Един таен процес срещу двама оперативни работници от германското разузнаване изкара от забравата шпионските истории от времето на студената война. 49-годишният Норберт Й. и 52-годишният Ерхард П., служители на Федералната разузнавателна служба (БНД), бяха обвинени, че са измамили агенцията с 250 000 евро. Според областния прокурор Щефан Антор двамата са прибрали парите за вербуването на несъществуващ руски агент с псевдонима Рюбецал.

В историята, разказана от сп. "Фокус", има всичко от типичните шпионски саги през миналия век - шпиони на Москва, двойни агенти, битки за власт и влияние и, разбира се, много пари. Криминалето започва през есента на 1995, когато се получава "гореща новина" от московския агент Рюбецал. Той твърди, че в централата на БНД в Пулах отдавна работи опасен руски шпионин. Рюбецал, което в немската митология е планински дух, е руски офицер, който влиза във връзка със Запада при оттеглянето на руската армия от бившата ГДР.

През януари 1997 пристигат по-подробни сведения - "къртицата" е едър тъмнокос мъж с порядъчно шкембе. Германските разведки приемат много сериозно съобщението на Рюбецал. От няколко години той дава безценна информация за руската армия и както е обичайно в тази сфера, истинската му самоличност знаят само двамата офицери, които отговарят за него - Норберт Й. и Ерхард П.

През октомври същата година Рюбецал изпраща още по-смущаващ материал. Според него руски офицер от тайните служби на име Добрезов съобщава в секретна бележка, че от четири години и два месеца мъжът в БНД поддържа връзка с ФСБ, наследника на КГБ. На среща в Англия било постигнато споразумение контактът да бъде преустановен, тъй като агентът имал лични проблеми. За услугите си той поискал руснаците да му платят 100 000 долара.

Докладът на Рюбецал избухнал като бомба по ръководните етажи в Пулах. За двойния агент на Москва бил набеден Фолкер Фьорч, легендарна личност в БНД, ръководител на отдел "Сигурност/Контрашпионаж" и дългогодишен началник на всички задгранични агенти. Колегите му започнали да го следят, а кабинетът му бил наблюдаван със скрити камери. Срещу него не били открити никакви доказателства, но само малцина взели предвид думите на живеещия в Лондон дисидент от КГБ Василий Митрохин, че сведенията срещу Фьорч са съмнителни. Страхът от голямото предателство междувременно станал толкова голям, че влязъл в полезрението на висшите германски политици. Една вечер Хансьорг Гайгер, бившия началник на БНД, се обадил дори на държавния министър Бернд Шмидбауер, координатор на тайните служби в правителството на Кол. Шмидбауер, който по това време бил на парти в Бавария, с бясна скорост се отправил по заледените улици към мюнхенското летище, където се срещнал с Гайгер.

На 10 март 1998 в Бон се състояло кризисно заседание, на което било предложено набеденият Фьорч да бъде извикан под претекст в канцлерството, където да бъде арестуван за държавна измяна. От случая се заинтересувала и главната федерална прокуратура, по чиято заповед в края на март били обискирани кабинетът и жилището на "предателя".

Разследването обаче приключва фатално. Прокуратурата установява, че уликите срещу Фьорч са скалъпени от служители на БНД с помощта на вероятния източник Рюбецал. Компрометиращият документ от Москва бил стопроцентова фалшификация. На 6 май 1998 главният прокурор Кай Неем преустановява проверката. По същото време започва и следствие срещу разработващите офицери на Рюбецал - Й. и П.

Двамата подсъдими продължават да твърдят, че информаторът им е действителен. Норберт Й. и Ерхард П. оспорват обвинението и настояват, че са жертва на "гигантски заговор". Според тях, сведенията за "къртица" в Пулах никога не са били сериозно проучени поради по-важни държавни причини и за да не трябва допълнителна проверка се набеждават носителите на лошата новина. Преди началото на процеса Й., който бил многократно отличаван през студената война, казва, че с това поведение германското разузнаване уврежда информаторската си мрежа.

Случаят с Рюбецал излезе в момент на активна PR кампания на БНД. След атентатите от 11 септември 2001 и особено през последния месец висши представители на службата имаха многократни публични прояви, на които предупредиха за опасността от терористични акции на "Ал Каида" и в Германия. В разрез с традиционното мълчание на подобен род организации БНД се опитва да се впише в "тоталната публичност" на глобализма. "В една демокрация гражданите имат легитимното право да бъдат информирани за дейността на разузнавателните служби", казва в обръщението си в новата уебстраница на службата нейният директор д-р Аугуст Ханинг. В страницата са публикувани и обяви за свободни работни места в агенцията, както и четири криптографски задачи: "Ако намерите решението на една или на повече от тях, моля, обадете ни се."

БНД започва дейността си на 1 април 1956. Първият й директор е ген. Райнхард Гелен, който по време на Втората световна война е ръководител на отдел "Фремде хеере ост", занимаващ се със шпионажа на Изток. От 1990 има специален закон за разузнавателната служба, от 1998 в държавния бюджет официално се включва и перо за разузнаването. По данни на изследователския проект Geheimdienste.Org в БНД работят около 6000 служители със средна възраст 47 години. Годишният бюджет на агенцията е около 350 млн. евро. Според Вътрешния комитет за поощряване на критичното разработване на историята на ЩАЗИ (който обединява служители на бившето Министерство на сигурността на ГДР) в края на студената война в БНД са работили 7500 души, от които 1500 - агенти в чужбина. В годините на Варшавския договор БНД водеше нескрита война, която често губеше, с основния си съперник - ЩАЗИ. След падането на Берлинската стена и изнасянето в САЩ на електронната картотека на Главно разузнавателно управление на ЩАЗИ (т.нар. HVA-SIRA) стана ясно, че ГДР е разполагала с няколко високопоставени агенти в западногерманското разузнаване. Един от тях е д-р Габриеле Гаст (кодово име Гералд), която започва да сътрудничи на ЩАЗИ през 1968 и се издига до директор на изследователския отдел на БНД. В края на 1990 тя е арестувана на германско-австрийската граница, според спомените на Маркус Волф - след сигнал от източногермански полковник. Година по-късно е осъдена на шест години и половина затвор за национално предателство.

Текстът е публикуван за първи път в “Дневник” на 22 ноември 2002