06-07-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

6 юли 2004 14:45

Американският "либерален империализъм"

Ниъл Фъргюсън

Media Times Revew

 

Историкът от Оксфорд Ниъл Фъргюсън казва, че Съединените щати са в имперски отказ. В своята последна книга Colossus: The Price of America's Empire, Фъргюсън твърди, че Америка, в своята ненадмината политическа, военна и икономическа мощ de facto е империя, но една “либерална империя”. Според Фъргюсън, Америка трябва да приеме своя имперски статус и да работи за утвърждаването на пазарните демокрации, за да възпре растежа на тиранията и анархията по света. Наскоро лондонският Guardian нарече Фъргюсън, който силно подкрепяше американската инвазия в Ирак, “новооткритият любимец на американското дясно.” Въпреки това, на една скорошна лекция в New York University, Фъргюсън бе остър в критиките си към правителството на Буш, заради това, че не е планирало достатъчно обмислено войната в Ирак и е допуснало редица грешки. Той казва, че САЩ трябва да се поучат от историята. За да успят в Ирак Съединените щати трябва да направят от него либерална демокрация, което ще изисква пари и войници поне за още десет години напред.

С тези две интервюта (части от интервюта), публикувани в списанията The Atlantic и Mother Jones, Media Times Review ще продължи да запознава българския читател с глобалната политика чрез идеите и разбиранията на най-популярните съвременни анализатори.

The Atlantic: Казвате, че Америка е империя, но империя без администратори, без заселници, без директно управление и без империалисти. Какъв вид империя е тогава?

Това е империя, която има всички функции на военна империя. Тя има капацитета да влияе със сила над големи географски области. Това е империя, която забележително умело разпространява своята култура в глобален мащаб. В този смисъл това е империя с почти непреодолима военна и културна мощ. Но империя без имперско управление, заради нежеланието си да признае своето собствено съществуване.

Терминът, който използвате, е “либерална империя” и това изглежда като някакъв оксиморон, като противоречие. Можете ли да обясните противоречието?

Определено преди сто години е нямало противоречие, когато имахме самопровъзгласили се либерални империалисти в Британия. Либерали, които виждаха в Британската империя инструмент за разпространяване на либералните ценности като свободен пазар, управление на закона и най-вече представително управление. Имаше една важна и влиятелна фракция в Либералната партия, която разглеждаше империята като инструмент за глобализация на британския либерален модел.

Глобализирана Британия?

За тези хора, глобализиращият се британски модел беше синоним на глобализиращ се либерализъм. Те казваха: Добре, не са много народите с нашата комбинация от институции. Това от което имаме нужда е да засеем семената на тази система в колкото е възможно повече места и така бихме направили света подходящо англикализиран. Моето разбиране на либерализма е класическото разбиране. Либерализмът има за цел създаването на институции, които да гарантират политическата, икономическата и социалната свобода. Очевидно е, че има много страни по света, които нямат никакъв шанс да развият самостоятелно тези институции. Тези страни са или под тиранични режими или са в пълна анархия и по тази причина изграждането на подобни институции е невъзможно.

Като Сомалия?

Правилно. Зимбабве също е в този списък. Списъкът не е безкраен, но той включва и Северна Корея. Има страни, които не смятат да се реформират и задачата на либералната империя е да се справи с това. В този смисъл моята книга тревожи американските либерали днес, защото казвам в нея, че ако желаете да подобрите живота на хората, които живеят под бандитски режими и в провалени държави, вие трябва да направите нещо повече от това да им давате заеми от Световната банка и да им пожелавате всичко добро. Така, либералната империя има по-особена функция. Тя трябва да налага, подчертавам – да налага, управлението на закона, което трябва да стане преди провеждането на избори.

Къде успяха британците? В кои страни?

Всъщност списъкът е много дълъг, защото преди сто години прехода към представително управление в Британската империя бе много напреднал. Очевидно Канада, Нова Зеландия и Австралия бяха напълно изградени като колонии на Британия. Очакваше се Южна Африка да стане една като тях, но в крайна сметка не стана. Фактически и Индия през 20-те години на века беше на пътя към изграждането на регионално представително правителство. Целта винаги е била британското управление да се разтвори, когато узрее подходящия момент. По отношение на своя икономически модел британците постигнаха относителен успех в страни като Египет и дори Ирак. Но малко от политическите институции, които бяха изградени в тези страни, успяха да се запазят.

Винаги ли сте били добре разположен към империята или вашето мислене се е променило в определен период?

По същество, като студент аз бях погълнат от конвенционалната мъдрост, че империята е била винаги и навсякъде експлоататорска. Но когато работих над книгите The Pity of War и The World's Banker забелязах, че Британската империя от деветнадесети и двадесети век има много положителни черти.

Вие подкрепяте империята, но не одобрявате човешките жертви, които тя носи – вие се оплаквате от ужасната човешка цена, която се плаща с интервенциите на САЩ във Виетнам, Камбоджа, Чили и на други места. Как може да се съвместят двете неща?

Първо, не забравяйте, че хората могат да се убиват едни други дори по-често при липсата на империя – вижте суб-сахарска Африка. Второ, ако ние не разпространяваме цивилизацията си може да се появи далеч по-лоша империя. Вижте Студената война. Обичайната заблуда на много американци е, че ако САЩ просто спре да се намесва в световните дела, всички по света ще започнат да играят под лиричните звуци на “Imagine" на Джон Ленън. Историята ни е показала обаче друго.

Един от вашите аргументи е, че за да бъде една империя успешна тя трябва да носи ползи както за управляващите, така и за управляваните. Какви дивиденти бяха платени на страни като Никарагуа под Сомоза или Гватемала под управлението на генералите, или на Иран при шаха и всички останали страни, които могат да бъдат смятани за колонии на Американската империя?

Аз мисля, че истината по тези въпроси не е голяма. Един от проблемите на американските авантюри в Централна Америка, също и авантюрите в Карибския басейн, бяха свързани главно с неуспеха да се изградят явни рамки на сътрудничество, по различни от тези с военните елити. Новите режими, които бяха изградени бързо се изродиха в диктатури. Иронията е, че страни, които се представяха най-добре в региона бяха държави, в които американците никога не са се намесвали. Например Коста Рика. Аз смятам, че Доктрината Монро и Roosevelt Corollary се превърнаха от рецепти за хронична нестабилност в Централна Америка. Вие трябва да усетите, че британците биха направили това далеч по-добре. Но Съединените щати от един много ранен етап държат монополни позиции на юг от Рио Гранде и това присъствие дава много тъжни резултати.

* * *

Mother Jones: Казвате, че отказа на Америка да се възприеме като империя й пречи да действа ефективно като империя.

Аз мисля, че състоянието на имперски отказ е пречка, защото ако държавата не разбере, че има функциите на империя, ще остане неспособна да се научи от грешките на миналите империи. Повечето американци, политици и коментатори са попаднали в капана на американския исторически опит и са възприели допускането за Американският Изключителен Изолационизъм. Така те окупират Ирак или Афганистан, но не се питат: “Чудя се какво направиха тук британците? Или чудя се какви уроци получи Отоманската империя в Месопотамия?” Те мислят само за едно нещо, което не отговаря на ситуацията в момента и това нещо е Виетнам. Мисля, че това е причината за лошото изпълнение на американските интервенции и опитите да се изградят нови държави. Това е причината президентът Буш да има на разположение само два примера за минал успех – Западна Германия и Япония след 1945, но има и най-малко 10 американски провала от Филипините до Хаити.

Защо американците имат подобни провали?

Една от причините, която съм посочил в книгата си, е че в сравнение с Британската империя преди век, Съединените щати се измъчват от три недостига. Един от тях е икономическият. Настоящият пет процентен дефицит на БВП се преобразува в голяма зависимост от чужд капитал. Докато преди сто години Британия бе световния банкер – тя изнасяше капитал в колосални размери и беше в позиция да обезпечи своите имперски действия със сериозни инвестиции. Съединените щати днес се борят да намерят пари за възстановяването на Ирак. Военната окупация струва повече от 125 милиарда долара. Съвсем малка част от тях отиват за възстановяване. За да бъдеш успешна империя трябва да бъдеш също така и най-големия в света кредитор.

Вторият дефицит е недостига на човешка сила. Нямаме колониалисти, няма заселници, които искат да напуснат САЩ и да американизират Близкия Изток по начина, по който преди сто години хората напускаха британските острови, готови и желаещи да живеят в имперската периферия – Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Канада, а също и Индия и Близкия Изток. Единствените американци, които напускат страната са военни. Днешните окупационни сили в Ирак са горе-долу същият размер като окупационните сили на британците през 1920, а населението на Ирак разбира се е далеч, далеч по-голямо сега.

Но най-големият проблем, според мен, е отказът от имперско поведение. Американците искат да повярват, че могат да завладеят, да премахнат лошите момчета, да се проведат избори и да се приберат в къщи. Мислят си, че могат да направят това за 24 месеца? Това е просто фантазия. Най-вероятно ще са нужни поне 10 години, за да стане Ирак стабилна, функционираща пазарна икономика с нещо като представителна демокрация. И аз просто мисля, че имаме пълна липса на реализъм, когато хората си мислят: “О, това не е империя, това просто е освободителна сила. Ние ще бъдем поздравени с усмивки и цветя, когато пристигнем в Багдат, хората ще бъдат щастливи да ни видят, ще си проведат изборите, ние ще се приберем в къщи и разбира се, ще си гласуваме нашите избори на 2 ноември.”

Има много разговори за “интернационализирането” на иракската окупация, но вие сте скептичен по отношение на ролята на ООН. Защо?

Мисля, че специалният пратеник на ООН в Ирак Лакдар Брахими, до този момент не се е покрил със слава… Брахими се обърна на 180 градуса към Буш и каза: “Всъщност, вие избирате иракско правителство.” След това започна да сипе клевети върху Израел и направи ясно да разберем, че иска това, което той нарича правителство на “технократи” в Ирак. Ние добре знаем какво е това: правителство с повече Суни, отколкото Шиити, с повече пан-араби, отколкото автентични иракчани. Един такъв план няма да направи нищо повече, освен да делегитимира бъдещия иракски управляващ съвет.

Вие казвате, че светът се нуждае от “либерална империя” и че САЩ могат да изпълнят тази роля. Какво точно имате предвид?

Много американци смятат, че “либерална империя” е противоречие в термините и хората с леви убеждения винаги са много възмутени, казвайки, “как може да има империя без тя да бъде експлоататорска, порочна и ужасна. Вие сте защитник на империята!” Тук обаче трябва да постави една крайно важна историческа забележка. В средата на ХІХ век Британската империя промени, много драматично, своя подход в управлението на външните си територии. Тя възприе свободната търговия, възприе идеята, че нейна работа е да създаде управление на закона, да изгради основите на представителното управление по всички имперски земи. Не всичко от това бе перфектно извършено, но моделът на създаване на глобална икономическа система с политическа стабилност за нейна основа бе изграден в края на ХІХ век. Аз мисля, че именно това Съединените щати, по-скоро несъзнателно, се опитват да направят днес, в края на ХХІ век: да създадат политическа стабилност за глобализираната икономика. Да осигурят онези части от света, особено Близкия Изток, които са икономически важни, да не се спуснат в анархията или да не изчезнат под враждебни диктаторски режими.

Ирак не би станал демокрация от само себе си. Под режима на Саддам той щеше да тъне в блатото на постоянната и ужасна тирания. И няма нито един сериозен либерал, който да може да нарече статуковото преди март 2003 законно или нещо, което може да бъде толерирано. Има още дузина страни в света с режими, които са зли и ужасни тирании и които не могат да се променят сами. И тук трябва да дойде империята. Империята осигурява стабилност. Тя дава възможност за усъвършенстване на институциите в страните, които имат проблеми и по този начин, ние можем да кажем, че една империя може да бъде либерална. И когато тази империя работи, тя наистина работи: Германия преди 1945 и Япония преди 1945 бяха най-лошите варварски режими на всички времена. И те станаха такива, защото САЩ ги гледаха отстрани, стоейки на дистанция. Днес американските войници още са в тези страни. Американски пари бяха вложени във възстановяването на тези държави. И те постигнаха своята трансформация благодарение на американската интервенция.

Публикацията подготви Цончо Цончев

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо