|
|
Горо ле, горо
зелена,
много си, горо,
весела –
зиме със млади
овчари,
а лете с млади
юнаци,
юнаци все
партизани.
Сред гора дърво
високо
на дърво стои
млад Стоян –
на шеста
зона капитан,
от село
Веселиново.
Васко му диван
отстойва –
тъжен е Васко,
кахърен,
Стоян на Васко
продума:
- Васко льо,
верен другарю,
защо си тъжен,
кахърен?
Дали ти мъка
домъчня
за твойта мила
майчица,
за твойта сестра
Величка,
или за братчето
Иванчо,
дето гний младо
в затвора?
Васко на Стоян
думаше:
- Не ми за никой
домъчня
нито ми нещо
дотежа…
На 2 юни,
Стояне,
отряда отред
отреди –
мене ме среща
езпрати
в Ямбола града
голяма.
Докато ида в
Ямбол,
през много села
преминах.
Когато минах
през село,
през нашто село
хубаво,
през село
Веселиново,
селото бе
блокирано.
Че са вземали,
вземали
най-добрите ни
другари,
твоята Дечка
хубава,
както си дете
кърмяла –
най-малкото ти
детенце,
дето го още не
знаеш –
детето трийсет
денешно,
Стоян Белчев е
втория,
Третия Йордан
Андонов,
на камион са ги
качили,
в Ямбол са ги
довели,
във Еврейското
училище.
Върли ги мъки
мъчиха
с четири души
ямболски,
дано ни щаба
изкажат.
Никому те не
казали –
геройски са се
държали –
че са ги назад
върнали,
до къщи са ги
довели,
до къщи, до
Попоолу .
Ангел ми Вълев
от Ямбол,
на щаба
ръководител,
върли го мъки
мъчили –
бели му меса
рязали,
черни го кърви
обляли,
но пак им нищо
не казал,
гордо се с душа
разделил.
Другите бърже
разстрелват.
С Дечка се много
гаврили,
гаврили, за теб
питали:
“Я казвай,
Дечке, я казвай,
къде е, Дечке,
млад Стоян?”
Дечка им дума
думала:
“Ний сме със
Стоян повторни
нищо ми Стоян не
казва.”
Нали са хора
зверове,
гърдите са й
разпрали,
бяло й мляко
потекло,
черни й кърви
облели
и пак за тебе
питали:
“Я казвай,
Дечке, я казвай,
къде е, Дечке,
млад Стоян?”
Нищо им тя не
казала.
Че й ушите
отрязали.
При тия мъки
ужасни
Дечка се в
Тунджа хвърлила,
по-скоро да се
отърве
от тия
хора-зверове.
От водата я
извадили
и пак за тебе
питали…
Дечка я гнева –
гневило,
че се изясно
провиква:
“Лежте, другари,
да лежим,
скоро свободата
ще огрей
и нашта скъпа
рокина
за нас ще да се
отмъсти.”
Тогаз си Дечка
разстрелват
и ред по редом
нареждат
дор седем пресни
трупове…
Доволни на път
тръгнали.
среща им идва
Хаджиев,
полицейския
началник.
Хаджиев дума
момчета:
- Момчета, като
лъвчета,
хай да се назад
върнеме,
трупове да си
вземеме,
че аз гробища
поръчах
на Червен баир
на върха,
дето водата
изтича –
месата да им
изгнои,
косите да им
извлече,
кучета да ги
разкъсат.
Че са трупове
вземали,
на Червен баир
занели,
до колене трап
изкопали
и в него са ги
хвърлили,
най-горе Дечка
сложили –
твоята Дечка
хубава.
Димитър
Камънарина
чакал ги и когде
заминат,
додето вечер
свечери –
плочи камъни
извадил,
та им ръцете
затиснал,
ръцете още
краката,
да ги не късат
кучета…
- - - - - -
*
Из “Любими песни”, издание на Окр. комитет на ДКМС-Ямбол от
19-02-1969г., поръчка
N
477 на
Държавна печатница – Ямбол, тираж 2000бр.,
раздавани на Шестата окръжна конференция на ДКМС Ямбол. Съставител
- Атанас Тодоров |
