|
“Да
живее свободата!” – написа президентът Буш миналата седмица,
когато върна независимостта на Ирак.
“Днес
Генералният секретар приветства държавата Ирак, която се завърна в
семейството на суверенните страни” – се казва в декларация на ООН.
В тези
две изявления може да се види бездната в отношението на САЩ и ООН
към най-големите проблеми в света. За Америка и президентът Буш
свободата е висшият идеал, докато за г-н Анан всичко се свежда до
патернализма, съгласието, семейството. Съжалявам, но това
семейство няма нищо общо с баба, дядо и внуците, а с мафиотски
клан.
Г-н
Анан, разбира се, се изказа метафорично, като имаше предвид
страните-членки на ООН, които са 191 на брой. Но ето какво ще
видим, ако посетим имението на ООН и се разходим из залите и
салоните, а после надникнем и в килерите.
Нека
първо да идем до огнището, където се топлят петимата старейшини с
право на вето в Съвета за сигурност. Там ще се сблъскате с
капризните САЩ и Великобритания, които толкова разтревожиха ООН,
когато безцеремонно изгониха Садам Хюсеин от излъсканото му място
край огнището. Наблизо руският президент Владимир Путин си брои
парите. Той доста се потруди за семейния си бизнес със Садам в
огромната си сделка “Петрол срещу храни”.
Ето, и
чичко Ширак, който така искаше да си пържи картофките в иракския
петрол.
А, и да
не забравим Ху Джин Тао от Китай, който въпреки, че е много зает
да сипе заплахи срещу Тайван и да заглушава демократичните гласове
в страната си, намери време да пречи на освобождението на Ирак.
Това са
най-видните членове на семейството. Ако се разходим из
близкоизточното крило и се отбием в килерите за тероризъм, ще
видим фашистките ирански молли как си играят на жмичка с
Международната агенция за атомна енергия.
В
Сирийския салон е пълно с дисиденти. Президентът Башар Асад
толкова държи на тях, че редовно ги заключва. Ако поразгледате
стаите на г-н Асад, може да видите един труп, който се въргаля
там. Това е Ливан, който някога беше независима държава.
Не е
необходимо дълго да търсите саудитците. Достатъчно е да се
огледате, и те веднага ще ви пратят ислямистки проповедници.
Ако
видите няколко куфара с багаж, те сигурно са на Муамар Кадафи,
който се мести в по-добра стая. Наложи му се живее на тавана,
защото извърши доста много терористични нападения и се скара с
клана на ООН. С едно изключение - когато го пуснаха на първия етаж
миналата година. Е, тогава Либия, разбира се съвсем заслужено,
оглави Комисията за човешките права на ООН. Но в последно време
Кадафи се отказа от атомните си играчки и дори САЩ и
Великобритания го поканиха да живее на първия етаж. Това е много
добре, само че освен малките зелени книжки**
на Кадафи, в куфарите му са натъпкани и петте милиона либийци.
Всяко
семейство си има черната овца, затова внимавайте да не се
сблъскате с Ким Чен Ир от Северна Корея. Напоследък той се грижи
за ГУЛага си в градината и заплашва да взриви ядрена бомба, ако
богатите му роднини не му дават повече джобни пари. ООН няма нищо
против, ако той се мотае в задния двор. Проблемът е, че той иска
да си играе с иранците и пакистанците, казват, че се качвал и на
тавана при Кадафи.
Ако
имате повече време, отбийте се в Судан, но само ако имате силни
нерви, защото там хората умират със стотици хиляди. Самият г-н
Анан ни уверява, че това не е геноцид.
И още
нещо: внимавайте с прислугата. Те сега са нещо притеснени, опитват
се да разберат кой какво разследва и защо. Може би ще видите Бенон
Севан, бившият шеф на програмата “Петрол срещу храни”, да обикаля
из залите. Сигурно се чуди защо не получи признание за работата си
в тази програма – та нали Садам открадна само 10 милиарда долара,
е, може да са и 40 милиарда - най-много!
Типично
беше изявлението на г-н Анан преди няколко дни: “Нека всички
иракци да се обединят в дух на помирение и единство, и чрез
откровен разговор и съгласие да положат основите на нов Ирак”.
Някак си генералният секретар успява да каже, че този процес вече
е започнал при Садам и за огромно неудоволствие на ООН е бил
прекъснат за 15 месеца от Коалицията!
Може би
след обиколката из ООН имате нужда от чист въздух? Излезте на
улицата, където в понеделник президентът Буш даде точно
определение на независимостта: ”След десетилетия на жесток терор,
иракците отново са собственици на страната си”.
Няма
съмнение, че тежки времена ги очакват. Много години са необходими,
за да се възстановиш от систематичен безмилостен тормоз. Всеки
психолог ще ви каже това. През 15-месечното си отсъствие от
семейството на ООН, Ирак се сдоби с демократично правителство,
свободни медии и преди всичко с надежда - за първи път от много
поколения.
Ако това
е цената, за да напуснеш семейството на г-н Анан, то нека повече
страни излязат в безсрочна отпуска!
Публикацията подготви Огнян Дъскарев
- - - - - -
* Клаудия Росет е сътрудник на
Фондацията за защите на демокрациите и на Института Хъдзън. Тя
пише в Wall Street Journal всяка втора сряда.
** "Зелената книга" е основното
теоретично произведение, сътворено от идеолога на
социалистическата джамахирия |
