10-07-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

10 юли 2004, 15:35

Тайните на древноегипетската медицина (1)

Още инфо

 

Преди повече от шест хилядолетия в Египет разцъфтява една от най-древните цивилизации на Земята. Лекарските традиции в Древен Египет се намират в тясно взаимодействие с медицината на древна Месопотамия. Те оказват голямо влияние за зараждането на медицината на Древна Гърция, която пък се смята за предшественик на съвременната научна медицина.

Сведения за медицината на Древен Египет

Изучаването на древноегипетските текстове започва след като френският учен Ж.Ф. Шамполион разгадава тайната на египетското писмо. Първото съобщение за важното откритие бива направено на 27 септември 1822 на събрание на учените във Франция. Това е рождената дата на науката “египтология”.

За съществуването на медицински трактати в Древен Египет за пръв път става ясно от надписите на гробницата на Уаш-Птах – главен архитект на царя от V династия Неферирк-Ра. Този надпис разкрива клиничната картина на скоропостижната смърт на архитекта, която според съвременните схващания напомня инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт.

Древните медицински трактати за били писани на папируси, които за съжаление не са се запазили до наши дни. За тяхното съществуване знаем от свидетелствата на историците. Така например жрецът Манетон съобщава, че Атотис (вторият цар от първата династия) е съставил медицински папирус за строежа на човешкото тяло.

Днес на науката са известни 10 основни папируса, напълно или частично посветени на лекуването на болести. Всички те обаче са преписи на по-ранни трактати. Най-старият известен медицински папирус датира от 1800 г. пр. Хр. Единият от разделите му е посветен на управлението на родовете, а другият – на лекуването на животни. Най-пълни сведения за медицината на Древен Египет ни предоставят два папируса от 1550 г. пр. Хр. - големият медицински папирус на Г. Еберс и папирусът по хирургия на Е. Смит. И двата очевидно са били написани от едно и също лице. Представляват преписи на по-древен трактат. Египтолозите смятат, че този незапазен първоизточник е бил създаден от легендарният лекар, който впоследствие бива обожествен като Имхотеп в началото на третото хилядолетие пр.н.е.

Митология и лечение

Египетската религия, просъществувала в продължение на почти четири хилядолетия, се е основавала върху култа към животните. Всеки египетски ном (град-държава) е имал свое зооморфно божество: котка, лъв, бик, овен, сокол, ибис и пр. На особена почит били змиите. Кобра Уаджит била покровителка на Долен Египет. Наред със сокола и пчелата, тя олицетворявала царската власт. На амулетите кобрата била поставяна наред със свещеното око -символ на бога на небето – Хор.

Мъртвото култово животно обикновено балсамирали и пазели в храма на бога Амон–Ра. В Мемфис в огромен подземен некропол са намерени огромен брой каменни саркофази с мумии на свещени бикове. Според представите на египтяните душата на мъртвия човек в продължение на три хиляди години се намира в тялото на обожествяваните животни и птици,

Богът на мъдростта Тот

което й помагало да избегне опасностите на задгробния живот. Така Херодот обяснява суровостта на наказанията за убийство на свещено животно, каквито предвиждало законодателството.Най-висши в египетския религиозен пантеон били богът на мъдростта Тот и богинята на майчинството и плодородието Изида. Тот се изобразявал с човешко тяло и глава на ибис или като въплъщение в образа на маймуната. И ибисът, и павианът в Древен Египет олицетворявали мъдростта. Тот се смята за създател на писмеността, математиката, астрономията, религиозните обреди, музиката и нещо особено важно – системата на лекуване на заболяванията с природни средства. Според древните египтяни, той е автор на едни от най-древните медицински трактати.

Изида била смятана за създателка на магическите способи за лечение на деца и тяхна покровителка. Лекарствата с името на Изида се споменават по-късно чак в трудовете на древноримския лекар Хален.

Древноегипетската медицина имала и други божествени покровители: могъщата богиня с лъвска глава Сохмет, защитница на жените и родилките; богинята Тауерт, изобразявана като женски хипопотам. При всяко новородено бебе, независимо от социалния статут, се поставяла по една статуетка на богинята Тауерт.

Култът към мъртвите

Древните египтяни възприемали задгробния живот като продължение на земния. Според техните представи задгробната субстанция на човека съществувала в две форми – душа и жизнена сила. Душата, изобразявана като

Изида е сред най-почитаните египетски божества, а нейни статуи от Ранното Средновековие са намирани даже в Централна Европа

птица с глава на човек, можела да съществува в тялото на мъртвия и да го напуска отвреме-навреме, отлитайки на небето при боговете. Жизнената сила или “двойникът” обитавал гробницата, но можел да се преселва в отвъдния свят и дори да се превърплъщава в изображенията на мъртвия. Представата за връзката между задгробните субстанции и мястото на погребение мотивират стремежа за запазване на тялото на починалия чрез познатото балсамиране. С тази част от погребалния ритуал се занимавали лица, владеещи до съвършенство различни начини на балсамиране. Един от тях е описан от древногръцкия историк Херодот. Информацията за методите на балсамиране е загубена във времето, но ефективността им е очевидна. Намерените мумии на фараони и други високопоставени египтяни са се запазили в продължение на хилядолетия и дори днес позволяват на учените да вадят изводи за здравословното състояние на покойниците и за заболяванията от онова време. Далеч не всички имали възможност обаче да си позволят балсамиране на починалите родственици. Повечето египтяни били погребвани в обикновени ями без мумификация и без гробници.

Практиката на балсамиране в Древен Египет може да се смята за първият и основен източник на знания за строежа на човешкото тяло. Мумификацията изисквала употребата на различни видове реактиви, което косвено способствало зараждането на представите за химичните реакции. Предполага се че дори самото наименование “химия” води началото си от древното название на Египет - “Кемет” (“Хемет”). Анатомичните познания на египтяните по онова време значително превишавали

Мумифицирането освен всичко друго било и обучение по анатомия на човешкия организъм

представите за строежа на човешкото тяло на съседните страни.

Естествени и свръхестествени болести

Египтяните познавали основните

вътрешни органи: сърце, бъбреци, черва, мускули и пр. Тяхно е първото описание на мозъка. В папируса на Е. Смит пулсациите на нервната тъкан в мозъка при открита черепна рана са сравнени с кипенето на разтопената мед. Египетските лекари асоциирали нарушенията в мозъка с нарушенията на други части на тялото. Те добре а познавали т.нар. двигателни парези на крайниците вследствие нараняване на главата.

Папирусът на Еберс съдържа важен теоретичен раздел, в който се анализира ролята на сърцето за живота на човека. Още преди повече от четири хилядолетия египтяните диагностицирали по пулса.

Лечителите на Египет разделяли причините за заболяването на естествени и свръхестествени. Към първите се отнасяли нездравословното хранене, неблагоприятните климатични и метеорологични фактори, наличието на чревни паразити, поради което и прочиствали стомаха си един път месечно в продължение на три поредни дни чрез разхлабителни средства. На египтяните се приписват заслугите за откриване на клизмата.

Свръхестествени причини за заболяване египтяните назовавали вселяването на зли духове на починали в организма. За тяхното изгонване използвали както лекарствени средства, така и различни магьоснически похвати. Така например според убеждението им лошите миризми и лютивата храна прогонвали духовете. Ето защо в състава на ритуалните смеси и магически процедури се включвали такива екзотични продукти като миши опашки, ушни секрети от прасета, изпражнения от животни.

(По материали на "Здравни новини")

Продължението следва >>

Още за Древен Египет:

Ancient Egipt site  Ancient Kemet  Egiptian Misteries  Tour Egipt

 

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо