|
Източните Родопи са едно изключително бедно откъм поминък
място. Малко тютюн, малко картофи в каменистата земя и толкоз.
Източните Родопи обаче са и изключително красиво място,
особено след дъждовна пролет като тази. Те са и изключително
мистично място - с камъните, никнещи изпод буйната зеленина по
хълмовете. А когато изведнъж разбереш, че някои от привидно
безразборните камъни са пипнати от човешка ръка преди хиляди
години, си даваш сметка: древните, населявали тези земи, също
са усещали скритата в недрата им сила.
Един
такъв камък стърчи върху хълма край забравеното от всички
богове село |
|
Археолози и работници пъплят по хълма. Върху високия
пирамидален камък вляво е изкопана гробницата.
© Емил Тонев |
Татул. Погледнат отдалеч, хълмът с формата на
пресечена пирамида е като напъплен от мравки. Мравките са десетина
работници, които копаят под пулсиращите тласъци на дъжда,
наглеждани от археолозите Николай Овчаров и Даниела Коджаманова. В
продължение на няколко седмици експедицията сваляше
|
пласт по пласт земята от хълма, за да разкрие
поредното прастаро великолепие от мегалитната култура в този
край на България. Стигнаха до елинистическата епоха, откриха
атическа керамика. Иначе мястото има култов статут от 5-ото
хилядолетие пр. Хр. - късната каменно-медна епоха. В разцвет е
било през IV-III век пр. Хр., но следите, че се е използвало
активно, водят чак до Средновековието.
Храм, гробница, мавзолей, място за поклонение
- какво точно откри Николай Овчаров? Ще се
потвърди ли хипотезата на проф. Иван Венедиков от 70-те
години, че това светилище е гробът на митичния |
Николай Овчаров
показва нишата под гроба. Възможно е тя също да е била гроб, а
може да е била и дарохранителница
© Емил Тонев |
тракийски цар и певец Орфей? Мен ако питате, жалко
е, че оттогава насам сме губили време да строим в Кърджалийско
оловни, цинкови и какви ли не заводи, вместо да търсим Орфей и
свързаните с култа към него орфически храмове. И да ги намерим.
Според самия Овчаров гробът на върха с фантастичен изглед към
долината е на много висш тракиец - херон - преходната степен
между човек и бог. Тази характеристика идеално прилепва на
Орфей, но пък трудно се намират писмени свидетелства от онова
време. Сигурно е само, че след подробен анализ на намерените
артефакти, надлежно прибрани в кърджалийския музей, ще бъдем
по-близо до истината. Ще се наложат и още разкопки, но това -
догодина. Важното е, че заедно със свещения град Перперикон
(на 16 километра по права линия оттук), храмът край Татул
прави тази част на Родопите все по-атрактивна за туризъм.
Защото Перперикон е не по-малко впечатляващ и исторически
важен от своя гръцки аналог - прорицалището в Делфи. Само дето
Делфи е рекламирано мощно, докато ние тук сменяхме имената на
турците.
Номерът сега е да се изиграят умно картите. А те в
|
|
Това
е самият гроб на върха. Доста удобен между другото.
Вдлъбнатината отстрани вероятно е била за стабилност на капака
© Емил Тонев |
никакъв
случай не са свързани само с чисто научни дейности. С малко
ловкост и използване на факта, че е по средата между Пампорово и
Черно море, този изпаднал край може да се окаже сериозен
туристически конкурент на съседна Гърция.
Археологът Николай Овчаров, който направи
Перперикон популярен, има вид на човек, който знае какво върши. С
осанка на съвременен Индиана Джоунс, обут в три четвърти панталони
и вехти еспадрили, той няма вид на кабинетен учен. Присъствието му
в медиите (и около Перперикон, и сега) е отлично премерено, без
излишна скромност. Точно това е нужно сега на храма край Татул -
медиен шум. А защо не и нещо повече: да бъде обявено (с
необходимата доза научна витиеватост) че именно
това е гробът на Орфей!
В края на краищата Орфей, единственият смъртен,
излязъл от подземното царство на Хадес, е съществувал точно
толкова, колкото Ахил, Хектор, Одисей и останалите. Всички
историци признават, че е наш, че е тракиец - напълно логично е
гробът му да е тук. Мястото е внушително и отговаря напълно на
хипотезата на проф. Венедиков, че гробът на Орфей трябва да е на
скален връх между небето и земята - като проводник между човешките
и Божиите дела. И не на последно място митотворчеството и
отстояването на митове не е грях. Благодарение на "Дискавъри" вече
всички знаем колко скромно изглеждат останките на древната Троя.
Благодарение на пищната холивудска версия обаче турците, живеещи
край троянските руини, потриват доволно ръце в очакване на
рекорден наплив на туристи от цял свят. Кой е митотворецът в
случая - Омир или Холивуд?
На 90-ината турци от Татул, потънали в тукашното
безвремие, и през ум не им минава да помечтаят как селцето им се
превръща в туристическа атракция.
|
Малкият Сезгин не говори грам български,
само кръстосва с потрошеното си колело от
селото до разкопките. Той е свикнал с кроткото присъствие на
храмовия хълм в живота си, затова най-голямото му забавление е
пристигането на "подвижния магазин". Тук е така - магазин като
такъв няма, един микробус обикаля селата веднъж дневно и
предлага разни дреболии. 8-годишният Сезгин си изчаква
опашката от неколцина полузабулени баби, купува обикновена
вафла и лимонада и е щастлив. Дъвчейки вафлата, отива да види
черепа и кокалите, които |
Сезгин сочи каменна ниша, която е била използвана като
дарохранителница.
© Емил Тонев |
археолозите току-що са изкопали. Някой ден Сезгин
може да стане екскурзовод, да пие кока-кола и да яде сникерс -
знае ли човек.
Сабри Мустафа говори български криво-ляво. Той
наближава 60-те и екскурзовод няма да стане. Днес шета наоколо с
малка брадвичка и се озърта. Оплаква се, че водата в селото често
пресъхва. В Татул са на кладенци и пресъхването им е проблем.
Добре, че напоследък вали яко. Усетиха го на гърба си и
археолозите, навлечени с шушляци и шапки.
Сабри някак се стеснява да си върши селските работи
пред чужди хора. Чак когато спират разкопките и всички си тръгват,
затраква с брадвето - сече дърва за вкъщи. Но сече не от рехавата
гора, а от вече свалените при разкопките дръвчета - да не стават
зян.
Тия дни са последни за експедицията. Парите
свършват, работата - не. Николай Овчаров не се оплаква от
Министерството на културата. Явно е разбрал, че от оплакване файда
няма. Финансирането на тазгодишните разкопки край Татул е дошло от
Националния исторически музей и частния "АКБ Форес". А за
чиновниците - "Трябва да ги принудим да си вършат работата, това
е", казва Овчаров. Сега "принудата" му е прицелена в Националния
институт за паметници на културата - да осигурят постоянна охрана
на обекта. Иначе хълмът край Татул като нищо може да осъмне без
върха си - преди време, в търсене на дявол знае какво, вандали
откъртили едно цяло стъпало от подхода към гробницата.
Надвечер пак завалява. Сезгин, Сабри и стадото
пуйки се прибират. Над опустелия древен храм се понася натрапчива
миризма на марихуана, сякаш се намираме в градинката пред НДК. Не
сме там обаче. Така миришат подгизналите дъбови клони, с които
работниците са покрили навеса, под който се крият от дъждовете.
Между две копки в търсене на изгубеното време.
Текстът е публбикуван за първи път в "Сега" на 9
юни 2004 |