Както повечето запалянковци и аз гледах всички мачове от европейското първенство по футбол. Както повечето запалянковци и аз се разочаровах от българския отбор и изстрадах нашите три загуби. Както повечето запалянковци и аз се опитах да забравя нашенските провали и се концентрирах върху мачовете на другите, върху красотата и завладяващата интрига на голямото първенство.

Гледах и се чудех как един по един си тръгват победени отборите на големите държави Германия, Италия, Испания, Англия, Франция, а продължават напред дребосъци като Гърция, Португалия, Чехия, Холандия.

Случи се така, че точно по това време, докато в Португалия се вихреха европейските футболни страсти, в Брюксел и Люксембург течеше един много по-тежък мач, с много по-големи и важни за живота на всички ни залози - приемаше се новата европейска конституция и се търсеше консенсусната фигура на новия председател на Европейската комисия. И там големите европейски държави бяха дошли с големи кошници и големи претенции и замалко да си отидат по домовете с празни кошници, без конституция и без председател на комисията. На политическия терен една друга малка държава - Ирландия - се прояви като вещ стратег и плеймейкър и подаде решаващия пас в последната минута на продължението, за да бъде приета конституцията, а една друга малка държава - Португалия - даде своя министър-председател, за да може той да събере гласовете на големите и да оглави комисията за следващия мандат.

Като започнах така да си правя паралелите между европейското първенство по футбол и новото настояще на Европейския съюз, се замислих и върху нещо друго, пак свързано с малките и големите и с това как и защо стана възможна тази победа на малките на всички фронтове - и на политическия, и на футболния.

Вижте къде играят повечето от гениалните чешки футболисти, вижте откъде е треньорът на изненадващо дисциплинираните балканци от Гърция, вижте колко чужденци играят в португалския и европейския клубен шампион "Порто", също така вижте кои бяха кандидатите за председатели на Европейската комисия - ирландец, люксембургец, белгиец - и може би най-после ще разберете, че Европейският СЪЮЗ май вече е станал една истинска общност на нациите, без граници и прегради, без бариери и предразъдъци, а гражданите на страните - членки на този съюз, независимо дали идват от Германия или от Малта, май вече са добили самочувствието и състоянието на истински ЕВРОПЕЙЦИ.

В една такава обединена Европа на свободното движение на хора, стоки, капитали, образование, култура, спорт, няма никакъв проблем да си чех и да играеш в "Ювентус", ако имаш талант, добър спринт и точен удар, какъв е проблемът да си германец и да тренираш гръцки отбор, ако този отбор има нужда от твоя опит и дисциплина. Затова вече е трудно да се говори за чисто английски футбол, след като дори треньорът на националния им отбор е швед, но е трудно да се говори и за чисто немски автомобили, след като ги правят също така добре и в Испания или Чехия.

Така, неусетно и полека, напук на всички лоши пророци и вечни скептици, обединена Европа се сбъдна. А на нас ни се отваря парашутът след две години и половина и ние да се влеем в тази просперираща общност от свободни хора, които могат да избират къде да живеят между двадесет и пет държави, какво да работят между всички свободни работни места във всичките двадесет и пет държави, които могат да си купят от кварталния супермаркет най-добрата стока, независимо в коя от двадесет и петте държави е произведена.

И като ни приемат и нас и румънците, страните ще са двадесет и седем и изборът ще бъде още по-богат, но не там е работата. Важното е да се изпълним със самочувствие, че сме я докарали дотам, да бъдем вече на прага на тази голяма европейска къща, да сме горди, че изминахме пътя от мрачната пустиня на социалистическия лагер до този гостоприемен общ европейски дом и в него ще бъдем една от малките държави с големите възможности за нейните граждани.

И на футболното поле, дай Боже, и на всяко друго работно място.