|
|
Преди два дни властта в Ирак беше прехвърлена на
иракчаните. С това приключи първата фаза от проблема "Ирак". Фаза,
която също можем да разделим на две военна интервенция и
окупация. Всичко това сега отива в историята. Дойде втората фаза
възстановяването.
Проблемът "Ирак" винаги е бил тема на ожесточени
спорове още от 16 юли 1979, от деня, в който лидерът на местното
крило на арабската "социалистическа" партия БААС Садам Хюсеин
узурпира с преврат властта в Ирак. Сега от дистанцията на времето
и след видимите вече резултати от случилите се събития са ясни две
неща. Едното е, че кървавата диктатура на Садам и кликата около
него е била много по-кошмарна и от най-черногледите преценки.
Другото е, че този престъпен режим, нямащ нищо общо с каквато и да
е идеология или вяра, а е отдаден само и единствено на парите, не
е било възможно да бъде отстранен с други средства, освен със
сила.
След 1991 годината, в която Съветският съюз се
разпадна, а Варшавският договор и така нареченото Международно
комунистическо движение изчезнаха, тоест след годината, в която
светът от двуполюсен неочаквано се превърна в еднополюсен
Съединените щати много дълго търпяха Садам. Търпяха го въпреки
престъпленията му вътре в страната и зверското ограбване на
народните богатства, въпреки нагло предоставяната помощ за всички
възможни терористични групи и групички, въпреки не по-малко
наглото пазаруване на френски, немски, руски и китайски оръжия и
технологии някои и за производство на оръжия за масово
поразяване (на два пъти Садам лично купи от Франция два ядрени
реактора за милиарди долари), въпреки нечовешкото потушаване на
кюрдски и шиитски вълнения с бойни отровни газове. Търпението на
САЩ беше дори прекалено за единствената останала на земното кълбо
ядрена суперсила, поела по силата на обстоятелствата отговорността
за световния мир.
Не веднъж, а два пъти
кликата на Садам се помъчи с военна сила да заграби
петролните кладенци на съседни държави първо от Иран, в момент,
когато ислямската революция там бе докарала страната почти до
хаос. И втори път от малкия Кувейт, който не изживяваше криза, а
напротив живееше си прекрасно с огромното си петролно богатство,
ала тъкмо затова беше неустоима примамка. Войната на Ирак с Иран
продължи цели осем години, жертвите от двете страни се изчисляват
на над милион и половина убити (да не споменавам материалните
щети) и свърши там, където беше започнала запазено беше
предвоенното статукво. Войната заради Кувейт приключи с грешка на
тогавашния президент на САЩ Джордж Буш-старши, който разгроми
войските на Садам, но спря настъплението към Багдад и остави Садам
на мястото му, очевидно надявайки се той да бъде противотежест на
ислямисткия Иран.
Повече от 20 години са това
През тези 20 и нещо години международният тероризъм
не преставаше да избива невинни хора, бомби гърмяха, пътнически
самолети, пълни с невинни пасажери се взривяваха във въздуха,
разузнаванията на западните държави знаеха със сигурност кой и как
финансира и помага на терористите, знаеха прекрасно каква роля
играят разните на пръв поглед уж странни, но всъщност зловещи
фактори от рода на Милошевич в Югославия, Саддам в Ирак, Кадафи в
Либия, талибаните в Афаганистан. Суперсилата САЩ понесоха всичко
това. Над 20 години търсеха "други средства".
А нали това "други средства" е лайтмотивът на
страшно обезпокоените за международното право гласове, дето и до
ден-днешен не се срамуват да лицемерят с вечната си песен, че
силата била неприемлива, че нямало такова нещо като справедлива
война, че не били изчерпани всички възможности, че САЩ си
присвоили ролята на световен жандарм. Но защо тая песен я пеят
само комунисти настоящи и уж бивши? Как да си обясним този
странен факт? Вероятно нашите червени "миролюбци" и досега приемат
веруюто на Сталин, че смъртта на един човек може да е и трагедия,
но смъртта на милиони е чиста статистика. Докога би могло само да
се разговаря с държави от рода на талибанската, милошевската,
джамахирията, Садамовата или Кимченировата? Не ми се ще да го
споменавам, ала напоследък май
много усти бяха затапени
от вестта за смъртните присъди в Бенгази издадени
от маймунски съд въз основа на самопризнания, изцяло изтръгнати с
мъчения. Но такива са те извратените управници, останали все още
тук и там на нашата планета, за които толкова крокодилски сълзи и
до днес се леят. С дипломация ли ще спрете ножа на маскирания
касапин, който отряза главата на един нещастен американски инженер
в Багдад! Или на другия, заклал по същия начин нещастния
южнокореец! Е да, ние не можем да тръгнем на "Пустинна буря" срещу
Триполи, но ядрената суперсила САЩ можеше да каже "дотук" на
Слобо, на брадатия талибан и на изпъчения мустакат арабски
"социалист" с 43 дворци от "Хиляда и една нощ" и кой знае колко
милиарда в собствени защитени сметки из целия свят. И с кой знае
колко масови гробове личен актив.
САЩ тръгнаха на война, след като бяха пряко
нападнати. Толкова подло и гадно, както през 1941 японците удариха
Пърл Харбър. Колко невинни хора загинаха в нюйоркските Близнаци и
в поразеното крило на Пентагона? Над 3000! Повече от жертвите от
военните действия в Ирак и от двете страни!
Разбираемо е защо демагозите на миролюбието не
обичат да споменават "случката" от 11 септември 2001. И защо
толкова много им се иска да се напомня за нея колкото е възможно
по-рядко.
Не им отърва националната травма на Америка. Не им
отърва истината че цивилизацията е във война на живот и смърт и
че в тази трета световна война САЩ са единствената сила, способна
да я води до победа. А какъв може да им е интересът да победи
брадатото ислямско средновековие
това пък е пълна мистерия
Впрочем разузнавателни сведения предупреждават, че
терористите готвят гигантски удар с може би бактериологично или
някакво друго откраднато или купено от мафиоти в някоя от бившите
съветски републики оръжие. Тоест, че се готви атентат, при който
жертвите ще са стократно повече от тези на 11 септември. И аз
питам: и тогава ли ще е виновен "американският империализъм"?
Същите дивотии ли ще ръси и тогава пред "Всяка неделя" онзи заспал
през 70-те и несъбудил се и до днес професор на име Чомски
типичен екземпляр от породата интелектуалци, навъдили се най-вече
в котела за етническа асимилация, какъвто е американската
демокрация. Там всякакви ги има и като Мартин Лутър Кинг, и като
Джоузеф Маккарти, и като Мерилин Монро, и като Бжежински, и като
Рейгън, и като квакерите, и като надзирателите в багдадския затвор
"Абу Гариб"... Никакъв проблем да си пуснеш на екран който ти
трябва. Мисля си обаче, че все пак би било хубаво да си убеден, че
като представяш на ошашавения от проблеми български народ мнението
на един или друг известен в своята сфера учен, общественик или
какъвто и да е там събеседник, помагаш да се оформи полезен
общобългарски консенсус по съдбовните проблеми на нашето бъдеще.
Щом даваш ефир на такъв като Чомски, дай ефир и на Кондолиса Райс
например! Е, дамата сигурно няма да приеме естествено, защото е
служебно ангажирана с президента Буш, но свестни професори из
първокласните американски университети има колкото щеш.
Нали?
Но да се върнем към новата фаза в Ирак. Няколко
много важни неща се налага да се запомнят. Различията в
цивилизования свят от началото на първата фаза са вече история.
Европейският съюз ще помага на САЩ във възстановяването на това
бе посветена срещата в Ирландия между Буш и европейските му
съюзници, тази бе и една от темите на съвещанието на НАТО в
Истанбул.
С предаването на властта атентатите и нападенията в
Ирак ще продължат. Но, както вече се забелязва, това са действия
на външни елементи, които нахлуха масово в Ирак едновременно с
рухването на Садамовия режим. За иракчаните те са чужди. И ще
стават все по-чужди. Затова ще бъдат преследвани като обикновени
криминални престъпници. Войските на коалицията ще демонстрират
присъствие и ще помагат, когато стане нужда. Докато законната
иракска власт ги иска. А тя ще ги иска, докато животът се
нормализира.
Когато животът в Ирак заприличи на живота в Египет,
цялата обстановка в Средния изток ще стане друга. Защото Ирак е
изключително богата страна над 120 милиарда барела петрол са
неговите залежи. Влиянието на един нормализиран и богат Ирак ще
бъде огромно за младите поколения в ислямистки Иран, за младите
поколения и в "социалистическа" Сирия, за употребяваните от чужди
сили палестинци. И, разбира се, за младите поколения в
неограничените монархии около Персийския залив.
Садам Хюсеин ще бъде изправен пред иракския съд. И
ще си получи заслуженото.
Но ние пари от дълга на Садам няма да видим
Да отговарят тези, които навремето са му давали
оръжие на вересия.
И накрая най-същественото: обрат в обстановката в
Ирак няма да има. САЩ няма да се откажат от курса, който са поели.
Ако някой се надява на нещо подобно, значи е пълен глупак. Дали ще
е Буш или Кери все едно. Затова въпреки глупостта, която ходи по
хората, а не в гората, България трябва да действа много внимателно
и точно. Можем ли да се надяваме на нещо такова?
Много ми е интересно да чуя какво мисли по този въпрос нашата уж
дясна опозиция, която май отсега е вече клекнала пред поражението
си на идващите парламентарни избори. |
