|
|
Явно от дрехи не се печели много, щом като на търговеца Шомпетер
дънките "Sam's Jeans" бързо му омръзват. Петдесет и девет
годишният Бернд, инженер, решава да се заеме с по-стойностни неща,
завързва някои и други контакти и открива колко по-ефикасни са
бормашините. Особено когато с малко преобразувания могат да
донесат още по-големи доходи. И така, Шомпетер, който през 1963
бяга с товарен вагон от непредприемчивите източногермански земи на
запад, създава канал за износ на т.нар. стоки с двойна употреба
към една от кризисните точки на света - Близкия изток. От вторник
обаче той трябва да разказва за бизнеса си пред съдиите, те пък до
31 януари трябва да решат за колко време инженерът да бъде прибран
на топло. В историята на няколко пъти се появява и името на
България.
В
добре разработената схема, която свързва Германия, Швейцария,
Канада, Чехия, България, страни от бившия СССР, Йордания, Ирак и
ЮАР, функционират няколко важни играча. Шомпетер е основният
посредник от германска страна, за което използва компанията си
Alriwo GmbH, съдружие в Манхайм-Некарау заедно с търговеца Геролд
Р., също обвиняем. Основното твърдение на прокуратурта в Манхайм
е, че през 1999 Шомпетер е изнесъл през Йордания и Ирак
металорежещи машини на стойност 200 000 евро. Машините били
производство на компанията "Бургсмюлер" от град Крайенсен в Долна
Саксония, чийто бивш директор на пласмента Вили Хайнц Рибек също е
изправен пред съда. С "Бургсмюлер" обаче иракчаните преспокойно са
могли да правят артилерийски оръдия, твърди прокурорът Щефан
Морвайзер.
Поръчката е направена от иракчанина с американски паспорт Сахиб ал
Хадад, влиятелен търговец в Близкия изток и доставчик на режима в
Багдад. Ал Хадад има кантора в йорданската столица Аман, откъдето
официално търгува с Ирак. Според признанията на Шомпетер връзките
на ал Хадад стигат много нависоко в институциите в Багдад, които
просто му поръчват каквото искат, пък той обикаля света за
доставките. По информация на "Шпигел" ал Хадад притежава и
компанията "Al Haddad Trading Company" в американския град Нешвил,
чрез която в средата на 90-те изнася близо 60 тона химикали за
биохимическите програми на Садам. На 25 ноември 2002 ал Хадад беше
задържан на софийското летище при опит да влезе в България и сега
очаква екстрадицията си в Германия по искане на прокуратурата в
Манхайм.
Другата ключова фигура е руснакът с канадски паспорт Артур
Андерсен, роден през 1961 година в Калининград под името Артур
Борисович Дударев. След като отказва да ходи в казарма и да се бие
в Афганистан, той излежава присъда от четири години затвор. Излиза
при перестройката и избягва в Турция, където привлякъл интереса на
няколко канадци, според списание "Фокус" служители на тайните
служби на Отава. Изтегля се в Торонто, където получава поданство и
регистрира компанията "Defence Project International Military
Supplies Inc.", която търгува с оръжия от бившия Източен блок.
"Defence Project" открива клонове в Женева и Прага, а Андерсен се
свързва с ал Хадад, Шомпетер и ко. "Неназованата африканска
държава", която присъства като краен получател в договорите за
руско, украинско, българско и германско въоръжение, се оказва ЮАР,
където от години се намира друг познайник на хората в бранша -
руският стоматолог Марк Волошин. "Бундеснахрихтендийнст"
(германското разузнаване) следи Волошин още от времето на
апартейда, когато той доставя на Претория военна техника въпреки
забраната на ООН.
Тъкмо с Волошин Андерсен опитва през септември 2001 да изнесе за
Южна Африка българско оръжие. Според прокурора Морвайзер все още
не е ясно дали е била осъществена сделката за български
гранатомети, минохвъргачки, автомати "Калашников" и муниции на
стойност 65 милиона долара. Екип на специалните германски части
"GSG 9" арестува Андерсен в жилището му в Пфорцхайм край Манхайм
на 27 август 2002 и сега и него го очаква процесът за престъпване
на германския закон за износ на оръжие и на ембаргото на ООН.
Текстът е
публикуван за първи път в "Дневник на 16 януари 2003 |
