече 71% от световното търговско зърно е генно
модифицирано – хербицид-толерантно. Духът е излетял от бутилката и
нищо не е в състояние да го върне, освен може би здравият човешки
разум.
Последва втората генерация генно
модифицирани растения – картофи, устойчиви на Колорадски бръмбар,
краставици, резистенти на вируса на мозаечната болест, марули,
домати, чушки, ориз, банани и папая. Тази второ генерационна
технология беше наречена още “терминаторна”, защото беше базирана
на вкарването в растенията на гени, които спират естествената
продукция на семена от тези култури. Това беше финансов удар по
производителите, които разчитат на семена-собствено производство.
Шумът, който се вдигна, беше много силен и големите корпорации
като Монсанто започнаха бавно и методично да сменят политиката,
търсейки пазари за вече произведените си ГМсемена в страни със
слабо или липсващо гражданско общество и безотговорни
учени-популяризатори на тази продукция, готови да продадат и
собствената си съвест.
След 1999 бяха предложени генетично модифицирани
растения от трета генерация, които определено са
по-мултифункционални и ориентирани към хората, макар и носещи
рискове. Това са растения, предназначени предимно да издържат на
трудни климатични условия и силно замърсена околна среда. Слава
Богу у нас и природата е благословила земята ни и все още не сме я
замърсили дотолкова, че да се нуждаем от тези сортове. Но може ли
да бъде сигурен човек, че няма да се пръкнат някъде из хубавата ни
Татковина при положение, че в Закона за ГМО няма методология на
оценката на риска, няма статут на лабораторния контрол, който е
задължително и безусловно необходим, а за парите, необходими за
извършването на този контрол не се споменава нито дума. Важно беше
и беше неотложно гласуването на минималните заплати на заседание
за членовете на национално безотговорната Комисия, по смисъла на
този закон.
Много се писа за рисковете, които носи работата с
генетично изменените организми. По своето естество тези рискове
могат да се разделят на няколко големи групи .
Рискове при работа с ГМ микроорганизми
– бактерии и вируси, предназначени за медицински/диагностични
нужди.
Рискове при работа с трансгенни животни,
т.е. животни, получени вследствие на клониране на променена ДНК.
Рискове при работа с генетично променени растения,
които, ако се съди по информацията в медиите ни и по бързането
този закон да бъде приет, вече са из нивите български. За това ще
бъде добре този закон, щом вече е тръгнал, да определи предмета си
като “Закон за генно променените растения, предназначени за храна,
хранителни добавки и фуражи”. Генно променените микроорганизми и
животни ще трябва да се вместят в други закони, защото нито
Законът за здравеопазването, нито този за ветеринарно
-медицинската дейност, са в състояние да поемат натоварване с
толкова тясно специализирана материя. Така е и в Европейското
законодателство.
Логично е в този момент да искаме мораториум за
работа с ГМО на територията на България, но тайната дейност на
вносителите на продукцията на Монсанто в България ни поставя в
изключително деликатна ситуация пред страните от ЕС. Затова е
добре нашите законодатели или да отложат колкото може във времето
окончателното приемане на закона, или да го стегнат максимално до
рестрикция и надежден контрол върху разпространението и
освобождаването в околната среда само и единствено на внесените
видове растения. За всички е ясно, че колкото и да приказваме, че
биотехнологиите били приоритет за България, то това не е вярно.
Разработването на биотехнологични продукти , в това число ГМО,
струва огромни пари, които са по силите само на високотехнологични
държави, отдавна забравили проблеми като насъщния на гражданите
си, тока и парното им.
В този момент ще е най-добре да помислим за
бъдещето на децата и внуците ни. Ако искаме да ни споменават с
добро, то ние сме длъжни да бъдем почтени към тях и помежду си.
Най-малкото, което им дължим, е да опазим храната им истинска. |
